Градът / Други истории

Празникът на виното и любовта за двама

Или как не можеш да планираш всичко

Елица А. ни прати тази история по фрагменти от живота й. Нека се обичаме и пием вино заедно, а зад ъгъла те очаква изненада.

Беше си обещала повече да не се сърди на Емил. Прие факта, че той  не е романтичен, не че не държи на нея и не я обича. Просто му ставаше адски неловко да изразява чувствата си по този начин, а опиташе ли все пак – излизаше нещо крайно нелепо и недообмислено. Направо комично!

 - Еличке, да знаеш от самото начало, че не си падам много по Свети Валентин, Трифон Зарезан го уважавам, но по стар стил. А и ние всеки ден празнуваме деня или по-скоро вечерта на виното.

Това обяснение се повтаряше горе-долу всяка година, щом наближеше февруари. Сега Елица беше готова да вземе нещата в свои ръце и сама да организира празника, така както тя го виждаше. Първо се запаси с няколко бутилки от любимото Rue Romance. Взе и от трите опияняващи възможности – розе, бяло и червено. Реши, че на розе най-добре се планира романтична вечеря. Пусна си Едит Пиаф и задраска трескаво в розовото тефтерче на гладиоли. Искаше й се нещо по като на кино, като в старите френски филми – класически романтични. Никога не беше ходила в Париж и това й оставаше мечта. Неусетно розето привърши, а Елица беше категорична, че ще преобрази дома си като от сцена във филма Без дъх. Е, вярно, че Емчо не беше Белмондо, но като му сложи черната капела, съвсем щеше да пасне към картинката.

Целият сценарий за 14-ти беше написан, Еличка доволна се трупяса в леглото до нищо неподозиращия Емил Белмондо. Оставаха три дни до голямата романтична вечеря – изненада.

На 14 февруари Елица си беше облякла бялата рокля на черни точки, червеното червило искреше на устните й, а в дясната ръка държеше кристалната чаша, пълна с романтичното вино – нейното вдъхновение за вечерта. Прожектираше на стената в хола любимата си Бриждит Бардо като млада секси легенда и слушаше на плоча от майка й – Шарл Азнавур. Подреди с финес поръчаната френска вечеря, а с бутилките на Rue Romance се гледаха любовно. Зачака Емил.

Освежи червилото си, приглади къдриците и се завъртя два пъти с ефирната си рокля. Някой позвъни на външната врата. Емил имаше ключ, кой ли беше това? Погледна през шпионката, а от другата страна се виждаше етикетът на любимото й Rue Romance и някакви две бели хартийки. Чу гласа на Емил:

- Хайде, Еличке, аз съм Емил – твоят любим!

Ели трескаво отвори вратата, а Емил продължи уверено:

 - Ще те водя в Париж, скъпа Елица, да пиеш Rue Romance на френска уличка. Това са два билета до столицата на любовта! Допълвам, разбира се, с още от любимото вино. Да празнуваме!

Ето това нямаше как да го е планирала. Просто вдигна разтреперената от вълнение ръка с чашата вино и се засмя със сълзи от щастие:

- Наздраве! Обичам те!

реклама
реклама

Най-четени