До Лондон и назад или по-скоро пътуване към мен самия

icon
Sofialive.bg

Спомням си приятната умора и креативния хаос в ателието час преди да дойдат момчетата и да потеглим към летището. Цяла седмица бе предвидено да ме няма - не обичам да оставям недовършени дела или половинчати такива. Отпуснах се и се огледах в пространството около мен, усмихнах се и в рамките на 10 минути бях пакетирал всичко. Естествено не дойдоха в уречения час, бях напълно наясно, че това ще се случи, отворих си бира. Отпуснах се и прехвърлих последните девет месеца през съзнанието си. Къде съм, какво съм, какво искам, накъде отивам всъщност?! Записи на спонтанно родена и истинска (искрена) музика или към нещо много повече от това?! Знаех, че съм подготвен. Отдавна не изживявам емоционално подобни начинания, но сега не изпитвах дори елементарно вълнение от предстоящия път, цикленето по летища, отиването някъде, неясно точно къде. Дори бях забравил да прочета как се казва студиото - истината е, че искрено не ме интересуваше. Не. Вместо това се концентрирах върху далеч по-важни за мен мисли като:

„Успях ли реално да се изправя срещу егото си?“

„Защо се чувствам толкова искрено лек отвътре, чак нагло едно такова, но без поза?“

„Запознах се с тишината, потопих се в нея, усетих могъщата и сила, факт. А сега накъде?! Какво предстои, за какво се подготвям всъщност като съм напълно наясно, че музиката е инструмент, не цел?“

„Дотук, вече на 33 години, животът ми е толкова агресивен, пъстър, отдаден, тежък, красив, рискован, абстрактен... Спокойно 4 съдби биха се побрали в този обем. Защо в гърдите си чувствам, че всъщност всичко тепърва предстои?! Бро... ами не, истина е, не се самозалъгваш... Хм...“

Залез, магистрала, летище, нагли и неграмотни мангали в самолет, уиски, друго летище, цикъл, кола с десен волан, миризлив пъб, свещено и чисто легло. Алелуя.

Сутрин. В Лондон. Актън. Странно, но е слънчево, нежно, шепнещо и деликатно. Макдоналдс. Кафе. Нормално еспресо!!! Рай. Още не идваше нито вълнение, нито емоция. Студена, дисциплинирана концентрация гарнирана с приятно усещане за лекота. Усетих момчетата съсредоточени, сякаш мълчаливи, но усмихнати и отворени към случващото се. Иван (Шопов) бе пристигнал няколко дни преди нас, присъствието му и споделянето на пространство ме върнаха към спомените за планината, за село Манастир, за желанието, смирението и страстта, непринуденото му влизане на честотите на общото, огромните количества креативна енергия, стабилните количества бира, пламъка в очите на Доктора (Иван Тодоров), хайдушката поза на Стефан (Пенев) с ръце на кръста и джапанки, търсещ как да подобри партията си за сетен път до камината, двата задължителни часа необходими на Дон (Андон Тръпков), за да навлезе в деня, онази нощ със зведното нощно небе, торбите, изпускането им, усмихнатите и тихи лица огряни от свещи, Вася и деликатното й, естествено и чисто присъствие, дарявайки ни с истински и неподправен космополит...


И така. Тук сме вече. Не е сега време за щракане на туристически кадри с телефончета разни. Ключ. Кола. Студио. Звънец. Джордж.

Влязох с десния крак напред. Още на входа се спогледахме. Всички в един и същи момент усетихме витаещото във въздуха СМАЗВАЩО усещане за класа, креативност, професионализъм. Ъъъъъ... Обърках се за миг, смутих се. Какво по дяволите е това място?!?! Отвън изглежда като склад, все пак...

Заучено влизане в дрехите на окопитения странник с балкански произход. Отвътре обаче картината бе различна. Любопитството започна да надделява. Бързо пречупване на бариерата - всичко е ново и непознато, ще си седя в ъгъла на сигурно. Запознаване с обстановката. Усмивка, обща. Директно започване на работния процес, без грам лутане. Хардкейсовете със сета барабани за минути влетяха в пространството. А! Друг субект. Странен. Мат. Здравей Мат! Найс то мийт ю! Какъв е този типаж за Бога?! Както по-късно стана ясно, Мат е чирак. В студиото. Грешка, в студиата. Реално се оказа, че са две. Някак си това го очаквах и не обърнах внимание на безапелационното присъствие на high-end професионалното оборудване. Но! Беше чисто навсякъде. Като сложен, полиран Lego пъзел, мястото бе измислено и създадено да се разлееш в него, да се отпуснеш, да навлезеш навътре, на дълбоко. Силно впечатлен.

