Електрочакра

icon
Sofialive.bg

В едно интервю от 1988 година Гор Видал заявява: „Никой вече не чете. Телевизията внесе в живота на хората едно измерение, за което не си даваме сметка. Читателите са вид, застрашен от изчезване."

Е, поизхвърлили сте се, г-н Видал! Книгата надживя доста неща и ситуации, нека видим само колко пъти обявиха смъртта й:
- при откриването и масовото разпространение на РАДИОТО;
- при откриването и масовото разпространение на КИНОТО;
- при откриването и масовото разпространение на ТЕЛЕВИЗИЯТА;
- при откриването и масовото разпространение на ВИДЕОТО;
- при откриването и масовото разпространение на ИНТЕРНЕТ.

Искате доказателства? Че те са очевидни, но нека ви дам поне едно. На 16 април 2011-а, толкова години след онази 1988-а, в градинката пред Народния театър ентусиасти организираха Разменям мое за твое. И знаете ли колко съграждани дойдоха - много. Повече и от най-смелите ми очаквания. Всеки раздаваше, взимаше, обикаляше. И разговаряше.

Напоследък обаче лопатите отново се вадят, почистват се от засъхналата пръст и се подпират на стената, в готовност да изкопаят гроб на хартиеното тяло. Поводът? Електронните четци.

Че в някои отношения те спукват от бой книгите, и най-голямата консерва вижда (но отказва да си го признае). Говорил съм с хора, които вече притежават такива - хора, които обичат да четат и имат камари около себе си; хора, които все пътуват наблизо или далеч. А тръгвайки на път, не можеш да вземеш и тази, и онази, и трета, и пета, но четецът решава този досаден проблем. (Вчера, на едно кръстовище, даже видях мъж, който с обигран жест извади устройството и не го прибра, докато не светна зелено.)

Промени ще има, спор няма, но те едва ли ще са толкова фундаментални по отношение на четенето. Традиционното книгоиздаване и разпространението на книгите в електронен формат са по-малко конкуренти и повече съмишленици, защото работят за една и съща кауза. Хората, които четат, не намаляват, а се увеличават - и то благодарение на новите технологии.

И трябва ли непрекъснато да спрягаме 451 градуса по Фаренхайт - текст, който не губи от силата си нито на хартиен, нито на електронен носител? И дали най-после ще я разлистят онези, които с неприкрита радост пророкуват нейния край, а често не са я отваряли дори? Едва ли.

Разбира се, въпросът има много страни, но тук няма да пиша за всяка от тях. Ето един важен момент обаче. Все още са малко заглавията, които се намират в електронен вариант на български език. Знам за няколко сайта, от които се тегли срещу заплащане, като този тук и тук, но разнообразието не е голямо. Тези дни пък моя клиентка си купи Религиозни народни обичаи на Димитър Маринов и ми разказа как синът й - рекламен специалист, вече имал въпросната джаджа и доста се присмивал на любовта й към хартията. Помоли го да ти намери съчиненията на Димитър Маринов в електронен вариант - казах й - ей така, за майтап, да го видим тогава. Но никакъв майтап не е, че Димитър Маринов и безброй други автори просто липсват в интернет. Така ще е и занапред.

Затова - да живее хартиената книга. И нине, и присно, и во веки веков. Амин. 

 

*В текста съм цитирал само кратък откъс от интервюто, с който не съм съгласен.
Но Гор Видал има и изключително точни попадения като това: „Публиката се е съсредоточила върху бестселърите и върху един постоянно стесняващ се кръг от комерсиални книги."

Фотография Васил Танев

Дамите зад Studio Gumma, които тия дни вкараха изкуството в мола