За буквите

icon
Sofialive.bg

„Бих добавил, че явно не само езикът се е поболял. Страдат и образите."
- „Американски лекции" на Итало Калвинo


Искам да разкажа една история за любов през лятото, а започвам с думите:

Тази зима е лоша.

В един мразовит ден Той стоеше на вратата и гледаше към морето. Морето беше далеч. В стаята Тя пълнеше печката с подпалки и стиски вестник. Тук зимата винаги е тиха, а това е поредният мълчалив сезон между тях. Но днес Той се обърна към Нея и каза:

- Получих писмо.

Тя драсна клечка кибрит.

- В писмото има снимка.


Огънят изяде хартията, облиза подпалките и засъска към мокрото дърво.

- А на гърба пише: Не ме забравяй!

Той се обърна с гръб, загледан в линията между морето и небето, и продължи:

- а бях забравил! как ти седеше на пясъка с подпъхнати под коленете ръце, придържаше роклята си, тя се надуваше като балон, а изсъхналите от слънцето косъмчета на ръцете ти издухваха вятъра. аз не знаех твоя език, ти не знаеше моя, но пишехме с пръсти по телата си прости изречения, сложни метафори и великолепни сравнения. аз бях поет и свръхнадарен и изкусен писател, който чертаеше апологии от букви, думи и цифри по кожата ти, а ти рисуваше картини, слънца, сенки, с коси - мокри и солени. това ни стигаше. за света ние бяхме странниците, изгубени в азбуката на телата си. но светът трябваше да види, да разбере! затова направих от дърво букви, от дърво издялах и нещо като лодки, на които ги закрепих, завързах ги една до друга, отидох на брега и ги пуснах да плуват по водата. исках и ти да го видиш, да останеш, да напълниш с пясък джоба на роклята си, а изпръхналите от солта косъмчета на ръцете ти да издухат вятъра.

za_bukvite_2_1024 

_и_с_к_а_х_ д_а_ с_ъ_м_ с_и_г_у_р_е_н_ ч_е_щ_е_с_т_и_г_н_а_ д_о_т_е_б_  плуваше към хоризонта, буква по буква в безкрая на морето.

Мълчиш! Знам какво ще ми кажеш, че предъвквам тази история за кой ли път, че думите изгниха в морето от викове и безсилие, че буквите от дърво ни трябват, за да запалим печката и ако се стоплим, значи е имало защо да бъде изречена една дума. Паметта е слаба машина без горивото на езика. Мълчиш. А аз продължавам да дялкам букви и думи. Защо ми прати това писмо и тази снимка? Защо искаш да не забравям?

Огънят бавно се разгаряше. Студът стоеше на вратата.

- Може би защото от толкова много дървени думи, забравихме да четем знаците - каза Тя.
- Може би защото от толкова много мълчание лъжата остана единствената пътека между нас. Това е последната буква от името ми - и нацепи на трески едно голямо А.
- Сега затвори вратата! Трябва да запаля печкатa.

От Галя Йотова