Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Десислава Панчева

Набързо спретна такъв прецизен разбор на културния пейзаж, че свят ни се изви


ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Повече от мед - немски документален филм, в който се изследват множеството причини за изчезването на пчелите по света и до какво това би довело глобалната екосистема. Доста е силен.
Харесвам режисьори като Ким Ки-Дук, Аки Каурисмаки, Уон Карвай. Обичам азиатското и скандинавското кино. Дейвид Линч е любимият ми американски режисьор и, общо взето, това са ми класиките. Иначе новата вълна от съвременно инди кино е доста свежа. На Уес Андерсън съм суперфенка също.
Любимият ми актьор е Бил Мъри.
Много се смях на Lunarcy! Документален филм за хора, които искат да колонизират Луната. Интересни лунатици имаше...
Планирам да гледам Пиета.

МУЗИКАТА
Когато работя, слушам блус и джази неща.
Когато съм ядосана, или когато шофирам из София, си пускам Classic FM, винаги.
Когато пускам на парти, импровизирам. Един път се опитах да си подготвя предварително трак лист, обаче го загубих. А и половината ми дискове, които смятах да пускам, не тръгнаха...
Музикалният ми вкус се оформи в Милано. Преди това, в Брайтън, доста се бях впечатлила от тамошната сцена - постоянен купон, партита, рок банди на живо. Но в Италия вече бях по-голяма, а и попаднах в среда, в която се слушаше избирателно.
Последното ми откритие е един френски рокенрол артист от 70-те, който по това време е правил кавъри на Елвис. Джони Мичъл се казва. Намерих негова плоча и е просто скандално - всички парчета на Елвис, изпяти на френски!
Най-добрият концерт, на който съм била, е на Interpol. Те, като цяло, са роботи или войници, или не знам... С това си изкарват прехраната и да отидеш на техен концерт е суперпреживяване.
В София искам да дойдат... О, много са. С Никола Михов наскоро си говорихме, че може през някакви негови приятели в Париж да поканим Daft Punk на Бузлуджа. (бурен смях) Звучи ми като добра амбиция.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен
зависи от периода, както и музиката. Но все пак, може би Малкият принц.
В момента чета една с майстори на късия разказ.
Любимите ми автори са няколко. Единият е Мураками - много ми харесва сюрреалната нишка в неговите разкази. И въобще как разкрива японската психика, която ми е интересна като социално явление. Обичам да чета и Уилям Бъроуз - доста брутални неща, реализъм. Има и много добри български автори, и то от класиците, обаче за жалост съм отблъсната от тях. Това може би е бъг в образователната система - с този предварителен прочит и литературни анализи, които не ти позволяват да ги възприемеш по свой собствен начин. Но примерно Йовков доста ми харесва.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно бях на
представянето на един проект на Недко Солаков (Протест срещу протеста в One-Night-Stand - б. а.). Хареса ми. Като говорим за изкуство, определено ми липсва по-голяма доза самоирония и сарказъм в ежедневието. Всичко се взима твърде насериозно. Дори си имахме проблем с Борис Праматаров (на чиято последна изложба Зъл двойник Деси е куратор - б. а.) И двамата смятаме нещата, които той прави, за смешни, сатирични дори на моменти. А бяха описани като хорър или като отвращаващи образи.
Вълнуват ме визуалните изкуства под формата на книга - комиксите, зиновете, artist books и въобще всякаква продукция в книжна форма. Да се направи книга е относително лесно и достъпно и аз се опитвам да прокрадна тази мисъл и тук - хората да инвестират минимално в това нещо. Защото книгите са платформа за изява, която може да съществува извън галерията и извън това дали някой куратор ще те приеме. Има уникални такива проекти в момента. С нетърпение очаквам нещо подобно и в България.
Страшно съм впечатлена от развитието на Рая и Роси от Blood Becomes Water. Изграждат страхотна платформа и имат добър подход към избора и изработването на крайния продукт. Следя и други издания от подобен тип, например френския колектив United Dead Artists. Визуално приличат на нещата, които прави Борис Праматаров - тъмни, брутални, но доста истински.
Следя и Митко Митков - като артист и млад човек, който се развива в тази насока. Влага много мисъл, всяка негова книга е уникално замислена, като започнеш от начина на сгъване, подвързване, печат, цветове.
Бих искала да видя на живо Esh - той е босненец, прави дигитални колажи, някои от тях са рисувани и ръчно. Интересува се най-вече от окултното, като обща рамка на работите му. Ние с Роси се опитвахме да го докараме тук и ето, че той сега ще дойде да направи изложба с мен за Sofia Design Week. Последният му проект е свързан със суеверията на Балканите и в тази насока смятаме да работим.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

виж повече
реклама

Най-четени