Сещаме се за множество пунктове отбелязани в графа „Чар", когато става въпрос за София. Симпатичните закътани местенца, магическите паркове и градинки, приемствеността на етно-разнообразието, обаятелните барове, както и много, много други, за изброяването на които няма да ни стигне този живот. Но към тези драги достойнства имаме да добавим и едни одухотворени четирикраки създания - уличните котараци. В София никога не си сам - обичайно на разстояние минимум 20 лапи от теб те шпионира някой представител на семейство Котки, от по-дребните. Полюбувай се на случайната им компания, защото софийските мацорани знаят много истории и са готови да ги споделят срещу скромно апетитно възнаграждение. Често недоловимо, присъствието им винаги е забележително - те са като мънички подвижни класически произведения на изкуството. Градът ни е своеобразна галерия за улични котаци.
Любимата столица не страда от дефицит на разноликост на котки - бели котки, църни маци, рижави Гарфилдоподобни, дългокосмести мини рисове, колоритни мачки и какви ли още не. Не се учудвай ако по улиците попаднеш на забележителен мацоран, за който се питаш дали не е домашен такъв - всъщност краските им са еднакво впечатляващи. Кулинарните им капризи също не бива да те изненадват - макар и израснали по улиците на София, изтънчеността и финесът далеч не са им чужди - те са им генетично заложени. Непрекъснато доказват, че гъвкавостта им е разтегливо понятие със своите смайващи пози, на които и Пина Бауш не може да те научи. Не се заблуждавай от безделнишкото им поведение и равнодушното изражение - те отговорно и сериозно се грижат за грацията на София през деветте си живота. С живописните си багри и стройната си напета походка допринасят за бохемския дух на столицата. Понякога старателно допълват и палитрата от урбанистични аудио ефекти с майсторски композирани симфонии. Безспорно е - София може да се похвали с разкошно котешко очарование. И следващия път, когато се чудиш откъде идва усещането за хедонистично великолепие на някое място в столицата - ослушай се, може да доловиш мъркащо присъствие.
Текст Денка Ковачева / Фотография Денка Ковачева и Ради Георгиев
Коментари