Градът / Други истории

Трите баби

От Иван Димитров

Иван Димитров е поет, писател и драматург. В момента можеш да гледате представлението „ИЗВЪН ЗЕМНО”в Камерен театър „Възраждане” по негов текст и под режисурата на Васил Дуев. Или да прочетеш втория му роман „Софийски дует”, който излезе тази година от издателство „Жанет 45”. Или пък да очакваш новата му книга с кратки разкази „Силата на думите”, която ще се появи по книжарниците в идните месеци. Разказът "Трите баби" е част от нея

На Даниил Хармс

 Всеки ден без неделите трите баби идват на пейката точно в девет сутринта и си тръгват в единайсет, когато слънцето напече. Те се поздравяват с пъшкане, пият кафе, ядат бисквити и фафли, както ги наричат, и си говорят. Темите са едни и същи. Първо се оплакват от болестите. Първата баба има диабет и внушително количество шипове. Втората не е добре със сърцето и артритът все повече й сковава пръстите на ръцете. Третата е много зле с очите, а и слухът й почти го няма. Когато се наприказват за болежките си, те подхващат темата за децата и внуците, от които по-неблагодарни същества няма. След това минават на порядките и изстъпленията на младото поколение. Ако ги слуша сериозно, човек ще рече, че Апокалипсисът е дошъл. За капак оставят любимата тема за ниските пенсии и къде чушките били най-евтини, а орехите били стари и не ставали. Пък на Женския пазар отворили нова будка, където имало сирене Дунавия за четири и петдесет килото!

Младежът, който живееше на първия етаж и цяло лято работеше вкъщи на отворен прозорец, търпя, търпя, но в началото на есента не издържа, кипна, скочи на прозореца и рече:

            - Цяло лято ви слушам. Не се издържа вече. Нищо ли хубаво няма в живота ви?! Може ли да направя нещо, за да се почувствате по-добре и да спрете да се оплаквате поне за един ден? Каквото и да е! Обещавам, че ще го изпълня. Само спрете… За един ден… Толкова ли е много?! 

            Бабите го изгледаха с искреното подозрение на презрелите си години.

            - Добре сме си така! 

            - Отлично си се чувстваме! Нищо не ни трябва! 

            - И животите са ни прекрасни!

И се върнаха към разговора си, а младежът се отчая, прибра се в стаята си и никога повече не му хрумна неблагоразумно да подава носа си навън.

            - Млади хора! Нищо не разбират от живота – изпъшка първата баба, която беше най-отворената и си изпи хапчето за диабета. 

            - Хвани ги запукай с нещо по тиквите, барем им дошъл акълът! – каза втората баба, докато разтриваше вкочанените си от артрита ръце.   

            -  Да ни поучава как да живеем! –  каза третата баба несигурно, защото нямаше как да разбере дали е чула разговора дотук, а после поклати глава с присвити от опити да вижда очи. - Срамота!  

            И трите баби продължиха щастливо да се оплакват. 

реклама
реклама

Най-четени