Седмичен афиш / Кино

Съюзени

Пит и Котияр - неразделни в историческа драма за Втората световна война

САЩ / Великобритания; 2016;
Режисьор: Робърт Земекис; с Брат Пит, Марион Котияр, Джаред Харис

След като седмици наред медиите се занимаваха с това дали Марион Котияр е третият човек в разпадащия се брак на Брад Пит и Анджелина Джоли и дори се наложи бременната Марион да се обяснява през социалните мрежи, че чака второ дете от любовта на живота си - актьора Гийом Кане, дойде време да си кажем няколко смислени приказки относно филма Съюзени, чиято предпремиера излиза днес по кината у нас, а официалната премиера е утре.allied image

Ясно е, че в него е заложено на оскародържачи, като започнем от режисьора Робърт Земекис и минем през двамата главни актьори. Личи си от километри идеята, с която е направен филмът, а именно да се хареса на всички. Затова е събран и силният тандем - Пит/Котияр, както и на историческия период - Втора световна война и съответно на историята - любов между двойка шпиони. Но по-значимото във филма е надвисналият през цялото време като остър бръснач въпрос - е или не е Мариан Босежур шпионин под прикритие за германците…

Земекис е забъркал следния коктейл, за да въздейства максимално на всички сетива - динамичен екшън в началото, доста убедителни секс сцени, любовна и историческа драма в едно. Има и доста заемки от класиката Казабланка. Като почнем от първото показано място - град Казабланка през 1942 и фаталната среща между Макс Ватан и Мариан Босежур. Успешната мисия, моменталното влюбване и сватбата, която се осъществява на цената на много усилия и търпение.allied image

След това желанието за улегнал живот в Лондон, въпреки специфичната служба на Ватан. Раждането на дъщеря им в раздраната от адски бомбардировки нощ. Ето тук идва изключителната роля на каста в този филм. За да не изглежда всичко бутафорно и все едно сме го гледали вече. Марион е блестяща както винаги, а епохата й отива.

Брад също успява да влезе в кожата и душата на киселия и недоверчив квебекчанин, който работи за френската съпротива и да, говори на френски.

Това, което прави филмът силен сюжетно, е всъщност идеята за въможната любов по време на война с всички условности и предвкусен злочест финал. Моралните въпроси, които изникват и естественото съпоставяне със самите нас и дали бихме простили такова предателство, такава лъжа в името на любовта. Или пък това е изпитание на самата любов…

Струва си да изживеете тези питания, без други очаквания…allied image

с една дума

ПРОФЕСИОНАЛНО. Блестящ екип, който изработва филм за достигне до максимален брой хора.

Ето трейлър на филма

Текст Белослава Димитрова

реклама

Градски тип

Васил Читанов

Най-хубавото е да се изправиш пред публика, която не познаваш


ФИЛМИТЕ
Последно гледах
 доста неща, не помня точно, но Helldriver е един от най-великите филми, на които съм попадал! Tokyo Gore Police, Cold Fish и Visitor Q също са жестоки.
Най-големият актьор за мен е
Владо Пенев! Страхотна лигня и аристократизъм в едно, най-добрият е!
Харесвам режисьори като
 Joon-ho Bong, Sion Sono,Takashi Miike.
Няма по-глупав филм от
... абе, сложи 95% от Холивудските филми, които ни заливат и ни казват как трябва да се живее.
Много се смях на
 едно меме в 9gag.Планирам да видя Япония. Държавата, де (смее се).

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
 експериментална електронна музика или инди групи.
Никога няма да ми омръзнат
Aphex Twin, Julian Casablancas, Grimes, Radiohead (въпреки,че ги отказах преди години) или 16-битова музика от видеоигри.
Любимата ми група/ изпълнител/ композитор в момента са Julian Casablancas и Grimes.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Plaid.
В София искам да дойдат
 Aphex Twin.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
 има нещо в него (смее се).
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
 Психоза 4:48 на Деси Шпатова, с Иво Димчев и Снежина Петрова. Едно от най-великите неща, които съм гледал е, а и съм голям фен на Иво Димчев. Постановката е по текст на Сара Кейн, който е с много разпилян сюжет, много е несвързан, но показва хипотетично какво ти минава в съзнанието непосредствено преди да се самоубиеш. Беше нещо средно между пърформънс и театрално представление.
Друго представление
, което съм гледал много пъти, е Арт с Владо Пенев, Иван Петрушинов и Атанас Атанасов в МГТ “Зад канала“. Истинско удоволствие е да гледаш тези хора.
Обичам текстовете за театър на
Пинтер, но наистина не знам дали е доказуем на сцена. Чехов също, разбира се.
Последно гледах
 Фест на Иво Димчев на видео.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова

виж повече
реклама

Най-четени