Из софийските велоалеи - пътепис на пишман-колоездача

icon
Sofialive.bg

Интересно животно е българинът - уж европеец, ама не баш, хем в географско отношение се намира в Европа, хем в главата си е някъде там далече в Ориента... На думи и претенции, разбира се, е баш западняк, по трудолоюбие и организираност - чист южняк.

Същото неясно положение господства и по софийските велоалеи. Гледаш ги - приятни, новички, чистички, маркирани - уж ласкаво подканват колоездача, но реално като един своеобразен Legion Run те гъмжат от препятствия, та дори и крият сериозни рискове за здравето на човек. За нанесените емоционални демиджи като някоя небрежна псувня или ласкаво споменаване на роднини от женски род по права линия дори и не говорим...

Начииии, на велоалеите можеш да видиш почти всичко - бебешки колички, разтоварени барабар с бебетата, паркирали коли, които наполовина се намират на велоалеята, наполовина на тротоара, кварталните безделници с тумбаци и с бира в ръка на сладка приказка, служители на Столична община в изпълнение на служебния си дълг ( незнайно защо той изисква органът на реда да се местонахожда ВЪВ велоалеята) и цели орди велосипедисти в насрещното, стартирайки от диви подрастващи, които лаят (?!? не ме питайте защо), докато те подминават, до спретнати чичковци в завидна за годините си форма, които лекичко подсвирват, така запленени от прилепналия ти потник, че за съжаление успяват (въпреки че съм сигурна, че страстно го желаят) да ти се извинят за това, че карат в насрещното и те засичат.

Наближавам центъра, а с него идва и истинското предизвикателство. Там се сблъсквам с озверели от глад глутници от колеги, които на приятна раздумка, точейки лиги по предстоящото вкусно хапване, се отправят на бленуваната обедна почивка...разбира се, заемайки целия тротоар включително и велоалеята. Пространството на колоездачите гъмжи и от приятелки, трескаво обсъждащи актуалните намаления в мола или с какво за последно ги е ядосал мъжът им. Без грам смущение ( точно както и благоверният й си е метнал мръсните чорапи на пода в хола пред смаяните очи на тъщата ) другарките се влачат по велоалеята като бавна и протяжна народна песен тип "Канят ме мамо на тежка сватба". Разбира се, напълно сходна е ситуацията и с местата, отредени за колоездачи в подлезите - пешеходците изскачат отнемайкъде, тичат, спъват се и пак изчезват - като побеснели покемони по фонтаните пред НДК...

А като бях Австрия - един щеше да ме отнесе като куцо пиле домат и грам и нямаше да му лежа на съвестта. Еми прав си е австриецът - какво се подмотва таз' руса източноевропейска овца по неговата швабска велоалея.

И накрая, за да не звуча прекалено песимистично съм запазила нещо освежаващо за край – нещо свежо като планинска роса, сгряващо сърцето като топъл летен дъжд и неочаквано като това да видиш колоездач, придвижващ се по велоалея в отреденото за целта платно. Както си карах по велоалеята на Витошка ме "обля" свежа вълна " вдъхновение" - вълна под формата на течност за чистачки, струяща от небрежно паркирала до алеята кола, собственик на млада дама, старателно освежаваща грима си...и предното стъкло на колата си. Нищо против феминистките, ама...знаех си, че ще е дама. Хвала на таз' съобразителна женица, благодарение на която имах свежо начало на днешния мрачен септемврийски ден.

А вечерта, вечерта не ми остава нищо друго освен и аз като великия Тодор Колев да поседна, да поклатя глава и да се запитам "Как ще ги стигнем американците?"


 

 

От Венета Михайлова