Пиша литературни разбори на песните на Гери Никол откакто се помня. Помня се от две години.
Първо беше "Момиче като мен", след това "Готина и луда", а сега е и "Напрао ги убивам". Ако трябва да бъде честен, харесвам Гери Никол. Като цяло харесвам ерата, която е Гери Никол. Това, което не харесвам в самата Гери Никол обаче, е ужасяващият й стайлинг, който крещи тотална безвкусица и “върнете птицата додо”, въпреки че знаем, че реално не зависи нито от нас, нито от нея. Именно заради нуждата ми по един или друг начин да изразя позиция за това, в което Гери успя да превърне себе си, започнах да пиша литературни разбори на песните й. Цялата ирония, която пращи от тях, наистина ме удовлетворява и ме кара да се чувствам по-спокоен, че не стоя безучастен. А ето и последния ми разбор:
В ерата, в която живеем - тази на дебелото и слабото, черното и бялото, лесното и трудното и непринуденото и пренаправеното, се появи един феномен, който наистина никой не очакваше, и който и до ден днешен много малко хора могат наистина да разберат.
Широкоспектърният портрет, който е самата Гери Никол, или както аз лично по-поетично на моменти наричам - Никол, внася една нотка на различност в живота на всеки, който по един или друг начин се докосне до творчеството й. Очевидните елементи на борба между микро и макрокосмоса на Гери, а именно нейната дълбока душа и плоската реалност, в която е родена против волята й, придават един много отличителен момент към всяка една от творбите й. В тях ние не наблюдаваме просто поредния израз на артистичност и отличие. Ние ставаме свидетели на един шедьовър на съвременното изкуство. Шедьовър, който сам по себе си, е епитом на съвременната култура - тази, в която всички ние живеем.
Това, до което Гери Никол за пореден път успява да достигне в творчеството си, не резонира просто върху нейния имидж и лично удовлетворение от работата й. То се отразява и върху онези малко изпипани литературни критици, които успяват да доловят всяка нотка вдъхновение, която пращи от творчеството на поп-контесата, която е самата Георгиева. Артистичната експресия и фрустрация този път биват значително усилени и от Явор Янакиев, който с артистичния си псведоним 100 кила, слага огромна тежест върху вече съществуващото твърдение, че шедьоврите на Гери Никол са най-истинното олицетворение на съвременната кутлурна, социална и политическа ситуация, в която се намира светът.
Напра’о ги убивам
Пръскам
Както вече се спомена, изкуството винаги е било в много близки отношения с политическата и социална реалност, в която се намира светът. Това, което отличава похвата на българската поп кралица от всички останали обаче е, че тя по абсолютно директен начин заявава това, което има предвид. Без никакво бавене, Гери прави препратка към повишената в последно време терористична опасност. Всички знаем за атаките в Париж, Лондон, Берлин и прочее, но това, което прави кралицата на българската поп и рап сцена е да хвърли светлина върху другата страна на тероризма: тя превръща самата себе си в бомба, която всеки момент е готова да избухне. С “пръсването” си, Гери Никол дава началото на една нова ера: ерата, в която тероризмът вече не съществува, тъй като е сменил формата, в която до сега е пристигал при хората. С искреното си изявление: “Спрете атаките, слушайте музиката ми” Гери Никол не просто успява да направи социална промяна едва в първите няколко секунди от новия си хит. Тя успява да превърне себе си в икона на страдалчеството. Икона, готова да жертва себе си в името на светлото бъдеще на целия свят. Тази саможертвеност от нейна страна води до едно духовно израстване. Израстването, което всики нейни фенове чакат от много време, и което никой не е вярвал, че тя ще достигне…
Целия текст прочети тук.
Коментари