Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Гергана Данданова

Обожава морето, най-много обича да мечтае и приема работата си за един безкраен празник



ФИЛМИТЕ

Последно гледах Магия на лунна светлина и Полунощ в Париж.
Харесвам режисьори като Уди Алън, Пауло Соренто, Шаямалан, Алмодовар, Кристофър Нолан и други.
Няма по-глупав филм от американски екшън.
Напоследък много се смея на анимациите.
Планирам да видя Youth на Пауло Соренто.

МУЗИКА
Обикновено слушам, когато готвя. (усмихва се)
Никога няма да ми омръзнат Rolling Stones, Queen, The Doors, Depeche Mode.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майстора и Маргарита.
Много харесвам Маркес, Борхес, Кортасар и магическия реализъм.
Много ми говорят за Любов на Елиф Шафак.

ТЕАТЪР
Театърът за мен е живот.
Първата ми силна среща с театъра беше в осми клас, когато ни заведоха на моноспектакъла на Мариус Куркински Дамата с кученцето. След края на представлението, тъй като всички останали се притесняваха да поднесат букети (аз още повече), се озовах с килограми цветя в ръцете, изтласкана от класа си нагоре към сцената. И до ден днешен помня пътя до Мариус, момента, в който ме целуна в знак на благодарност и огромна вълна от хора, които ръкопляскаха бурно в залата. Тогава нещо ме стисна за гърлото и така си остана.
Обичам да гледам колегите си и да се радвам на труда, който са положили.
Най-предизвикателната роля за мен тепърва предстои.
Изключително ярък спомен е Дамата с кученцето на Мариус.
Обичам текстове за театър на Шекспир, Лорка.
Последно гледах Питър Пан в Театър София на празника на детето.

ИЗЛОЖБИ
Интересна ми е фотографията.
Любим ми е Салвадор Дали.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени