Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Виолета Витанова

Влиза в огъня заради истинските хора и дава мило и драго за това, в което вярва

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Люси.
Най-големият актьор за мен не е един. Кефя се, например, на Орландо Блум и много други.
Харесвам режисьори като Люк Бесон, Фатих Акин, Гаспар Ное и още.
Планирам да видя български ленти като Последната линейка на София и Шшт, попей ми!

МУЗИКАТА
Обикновено слушам звука на града.
Никога няма да ми омръзнат Пи Джей Харви, Tricky, Massive Attack и разни такива.
Любимият ми лейбъл е Big Banda
Най-добрият фестивал, на който бях наскоро, беше Artmospheric.
В София искам да дойдат Nine Inch Nails.

КНИГИТЕ
Книгата, която ме е вдъхновила, е Змия и лилия на Никос Казандзакис.
Сега чета Децата на капитан Гранд от Жул Верн.
Много ми говорят за книгите на Хорхе Букай и Робърт Кийосаки.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам живото изкуство. А и ми е интересно да видя работата на колегите.
Последно гледах Пепеляшки ООД в Сфумато.
Ще ми се да имам въможност да поканя Брис Льору, с когото работихме във Белгия. Той е бил в България и много му харесва. Казва, че тук вижда творчески потенциал, който не е артикулиран.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми интерактивните изложби. Също и работите на приятели. Любопитна съм да видя тяхното съзнание чрез изкуството, което правят.

АСТ Фестивал за свободен театър е между 16 и 19 октомври. Ще видиш Виолета в Zoom in в Сфумато на 18 октомври, събота. Ако пък си любопитен, можеш да разцъкаш тук

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени