Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама

Градски тип

Борис Зафиров

Обикновено е в движение, не мърда от вкъщи без рейбаните си и никога няма да му омръзнат старите му плочи

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Патерсън.
Най-големият актьор за мен е
сложен въпрос. Може би Наум Шопов?
Харесвам режисьори като
Бергман, Кешловски, Звягинцев, Винтерберг, Христо Христов.
Няма по-глупав филм от
... е, винаги има по-глупав.
Много се смях на Диви разкази.
Планирам да видя
Нанук - това е филм, за който се вълнувам от самото начало на проекта. Сценаристът му ми е много близък приятел и съм убеден че е написал много добър сценарий.

МУЗИКАТА

Обикновено слушам новите си плочи.
Никога няма да ми омръзнат
старите ми плочи.
Най-добрият концерт, на които бях
май беше първият на A Place to Bury Strangers в малката зала на Mixtape 5, за което мога да благодаря на Indioteque.
В София искам да дойдат
Death in Vegas.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Приказка без край.
Сега чета
писмата на Лора до Яворов.
Най-добре пише Цвета Ерменкова.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
имам потребност и защото ми е кеф.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
когато бях първи курс и гледах Сънят на Гогол.
Обичам текстовете за театър на
Метерлинк и Ибсен.
Последно гледах Страх.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е
всяка една изложба, която ме провокира по някакъв начин.
Последната изложба, на която бях, е
на Емил Атанасов в градска художествена галерия в Пловдив.
Любимите ми художници
са двама, или по-точно две - Ивет и Ида, близначки на по шест години.Текст Ивайло Александров/ Фотография Катя Чаушева.

виж повече
реклама

Най-четени