1925 е паметна година за цяла Европа, защото именно тогава, на 27 май, е извършена последната публична екзекуция на Стария континент. Парадоксалното е, че тази последна публична проява става в София. Още по-парадоксалното е, че денят на екзекуцията е Велики четвъртък от Страстната седмица, а след два дни е Великден. Подсъдимите са Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев, които са осъдени на обесване, заради атентата в катедралата „Св. Крал", сега „Света Неделя".
В атентата загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500, множество граждани, включително деца. Загиват много повече генерали, отколкото по време на войните, които България е водила. Загиват кметът на София Паскалев и областният управител Иван Неделчев. За ужасното деяние е решено обвинените да бъдат убити публично. Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 Фридман пише молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва. В покрайнините на София на игрище са сковани от масивни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета. Екзекуторите са трима турски цигани - Юсеин, Ариф и Алиев. Фридман дава последните си пари на Ариф, за да си свърши добре работата.
С това наказание, извършено у нас, е сложен край на публичните екзекуции в Европа.
Текст Михаела Самарджиева
Коментари