Йово Панчев

Йово Панчев е автор на инсталации и видео пърформанси. Завършва културни изследвания в Канада, след това се завръща в България и започва да се занимава със съвременни и изпълнителски изкуства като арт мениджър и куратор. Доскоро работи като главен експерт в Държавния институт по културни изследвания при МВнР, а днес с чиновник в Брюксел.

Какво беше Studio Dauhaus?
Studio Dauhaus беше важно за едно поколение и създаде някаква среда. В много отношения бяхме пионери, разбира се, по български. Всяко поколение открива топлата вода, понеже образованието и общуването помежду им са жертва на политически интриги и често пъти на дребни човешки комплекси.

Това ли е първият опит да се обособи алтернативно артистично пространство в България?
България е стара и интересна страна. Не бива да я подценяваме и да се пишем за космонавти. За подобен опит да се направи "нелегална галерия" и тотално свободно място не знам, но като институция - да. Може би, защото ние в екипа на Dauhaus бяхме леви по отношение на практики и функциониране, което не беше модерно. Много е класно да не си модерен. Понякога това ми липсва. Говоря и за изкуството, и за отношението към културата, и лично, разбира се. В този смисъл Dauhaus беше експеримент, понеже имаше теза и концепция. Иначе, както казах, нашият опит си беше наш. Подобни работи с България вероятно е имало по-спонтанни, по-неустойчиви (като хепънинга в Бирената фабрика).

Studio Dauhaus

Заради липсата на комуникация между поколенията ли не може да просъществува във времето едно такова пространство/идея/институция?
Повечето хора в България имат много лош вкус. За съжаление много от тях се занимават с изкуство, а вкусът е израз на морала, както се казва. Естетиката е превантивна етика. Липсва комуникация, памет, култура на паметта. Ние като народ нямаме много, освен нас самите, историята, културата. Това е най-важното и единственото смислено нещо в България. Най-големият "експорт" са хората - най-ценното богатство. Това е приносът ни към света. И точно него пилеем и проваляме, сякаш нарочно, по български, защото сме гъзари и битници. Приказвам си така...

От години изравяш от тинята непризнати, масово непознати български артисти и излагаш на показ работата им. Какъв е твоят личен стимул да го правиш?
Ти го каза - обичам тинята. Хе-хе-хе! Това е свързано с Dauhaus, имам си гражданска позиция. След като завърших и се върнах от Канада, започнах да работя за каузата. Изкуството е много, много важно за човека! То трябва да стига до повече хора и те самите да имат достъп до него. Много юпита се навъдиха последните няколко години. Те правят всичко без сърце. Те цапат пейзажа. Развращават младежта и общия вкус, но в България съществува една доктрина на мракобесието в изкуството.

Кога и как пое организирането на Sofia Underground?
Sofia Underground беше активен фест от 1997 до 2000. После премина в улични случки и платформа за събития до 2003. През 2007 предложих на Руен Руенов (1958-2011) да го възобновим. Направихме една изложба и фестивал на Шипка 6, после прожекция на документацията от феста и така до днес. Вече без Руен, за съжаление.

Sofia Underground

Кое те очарова в съвременния пърформанс? Обясни на публиката как да направи разликата между един самоцелен акт и произведение на изкуството?
Много хубав въпрос. Нищо. „Ше се опраиш". Пърформанс е като във вица. Трябва да кажеш: „глей са". Има един пърформанс - В търсене на чудното / In search of the Miraculous. Bas Jan Ader (професионален моряк и художник) тръгва с двуметрова лодчица да прекосява океана - връща се от Америка към Холандия. Той изчезва. Намират лодката след месеци до едни скали в Ирландия. Открил е чудното, превърнал се е в него. Ако някой иска да разбере пърформанса като изразно средство, понеже то често работи със стойности, които са съвсем истински (физическа болка, топлина, усещане) и нетипични за изкуствеността в изкуството, да погледне този тип Bas Jan Ader. Разбира се, първият пърформанс е на Буда - проповедта с лотоса. Състои се в показването на един лотос пред учениците му с обръщението "ето това искам да кажа". И аз така, нямам забележки.

За Продан Марков* да те питам ли - какви ги върши напоследък, разбирате ли се? Щастлив ли е, че родният му град** ще бъде Европейска столица на културата?
[*Продан Марков е артистичното алтер его на Йово Панчев.  - Бел. авт.]
[**Продан Марков, за разлика от Йово Панчев е родом от Пловдив. - Бел. авт.]

Да сме живи и здрави, всичко е поправимо. Продан Марков е част от тази гражданска позиция, за която говоря. Демонстрирам, че във всеки човек дреме един артист. Най-голямата власт на човека, най-голямата му сила е въображението. Напоследък стана ясно, че освен това и волята или така наречената стамина (постоянство, издръжливост) са помогнали на човешкия вид да оцелее. Някаква комбинация от тези двете вероятно ще даде резултат.

Откриване на паметник на Продан Марков, хепънинг на Камен Старчев

В един момент трябваше да отделя от себе си персонажа на Продан Марков, за да не ми се бърка, да не стане като с д-р Джекил и мистър Хайд.

Как гледат родителите ти, като представители на предходното артистично поколение, на изкуството, в което си замесен и което представяш?
Майка ми е голям художник, костюмограф и сценограф. Едвам е завършила Академията. Баща ми е човек на перото. Пише много - вече над половин век. Не бива да се разчита на образованието като формиращо личността. Изкуството, в което съм замесен, е доста традиционно и обикновено има класически стойности и ценности. Аз правя изложби с живопис или други конвенционални неща. Много хора, чиито родители са театрали и кинаджии, също стават такива. Имам известен опит с тези поприща, но хитроумно избрах една по-отворена схема, където всичко това като процес и технология го има, но по-свободно и отворено към експерименти. От едната страна тиня, от другата небе - флуксус без граници. Малко е кофти да си традиционен в българското визуално изкуство.

Преди време каза, че тук вече няма съвременно изкуство, а само „партизански дискотеки".
Аз не работя. Не се издържам с изложби и проекти. Ако трябваше да го правя, щяха да са тъпи, за да им намирам финансиране. Това е едната страна на проблема. Липса на институции, изтичане на мозъци и на сърца, пълно пропадане на художествената сцена във фестивалност и самодейност. Хора, които са ивент мениджъри, масово правят арт събития и структурират чалга дискурс, без да могат да се усетят в това. Понеже са хипстъри или образовани, или готини симпатяги не се сещат, че правенето на лоши и модерни събития, при липсата на други и на институции, доминира сцената. Аз по едно време бях изпаднал в такъв безмислен кураторски унес, но поне идеологизирах нещата и имах теза. Имах извинение, докато не се усетих, че това е егоистично и вредно поведение, когато си в динамиката на художествената сцена и на практика - една от лъжиците, които бъркат тоя гювеч. Надеждите са ми в младото поколение. Надявам се всички модерни да се изселят към новата столица. На нея пожелавам все така стамина и въображение да ги понесе. Това, разбира се, е шега.

Текст Йоана Робова / На водещата снимка Йово Панчев (личен архив)