Да се върна на основния акцент - Джордж Апсиън. Небрежно облекло но с вкус, усмихнат, впечатлен, че може да комуникира с всички ни свободно и леко. “Какъв е този герой сега”, помислих си. “Нещо много леко го дава, съмнително чак...” Оказа се собственик на студиото, но в първия ден нямаше време за приказки, както споделих, действаше се от влизането. Качих се в апартамента над студиото и ги оставих да действат, а и някак си бях далеч от процеса на търсенето на звук на ударните... Нямах решение все още за единственото неподготвено докрай парче, но някак си не го усещах, не “идваше”. Учудих се от завидното си хладнокръвие, сякаш наистина знаех какво правя. Естествено, че не. Но нямаше паника. Чаках търпеливо. Помолих момчетата просто да ми се доверят. Това бе достатъчно. Отпуснах се и... А! Мат. Какво иска сега този младеж? - "What’s up Mat?" - попитах любезно. - "Well, we are ready, mate. You have to go down. Now."

От тук започна началото на края. Краят на един осъзнато извървян път в търсене на мен самия. Допуснах и усетих смирението през цялото си тяло, съзнание, ум, сърце. Музиката вече нямаше значение. Нито за миг не усетих колебание или съмнение в мен самия или момчетата. Демонстрираха завидна класа, което вдигна морала допълнително. Няма да забравя искрената радост на Джордж, желанието за експериментиране, за търсене, за постигане. На втория ден нямаше вече никаква дистанция и всичко се сля в един прекрасен, лек и продуктивен процес. Процес на отдаденост и лекота. Напрежението, че имаме само 4 дни отдавна се беше изпарило. Няколко цитата от Джордж:

- He is a fuckin’ machine. Amazing! (По адрес на Андон и бързото приключване с решаващото перо - барабани)

- See, Mat? This is a real band. That is the way how music has to be made! (предполагам просто от собствено удовлетворение го изрече това, впоследствие сподели, че повечето банди са всъщност доста калпави музиканти и е иситински празник за него самия случващото се).

- Wow! (Завидните познания на Иван (Шопов) относно природата на звука и звукозаписа някак си тотално размиха границата продуцент-музикант, работеха рамо до рамо, създавайки за всички нас усещането за стабилност и комфорт)

- Docta!!! Where are you, mate? I neeeeeeed you, babe! (Това сякаш всички ще запомним като най-култовата реплика. Джордж ме попита защо се обръщам към китариста ни с Доктора (Иван Тодоров), обяних му, че идва от фанатичната му музикална прецизност, обвита в такова лекота, че чак депресира, както и се доказа твърдението впоследствие).

Ден трети. Концерт вечерта. Камдън. Разходка. Турист-снимки. Свежо. Спокойно. Споделено. Култов клуб. Subrosa. Работа. Адекватен лайв. Нощен Лондон. Нора. Красиво. Хашиш. Патрис. Легло.

Последните два дни бяха посветени на довършителни елементи и запис на вокалните партии. Нищо кой знае колко интресно тук, освен, че беше сменен баланса на слушалките ми и записвах с мътен звук в ушите и резултата беше колеблив. С откриването на казуса се презаписа всичко за няколко часа. Както и да е, това не е съществено. Усещането, че искам да експериментирам, да бъда просто инструмент, съзнателен, ме водеше в онзи момент.

Тръгнахме си от студиото тихи и усмихнати. Без особено вълнение. Дойдохме, свършихме си работата и се качихме на самолета. Наобратно.

Прибрах се в ателието в 5 сутринта. Сън. Следващите 50 часа нямах нужда от такъв. Странното усещане в мен, че пътят, по който тръгнах в началото на тази година бе извървян. Пътят към мен самия. Тези записи, целият процес като цяло, ще останат в сърцето ми като ключ, кулминация и катарзис. Реалният и краен продукт е вече без всякакво значение за мен самия. Няма по-недодялано нещо от това да се опиташ да разкажеш музика с думи, така че рано или късно самата музика ще разказва своите светове и наративи.

И за финал ще си позволя да извадя част от комуникацията между мен и Иван (Шопов):

smallman shopov image

Цветан Хаджийски, smallman

Цветан Хаджийски от smallman за записите и престоя на групата в Лондон