Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Александър Кадиев

Александър Кадиев

 

ФИЛМИТЕ
Пoследно гледах Крадецът на книги, Тя и един документален филм за Рейгън. Трудно ми е да кажа „последно", защото нон стоп гледам разни неща.
Най-големият режисьор за мен е Уди Алън. Той е от специалните хора, които винаги те карат да чувстваш сложни емоции. Братя Коен и Джим Джармуш също. Харесвам също Кристофър Нолан, който е по-комерсиален, но има нещо по-специално в мисленето му. Тарковски също е фантастичен. Харесвам много Тарантино и Стенли Кубрик. От българските уважавам Рангел Вълчанов. Командарев също.
Любимите ми актьори са Чарли Чаплин, сър Антъни Хопкинс, Мерил Стрийп, Джефри Ръш, Кейт Бланшет, Леонардо ди Каприо, Ал Пачино, Дъстин Хофман, Робърт Редфорд, Шон Пен, Ема Томсън, Дензъл Уошингтън и др.
Спуках се от смях на спектаклите на Мариус и Камен Донев. Страхотни са!
Планирам да гледам Син жасмин и Нимфоманка.

 

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Jazz FM радио. Иначе често си пускам Нора Джоунс, Алиша Кийс, Бионсе и Джон Леджънд.
Няма да ми омръзнат Бийтълс. Ал Жиро. Led Zeppelin.
Последното ми откритие е Паоло Нутини. Много готин италиански певец. И Birdy. Англичанка. Много добър музикант.
Другите ми фаворити в музиката са Вивалди и Бетовен.
В София искам да дойдат Ал Жиро, отново. Нора Джоунс. Адел.

 

КНИГИТЕ
Напоследък чета пиесите на Пинтър - Стаята и Нeщо като Аляска, тези дни започвам репетиции по тях. Чета и текстовете за театър на Питър Брук. Според него постановката започва да живее истинския си живот чак след 50-то представление. Абсолютно е прав! Е, аз затова и не ходя по премиери... (смее се)
Израснал съм със Селинджър и храбрите истории на Джек Лондон. Харесвам разказите на Чехов и Сто години самота на Маркес. Влюбен съм в хумористичните разкази на О`Хенри и в историите на Илф-и-Петров. На тях винаги вия от смях.
Най-добре пишат О Хенри, Чехов и Илф-и-Петров.
Трябва да прочета Братя Карамазови на Достоевски.

 

ТЕАТЪРЪТ
Тишината в театъра е нещо вътрешно и много рядко. Вече няма тишина. От едната страна са колегите на сцената, от другата - жуженето на публиката зад завесата. Заставам отзад много дълбоко зад кулисите, колкото позволява нашият малък театър (б.а. МГТ Зад канала)... и се опитвам да събера мислите си. Има едно мазенце, много навътре, влизам там и се моля на духовете и висшите сили, за да помагат.
Последно гледах Мистерията Еньовден на Нешка Робева.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е Професия лъжец на Теди Москов - от последните неща, които съм гледал. Великият инквизитор на Питър Брук, който гостуваше преди години в Зад канала, ми се запечата завинаги. Грандиозен спектакъл.
Следя работата на артисти като Иван Бърнев и Камен Донев. Много са живи, динамични и рефлективни. Никога няма да ми омръзне да ги гледам.
Любимият ми актьор не е един. Страшно много са. От българските са Мариус Куркински, Иван Бърнев, Камен Донев, Валентин Ганев, Владимир Пенев и др.
Любимите ми актриси са Светлана Янчева, Мария Каварджикова, Ванча Дойчева, Снежина Петрова, Илка Зафирова... Катето Евро естествено и др.
Обожавам режисьори като Азарян, Морфов, Теди Москов, Мариус Куркински, Димитър Гочев, Явор Гърдев, Маргарита Младенова и Антон Угринов.
Работи ми се с режисьори като Крис Шарков и Стайко Мурджев, от младите. Правят ми се неща, които не са комерсиални.
Любими сценографи са ми Никола Тороманов, Даниела Олег Ляхова и Чавдар Гюзелев. Много са талантливи. Най-често съм работил с Петя Стойкова, тя е сценограф в Зад канала. За мен тя е на първо място. Разкошна е.

Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова

 

виж повече
реклама

Най-четени