Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Георги Милушев

Обикновено е в супер настроение, никога не закъснява за парти и влиза в огъня заради своите хора

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах District Nine. Не ми хареса особено, но накрая щях да се разплача.
Най-големият актьор за мен е Тодор Колев.
Харесвам режисьори като Гай Ричи. И Куентин Тарантино, защото е пълен изрод.
Няма по-глупав филм от The Watch.
Планирам да видя Straight Outta Compton.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам хип-хоп.
Никога няма да ми омръзнат парчетата с яка енергия. Може да са всякакъв стил.
Любимите ми групи са The Streets, Audio Bullys.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на John Digweed в Приморско през 2009.
В София искам да дойдат Jay Z и Paul Kalkbrenner.

КНИГИТЕ
Сега чета
Нощта е действие на Илиян Любомиров, по-известен като Августин Господинов.
Много харесвам книги, които разказват българската история, защото така помним миналото.
Падам си по творчеството на Никола Вапцаров.

Текст Димитър Калинов / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени