Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Елица Николова

Барът е нейната сцена - отива, изиграва си представлението и се прибира

 

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който много ме впечатли, беше Великата красота. В рамките на една седмица го гледах три пъти.
От актьорите обичам чешитите. Харесвам Хавиер Бардем, но сигурно защото е секси. (смее се) Също Жан Рено, Джон Малкович. Такива, по-особени.
Падам си по режисьори като Бертолучи - доста е луд, но е много готин. Харесвам филмите и на Алмодовар, Фатих Акин, Уди Алън. Абе, на периоди съм, честно казано.
Обичам европейско кино.
Много се смях на Млъкни (Tais Toi) с Жан Рено и Жерар Депардийо.
Планирам да видя... чакай! (вади телефона и усилено търси нещо важно) Тук съм си написала някакъв филм - The Intouchables. Не знам какъв е, някой ми го е препоръчал.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам рок, пънк, джаз - в зависимост от настроението.
Никога няма да ми омръзнат Depeche Mode.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Роджър Уотърс. Това беше най-странното изживяване - като онези представления и филми, след които просто не ти се говори. Имах чувството, че той смали стадиона и ни набута всичките в една малка стаичка. Много въздействащо.
В София искам да дойдат Fun Lovin’ Criminals. Tе са били тук доста пъти, но много им се кефя.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
(без да се замисля и за секунда) По пътя от Керуак.
Сега чета
няколко неща, както винаги. По принцип си държа наблизо някоя стара книга, която имам нужда да препрочета. Вчера пък започнах Физика на тъгата от Георги Господинов. Доста странна книга, но ще ми е интересно да я прочета. Напоследък съм се запалила и по Харуки Мураками.
Голям фен съм на
Буковски. Той е противоречива личност, но ми харесва това, че казва нещата по начин, по който на много хора не им стиска.
Много ми говорят за Паулу Коелю. Не мисля, че е моето нещо.
Има много книги, които препрочитам по няколко пъти, но на всяка възраст откривам нещо различно. Имам си една постоянна колекция и чат-пат си правя експерименти. Много е интересно.
За мен е важна лекотата при четенето.

ТЕАТЪРЪТ
Хубавите постановки са като хубавите филми, хубавите книги - дават ти емоция. Аз не очаквам да си извадя поука, за мен е важно самото изживяване. Ако ме накара да мисля, да се почувствам по някакъв начин, да си тръгна в по-различно настроение... абе, да има нещо, което да ти бръкне в мозъка - тогава е имало смисъл.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Макбет на Теди Москов. После даже я сънувах.
Но от всички постановки, които съм гледала, Три сестри в Младежкия театър ми е най на сърцето. Там всичко си е на мястото - нищо не можеш да махнеш, нищо не можеш да добавиш.
Последно гледах Да се влюбиш в пеперуда в Театър Българска армия.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам живописта и фотографията.
Винаги, когато пътувам някъде и има хубава галерия в града, искам да я видя.
Искам да посетя изложбата на Яна Лозева.
Любимият ми художник е Шагал.
За мен най-интересни са репортажните фотографии. След години те притежават и друга стойност - освен емоцията, която носят, имат и историческа памет.
Смятам, че една снимка може да е направена и с телефон, но пак да е велика.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени