Героите / Съгражданин

Кристиан Митов

Който мрази думата „работа” и скача в дълбокото, винаги когато може

Пълен е с идеи и оптимизъм. Преди две години обръща гръб на перспективния индустри- ален мениджмънт и с още трима съмишлени- ци се захваща с правене- то на Free Sofia Tour. В момента е един от собствениците на The New Sofia Pub Crawl - една от добрите възможности за летци-изпитатели или обикновени туристи, които искат да се гмур- нат в нощния живот на София

От шестнайсетгодишен го сърбят ръцете нещо да работи. Хваща се при чичо си, който е дистрибутор на някаква немска фирма. В началото чисти офиса и мие чаши, както му приляга на един експлоатиран стажант. Полека-лека навлиза в същинската работа и се оказва, че колегите от немска страна са му страшни фенове и са готови да го посрещнат в Германия и да му платят следването, само и само после да се върне в България и да работи отново с тях.

И макар да е от английска гимназия, Кристиан бодро-бодро заминава за Манхайм, където учи индустриален мениджмънт. Според уговорката, след завършването си, той се прибира тук и отново се захваща във фирмата на чичо, само дето вече хич не му е интересно. И финално, въпреки че са му възлагали големи надежди, Крис решава да напусне и да се захване с лично негов проект, който ще му доставя удоволствие и ще му позволява да е себе си отвъд корпоративната етика.

На 26 октомври 2011-а заедно с група смелчаги правят първия пъб крол. За една година са разходили около 600 души по софийските заведения, събрали стотици имена, визитни картички и спомени и са помахали за сбогом на много шотове ракия.

Лятото на 2011-а се запознах с Дани, който е живял цял живот в Канада, но се е върнал тук съвсем скоро, защото е наследил от баба си земя в Розовата долина. В момента отглежда рози. И понеже сумарно това му отнема два месеца в годината, има време да се занимава и с друго. Искаше да се пробваме с пъб крола, защото е правил такъв в Берлин, докато е бил там две-три години. Така започнахме.

Идеята на пъб крола в англоговорящите държави е да излезеш по клубовете с приятели и най-накрая да се въргаляш (кролваш), защото си обиколил страшно много места.
Вече сме много сериозни
и отговорни, приемаме го като работа, която трябва да изпълняваме съвестно, а не като повод да се напиеш до козирката. В началото беше повече за кеф, първите няколко пъти наистина бяха пийни тук, пийни там.

barleader-4_682_01

Първото място от обиколката е различно спрямо сезона. Лятото сме в бар Бар, за да им покажем културата да пиеш бира в градинка. Зимата сме някъде на по-затворено място. Сега ходим в Studio срещу Руската църква.
Има три места
, които независимо от сезона и деня от седмицата, са едни и същи - Апартамента, Хамбара и Ale House. Те са тотално различни едно от друго, но който и да дойде тук е „Уау, какви са тези места, само в Берлин има такива...". Остават със съвсем друга представа от София, когато си тръгнат.

Последното място винаги е клуб, но всичко зависи от вечерта. Петък и събота е по-лесно да избереш. Но неделя и понеделник е край. Особено лятото. Мениджърите на дискотеки не са осъзнали, че всички туристи идват в София лятото, точно когато клубовете се изнасят по морето.
Нашата цел е хората да видят цялата палитра от нощния живот. Имаме си политика, според която не ги водим на чалга или в стриптийз клубове, защото искаме София да има друг имидж.

Срещаме с в 20:45 на Кристал, тъй като това място носи духа на София. Разказваме им за писателското кафене Кристал до Руската църква, за зелените протести от 89-а, които тръгват оттам, за атентата над Стефан Стамболов, до чийто паметник се чакаме. И понеже пъб крола струва 20 лв., ги питаме дали могат да открият каква е връзката между него и статуята. По този начин отваряме и въпроса за плащането.

Познаваме се с всички кучкари в района, защото те ни виждат всяка вечер, докато си разхождат кучетата. В началото ни питаха срещу какво протестираме - заради табелката за пъб крола.
Спомням си
всички хора, с които сме били. Може би не всички по имена, но разпознавам физиономии, знам всеки откъде е.

Веднъж отиваме на срещата и виждаме трима мъже от източна Азия, типични туристи с фотоапаратчета, около 65-годишни. Отначало бяха много мълчаливи, но после се разприказваха и се оказа, че са от Куала Лумпур. И след като пийнаха това-онова, стана ясно, че са собственици на стоковата борса в Малайзия и на нещо като нашето тото. Имам визитка на единия, каза ми да се обаждам като съм в Куала Лумпур.

barleader-3_783

Мислех си да стана собственик на хотел.
И станах
собственик на пъб крол.

Заобиколен съм от хора, които искат да променят България. И аз съм от тях. В крайна сметка за това съм се върнал.
Иска ми се
държавата да е малко по-предприемчива. На 31 декември сутринта беше пълно с туристи, дошли да празнуват Нова година тук, и почти нищо не беше отворено, защото е понеделник - почивен ден.

В офиса ме смятат за човека, който вдига телефона (смее се). Искам да се разсейвам повече и затова винаги аз отговарям.
Сред приятелите си минавам за
веселяк и луд.
А по душа съм
мечтател, идеалист.

Проблемът ми е, че искам да правя прекалено много неща и не мога да намеря фокуса.
Идеите ми идват
по всякакъв начин - като си говоря с хората, като чета нещо...

Много обичам да снимам и да се правя на актьор. Искам да заснема филм. Ще му направя сайт и там всеки, който иска да го гледа, ще трябва да плати 1 лев, за да го види онлайн. Иска ми се филмът да е за борбата между генерациите.
Блокирам
през зимата. Студено ми е и трябва да си стоя вкъщи, а аз много-много не обичам.

Грешките са предимство.
Компромисите са
необходимост.
Мразя
думата „работа". Не възприемам това, което правя, като работа. Не искам да ходя някъде от 9 до 5, защото трябва да си взема парите в края на месеца и да се нахраня или да си платя сметките. Искам да се занимавам с някаква кауза.

От моите занимания се научих да не правя бизнес с роднини и да не започвам проект с повече от един човек. А също така да съм реалист, да се залавям с неща, които са практични и могат да станат бързо, и да започвам с малки стъпки.

Скачам в дълбокото, винаги когато мога.
Успехът
не съществува. В крайна сметка ние тичаме към смъртта - за какъв успех си говорим оттук нататък, когато след едно известно време няма да има нищо...

Забелязал съм, че напоследък България върви много на добре, но повечето от нас не могат да го видят и се налага някакви хора да идват отвън и да ни го казват. Ние сме в една кутийка, в която, като се огледаш, виждаш само себе си, но не виждаш какъв си. Познавам много малко чужденци, които казват, че София не им харесва. Не знам дали са искрени, или са просто дипломатични, но е факт.

Ще ми се аз да съм измислил айфона.
Или поне да бях казал:
„Земята е кръгла."

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

реклама
реклама

Най-четени