И настана лето Господне,
както не ми е присъщо да казвам, адски горещо лето. Църквата е обхваната от пламъците на разкаянието:
едни митрополити изгарят от вина, че имат по-малко пари
от други и се задъхват над финансовите си планове.
Сега е моментът да помогнете на Църквата, която винаги е
позволявала на най-бедните да лазят по стълбите на туристическите й обекти. Тя развива
вашето въображение, като ви учи как да общувате с някой, когото не виждате, но
не и с онези, които виждате. Превръща думите в поредица звуци, водата - в
пръски по време на литургия, а свещеното - в сделка.
Какво по-християнско от това да отворите банковите си сметки
за Бог и да се закълнете в нещо, което ще ви направи нормален член на дълбоко
религиозното ни общество „докато смъртта ви раздели" с друг нормален член на
дълбоко религиозното ни общество? Е, да, малко шокиращо е смъртта да ви раздели,
след като досега са ви обещавали вечен живот при всякакви други поводи. Но не
се вкопчвайте в някакви си подробности, застрашаващи красивите метафори. Никой
за никого не е единствен, а интимността изгнива равномерно и спокойно. И все
пак съществува един такъв наистина чуден ден, в който безкрайността от тела
остава зад кадър.
Този ден изисква внушителни декори, тържествени думи и
жестове, покани с изящно преплетени златисти клонки, по които цъфтят гълъбчета.
Булката затваря очи от вълнение и поема дълбоко въздух в дълго избираната си
рокля. Бялото й стои приказно, прелестно, великолепно, нищо че отдавна не е девствена. После се спуска под ръка с
младоженеца по стълбите, като двамата внимават да не се спънат, подхлъзнат,
търкулнат, докато край тях се сипе ориз, макар да не са католици - просто
заради снимката.
Бялото отива на нарастващата празнична невинност, посред
която всички ще извикат, без да знаят защо: „Гор-чи-во!". Звучи като нещо,
заради което трябва да се обадиш на личния си лекар, но нека не разбулваме тази руска
мистерия, нека остане поне една загадка. И нека младоженецът се шегува пред
приятелите си с леко сценичен шепот, че бракът се нарича тайнство, защото никой
не знае как е стигнал дотам при всичките усилия, които е полагал да не стигне.
Лятото е сезонът на невинността и останалите ще се заливат от смях, все едно го
чуват за пръв път.
От Меланхолия на Ларс фон Триер сигурно вече сте разбрали колко
е екстравагантно да избягаш от собствената си сватба. Не го правете - през
цялото време се опитвам да кажа това. Не престъпвайте дадената клетва, дори да
сте завладени от предчувствието, че наближава краят на света и все още имате
време да гризнете някой друг плод в градината, и то заради костилката.
Опитайте да мислите така, както мислите в моментите, когато не ви се налага да
си повтаряте, че трябва да мислите. Не гледайте небето през телескоп, само и
само след това да кажете, че сте гледали небето през телескоп. Използвайте
тоалетната, дори с риск да си изцапате роклята - тя без друго не трябва да е
бяла. Ако краят на света наистина наближава, няма ли да е хубаво да има някой
до вас, който да отрече: „Не, скъпа/скъпи, въобще не е това, което си мислиш".
Фотография Васил Танев
Коментари