Седмичен афиш / Книги

Приказка за вълшебната флейта

Преведена на езика на малките читатели със забележително майсторство и лекота

В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.

За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.

prikazka_za_vylshebnata_fleita_600

Авторът! Авторът!
Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори.

Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.

Приказка за вълшебната флейта е в близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.

А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

 

реклама
реклама

Градски тип

Христо Пъдев

Пази в тайна своята роля-мечта, обича Чехов и не умее да закъснява

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Filth (Разврат) с James McAvoy.
Най-големият актьор за мен не е един. Много са, наистина и ми е трудно да избера само един.
Харесвам режисьори като Ларс фон Триер, Скорсезе, Тарантино и още редица имена.
Няма по-глупав филм от Американски снайперист. Скоро го гледах и се сетих. Иначе има къде-къде по-лоши филми.
Много се смях на Големият Лебовски. Винаги се смея на този филм.
Планирам да видя Левиатин на Андрей Звягинцев.

МУЗИКАТА
Напоследък слушам Ед Шиърън. Даже скоро с Владо Зомбори му ходихме на концерт в Милано, беше страшно.
Никога няма да ми омръзнат U2.
Любимата ми група е  U2, Coldplay и много други.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на AC/DC в София.
В София искам да дойдат U2, разбира се.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Братя Карамазови на Достоевски и Алекси Зорбас на Казандзакис. Това са двете книги, които най-ярко ми въздействат.
Сега чета Театър от Съмърсет Моъм.
Много ми говорят за Възвишение от Милен Русков. Но аз съм я чел, даже играя в представлението по романа на Пловдивския театър с режисьор Иван Добчев.
Най-добре пише Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам и защото ми е професия.
Пиесата, която най-много ме впечатли напоследък, е има много представления, които ми харесват, но скоро не съм излизал зашеметен от салона. Дано скоро се случи. (смее се)
Обичам текстовете за театър на Чехов.
Последно гледах Казаларската царица на Старозагорския театър
А пък играх в Колекцията от Харолд Пинтър в Младежкия.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени