Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Карлос Лейтао

Обича София, да свири на китара и е хедонист

 

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който гледах беше Нощен влак до Лисабон.
Любимият ми актьор е Гари Олдман.
Харесвам режисьори като Полански.
Най-тъпият филм е Пришълецът.
Много се смях, когато гледах Младият Франкенщайн.
Смятам да гледам Гранд хотел Будапеща.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам алтернативна музика.
Никога не ми писва от хубава музика.
Любимата ми група е Led Zeppelin.
Най-готиния концерт, на който съм присъствал, беше на Motorhead в Хамърсмит Одеон, Лондон, през 1985.
На живо бих искал да гледам Bauhaus.

КНИГИТЕ
Любимата ми книга е Божествена комедия на Данте Алигиери.
В момента чета Тайната Индия на Пол Брънтън.
Много са ми говорили за Библията.
Най-добрият писател за мен е Шекспир.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър защото ме зарежда с интересни идеи и мисли.
Пиесата, впечатлила ме най-много, е Тристан и Изолда.
Предпочитам драматурзи като Джерълд Томас.
Последната пиеса, която гледах, беше Господин Балкански от Георги Данаилов и режисьор Бина Харалампиева.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, която посетих, беше на Елеонора Маринова, Димитър Механджийски в Red Dot.
Любимият ми артист е Густав Климт.

Текст Насо Русков / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени