Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Михайло Николич

Ако животът е игра, ние залагаме на неговия отбор

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Enter the Void. Все още се опитвам да разбера как са снимали някои кадри. Има доста откачена визия.
Най-големият актьор за мен е Питър Селърс, личен фаворит още от детството ми. Впечатлява ме с деликатния си хумор и разнородните образи, в които съм го виждал.
Харесвам режисьори като Пол Томас Андерсън, Уес Андерсън, Дарън Арнофски. Също така Кубрик винаги ми е въздействал.
Няма по-глупав филм от Dude where is my car - заради начина, по който говорят.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам SoundCloud. Нови неща. Вече има толкова много музика и ми е трудно да се връщам към някакви любими неща.
Кефя се на техно, ай ди ем, ембиънт, дъб и други.
Никога няма да ми омръзнат Plaid, Amon Tobin, Uwe Schmidt (по-известен като Atom™) и многото му производни.
Най-добрите фестивали, на които съм бил, са Dour в Белгия, C/O Pop в Кьолн, Echo Festival в Белград, който просъществува само една година (2003), но беше впечатляващ. Последния Meadows in the Mountains у нас също не беше за изпускане.
В София искам да дойдат по-скоро изгряващи артисти в малки пространства, отколкото някоя мега звезда. Мисля, че от това има нужда София.

КНИГИТЕ
Сега чета
The Dream of Reason: A History of Western Philosophy на Anthony Gottlieb, една книга даваща обширен поглед над западните философски течения и личности.
Много ми говорят за различни книги в професионалната сфера, като например Mobile Web Handbook от Smashing Magazine и Creativity, Inc. от Ed Catmull, един от създателите на Pixar заедно със Стийв Джобс.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е живо изкуство, в което енергията се предава между публиката и актьорите. В театъра откривам това, което киното не може да ми даде.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Gangsta’ във Врачанския театър. Жалко, че вече не се играе.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията, която успява да улови действие или движение, но по-скоро от естетическа гледна точка, отколкото от документална.
Последната изложба, на която бях, е Concerto в MOZEI на Иво Димчев и Станислав Генадиев.
Впечатлявам се от неща, които изтъкват естетическото, красивото.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени