Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Велислава Господинова

Смее се на британския хумор, вдъхновява се от музиката и няма търпение да сънува всяка нощ

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
The Lobster и страшно много го харесах заради сюрреализма и силните метафори.
Най-големият актьор е
този, който поема предизвикателства с противоречиви персонажи и може да ме накара на обичам и мразя героите му едновременно.
Такива са
Джак Никълсън, Леонарно Дикаприо, Антъни Хопкинс, Брайън Кранстън, Хю Лори и др. като не мога да не спомена и чисто женското си пристрастие към Матю Макхонъхи, Хавиер Бардем и Колин Фарел.
Харесвам режисьори като
Стенли Кубрик, Ларс фон Триер, Роман Полански, Алехандро Гонсалес Иняриту, Дарън Аронофски, Мишел Гондрии много други.
От света на анимацията
са неимоверно много, но мога да кажа, че се вдъхновявам от Ян Леница, Томек Багински и, разбира се, Иван Веселинов.
Няма по-глупав филм от този, който те оставя безразличен и скучаещ.
Много се смях на The IT Crowd и Monty Python and the Holy Grail. И все още се смея неистово всеки път, когато гледам подобни образци на истински, неподправен и заразяващ британски хумор.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

 

виж повече
реклама

Най-четени