Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е
Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като
Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от
почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат
органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е
Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат
американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета
пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят
, известен съм с критичността си.
Н
а български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на
Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е
съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коят
o бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е
кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени