Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Чавдар Гюзелев

Крие под леглото си картини от една изложба и иска да остарее като Зорба Гъркът

 

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Нимфоманка 1, но не съм впечатлен, въпреки че харесвам Триер.
Най-големият актьор за мен е Чарли Чаплин.
Харесвам режисьори като Антониони, Фелини и италианците от 50-те, американците от 70-те, някои неща на Уди Алън, но и Триер, Ханеке, Малик и мн. др.
Много съм се смял на братя Маркс. Разсмива ме англо-саксонски и еврейски хумор.
Планирам да видя освен задължителните детски филми със сина ми, който е на 9 и някой друг екшън.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
джаз, класика, и по-алтернативен поп и рок. Когато рисувам, също обичам музика, най-често джаз. Преди бях страстен колекционер, имах стотици винилови плочи, които разменях с меломани като мен, но сега вече слушам музика най-вече през Spotify или iTunes. Нямам нито един диск вкъщи, отдавна съм ги забравил в една селска къща и слушам музика само през компютъра. Вече не слушам българско радио, понякога в кола само пускам за малко Дарик или JazzFM. Прави ми впечатление, че българските радиа са застинали в някаква епоха, пускат едни и същи парчета с много ограничен стилов диапазон или проявяват лош музикален вкус, който отказвам да споделям.
Никога няма да ми омръзнат в поп и рок музиката някои групи от 70-те. Днес харесвам брит рока и подобни, в джаза - Майлс, Паркър - по назад във времето.
Любимите ми композитори са Бах, Моцарт, Перголези и др.
Най-добрият концерт, на който съм бил е този на Мюнхенската филфармония с диригент Серджо Челибидаке, която в зала България свиреше 4-та симфония на Брукнер, Фридрих Гулда и Джо Завинул на два рояла пред Дуомото в Парма.
Най-добрата опера, която съм гледал е Борис Годунов в Арена ди Верона. В ролята на Борис Годунов беше баща ми. Атмосферата е неповторима - всеки спектакъл започва със запалени свещички от публиката и момента е магически.
Най-лошата и старомодна опера е в София, за съжаление. Не ми е приятно да го кажа, но нашата опера сега мирише на нафталин и създава бутафорни спектакли. По света се създават изключителни оперни спектакли, режисирани от най-големите имена в театъра, киното и операта. И не мисля, че кризата е оправдание.
В София искам да дойде Берлинската филхармония.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
трудно да се каже коя е, но Достоевски, Чехов и Бунин са автори, към които бих се връщал.
Сега чета Харуки Мураками.
Много ми говорят за Мишел Уелбек.
Най-добре пише Антон Павлович Чехов.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото го обичам и ми е необходимост.
Спектаклите, които най-много са ме впечатлили, са много. Например Бурята под режисурата на Питър Брук. За мен той е гениален. Великолепно преживяване беше и неговата Махабхарата, която трае 6 часа. Най-великото при него е невероятната простота, с която разказва истории. Мъдър и завладяващ, без капка претенциозност, с една дума - изключителен. Палермо, Палермо, на Пина Бауш, който гледах в Милано и останах стъписан и омагьосан завинаги! Разбира се, впечатлявали са ме и пиесите, по които съм работил. Например Почти представление на Итън Коен, под режисурата на Явор Гърдев. И много други, естествено.
Обичам пиесите на Чехов най-много.
Последно гледах Професия Лъжец - авторски спектакъл на Теди Москов във варненския куклен театър. Много добър!

КОЛЕГИТЕ
Интересни са ми Даниела Олег Ляхова, мир на праха й. Всичките й проекти в театъра са много талантливи. Никола Тороманов, Елена Иванова, Рин Ямамура и Венелин Шурелов също са чудесни. Идват млади и талантливи.
Последната изложба, на която бях е Преди 60 милиона години - Реката на Иван Русев в галерия „Райко Алексиев”.
Любимият ми художник не е един. Италианските майстори от Предренесанса, както и много други автори, не мога да се огранича с една епоха, нито с една школа. Интересуваме и харесвам съвременно изкуство и архитектура.
Светът е пълен с интересни творци.

Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени