Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама

Градски тип

Коста Тонев

Пада си по предизвикателствата, не чака идеите наготово и убива за добра пица

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах A Pigeon Sat on a Branch Reflecting on Existence.
Харесвам режисьори като Дейвид Линч и Дейвид Кроненбърг.
Няма по-глупав филм от ... много са.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика. Макар да ми е известно, че понятието вкючва почти всичко и същевременно нищо.
Никога няма да ми омръзнат Jon Hopkins, Oneohtrix Point Never, Boards of Canada.
Любимите ми групи и изпълнители непрекъснато се менят. 
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Ben Frost.
Искам да видя на живо Nicolas Jaar.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е  Процесът на Кафка. 
Сега чета The Mismeasure of Man на Стивън Джей Гулд. (Не е забавно четиво. Интересът ми към книгата е чисто професионален).

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е, естествено, съвременното изкуство, но също обичам да гледам изложби, посветени на историческа и научна тематика.
Последната изложба, на която бях, беше редица от изложби от цикъла Curated By във Виена.
Любимият ми художник е може би Саймън Старлинг.

Творби на Коста Тонев можеш да разгледаш в неговия сайт

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени