Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Рин Ямамура

Срамува се, когато някой говори глупости, и не позволява на никого да влиза с обувки

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Still Walking на Хироказу Корееда.
Най-големият режисьор за мен е
Хаяо Миядзаки.
Любимият ми актьор е
Кирин Кики - едно силно естествено присъствие на японските екрани.
Много се забавлявах на
Моят съсед Тоторо на Хаяо Миязаки. Умрях от смях в киносалона, когато бях на шест.
Планирам да гледам
Виктория на Майя Виткова.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
детски песнички. Също ги пея и ги свиря.
Никога няма да ми омръзне
„El Cóndor Pasa" на Daniel Alomía Robles - фолклор от Перу.
Последното ми откритие са
народни песни. Класиката си е класика.
Концерта, който няма да забравя
, е на пианистката Фуджико Хеминг в София.
В София искам да дойде
експерименталният проект с гласовете на 30 монаси на младата композиторка Ясуно Мияучи от Япония.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е
Пясъчна жена на Кобо Абе.
В момента чета
за бомбардировката в Токио през 1945-а от Кацумото Саотоме.
Най-добре пише
Каори Екуни.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах
 Бурята по Шекспир на Катя Петрова в Кукления театър.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е
Metamorphose на Илка Шонбайн, Германия.
Следя работата на
Compagnie Philippe Genty, Франция.
Любимите ми актьори са
Юлиана Сайска и Снежина Петрова, ако говоря за България.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно ходих на
изложба на улични артисти на битак в Берлин.
Интересни са ми артисти като...
всички деца.
Любимият ми художник е
Туве Янсон като илюстратор.
Бих искала да видя на живо
бързи скици на Кольо Карамфилов.

Филмът Виктория е на Sundance.
A в Столичен куклен театър
се играе
Бурята по Шекспир,
за който Рин получи поредната си
номинация за Икар

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев

виж повече
реклама

Най-четени