Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Христо Коликов

Искам да изживея старините си в Андалусия

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах...
 Великата Красота на Паоло Сорентино.
Най-големият актьор за мен е... Джони Деп.
Харесвам режисьори като... Саура, Алмодовар, Сорентино.
Няма по-глупав филм от... не гледам такива.
Много се смях на... всички филми на Луи Дьо Финес.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам...
 Фламенко и алтернативен рок.
Никога няма да ми омръзнат... Buena Vista Social Club.
Любимият ми изпълнител е... Камарон де ла Исла.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на... Пако де Лусия.
В София искам да дойде... Висенте Амиго.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е...
 Майсторът и Маргарита на Булгаков.
Сега чета... Шантарам на Г. Д. Робъртс.
Много ми говорят за... Орхан Памук.
Най-добре пише... Тери Пратчет.

ТЕАТЪРЪТ 
Ходя на театър, защото...
 е като кино, само че на живо.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е... В очакване на Годо на Самюъл Бекет
Обичам текстовете за театър на... Теди Москов.
Последно гледах... Кандид на Волтер с режисьор Теди Москов.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е...
 фотографията. 
Последната изложба, на която бях, е... на млади български артисти, които живеят и творят във Виена.
Любимият ми художник е... Пабло Пикасо.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени