Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Илко Илиев

Винаги има мазоли по ръцете, носи се като свободен електрон и май го сече съчмата

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
View from a blue moon.
Най-големият актьор за мен е
Джон Литгоу.
Харесвам режисьори като
Кристофър Нолан, Ридли Скот, Нийл Бломкамп.
Няма по-
глупав филм от Avengers.
Много се смях на
Дивиргенти... щот тъпо, нали.
Планирам да видя
Avengers.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам инди рок, рок, хип-хоп, реге, джаз.
Никога няма да ми омръзнат
Arctic Monkeys, Weezer, Sum 41, Cage the Elephant, The Black Keys, Mumford and Sons, Atomosphere, Logo5, Keranov, Feel, Стругаре, Bob Marley, Bill Evans, Oasis, Macklemore, Massive Attack, Sambomaster, Of Monsters And Men, Otis Redding, Asher Roth, Peter Tosh и кой ли не още. За тези се сещам в момента.
Любимата ми група / изпълнител /
композитор е някъде там. В момента съм на СТРУГАРЕ - КУЧЕЯДЕКУЧЕ.
Най-добрият концерт, на кой
то бях е този в къщи или в слушалките. Не съм по тълпите.
В София искам да дойдат
Mumford and Sons. Може и да се дигна тогава. Или ако се съберат Oasis.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
The Eye of the World.
Сега чета
CYAN на Васил Тучков.
Много ми говорят за
Игра на Тронове, как.
Най-
добре пише Удхаус.

виж повече
реклама

Най-четени