Седмичен афиш / Кино

Красавицата и звяра

Римейк, без който (не) можехме

САЩ, 129`, 2017;
Режисьор: Бил Кондън; с Ема Уотсън, Люк Евънс, Дан Стивънс, Юън Макгрегър, Кевин Клайн, Джош Гад

През 1991 Walt Disney Pictures гордо се окичват с първата анимационна номинация за Оскар за най-добър филм с Красавацита и звяра. Рисуваната музикална приказка е толкова успешна, че става и първата анимационна продукция на Дисни, която излиза на театралния подиум, а до края на ХХ век следват и няколко директни видео и тв-разширения и допълнения на историята.

красавицата и звяра image

Е, за големите киностудиа римейковете, рибуутите и други такива хубави български думи никога не са били чужди, особено става ли въпрос за сигурни касови хитове. Така, повече от четвърт век след анимационния филм, Бел, Звярът и другите герои свалиха рисуваните си дрехи и се облякоха в лица от плът, кръв и CGI. Нещо, колкото очаквано, толкова и ненужно и все пак изпълнено отлично.

Кастът е чудесен. На първо място няма как да не отбележим великолепната Ема Уотсън, която грее в образа на Бел - момиче от малко градче (или селце, така не става ясно), което е твърде напредничаво за времето и обществото си и е гледано накриво от съгражданите (съселяните?) си със своята замечтаност и любов към книгите. Ема явно е родена да вдъхва живот на приказни героини и след ролята си на Хърмаяни във филмите за Хари Потър, сега лесно влиза в златната рокля на красивата Бел.

В ролята на Звяра и принца гледаме Дан Стивънс, когото знаем от сериала Downtown Abbey и няколко продукции, които пък не знаем. Всъщност, компютърно генерираният образ на Звяра върху него е доста готин. А финалната реплика на Бел "Какво ще кажеш да си пуснеш брада?", когато му падат козината и рогата май казва всичко за него.

Люк Еванс е страхотен в ролята на Гастон. Отива му да е самовлюбено конте, като ренесансов батка - горе-долу с толкова акъл и сходно поведение, но с много по-стилно облекло.

красавицата и звяра image

Ветеранът Кевин Клайн влиза в образа на Морис - бащата на Бел и изобретател, взиман от останалите жители на градчето (да, де) за леко чалнат.

Джош Гад играе ЛеФу - вечният спътник на Гастон, негов верен приятел и застъпник. Може би един от най-ярките образи в цялата плеяда второстепенни герои във филма. И, в духа на задължителната днес политическа коректност - с леко загатната хомосексуалност. Което пък отлично се вписва в обществения имидж на Ема Уотсън, която е изявен активист за равноправие, категоричен феминист и филантроп.

Цялата оживяла посуда от замъка на звяра великолепно допълва историята и водещите герои, а сред актьорите, които дават гласовете си за анимираните образи, са Юън МакГрегър, Йън МакКелън и Ема Томпсън.

красавицата и звяра image

Музиката се придържа доста плътно към оригинала от 1991. И няма как да е иначе - не можеш да надскочиш носител на Оскар за музика, когато снимаш наново същия филм. Затова и от студиото се обръщат отново към Алан Менкен, като използват солидна част от старите песни, няколко отпаднали такива и презаписват водещата тема. Селин Дион също се завръща в новия саундтрак с песента "How Does a Moment Last Forever".

Накратко - Красавицата и звяра през 2017 не е нищо ново под слънцето. Но не е и точно претоплено старо. Вземайки предвид силния каст, красивите ефекти, стилните костюми (ако си падаш по costume drama филми, задължително виж филма) и хубавата история, оживялата приказка ще се хареса на почитателите на мюзикълите на Дисни. А дали става за публиката към която е насочена - малки и по-големи момиченца? Със сигурност. И немалко от сцените и героите ще накарат и момченцата да излязат доволни след края на прожекцията.

красавицата и звяра image

с една дума
СТАРАТА ПЕСЕН НА НОВ ГЛАС. Добре де, една фраза. Красавицата и звяра е точно това. Плюс Ема Уотсън, Люк Еванс и Джош Гад като най-големите козове. Оттам насетне ти решаваш гледа ли ти се игрална бивша анимация с много песнички.

Текст Ивайло Александров

Ето трейлър на филма

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е
Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като
Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от
почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат
органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е
Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат
американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета
пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят
, известен съм с критичността си.
Н
а български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на
Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е
съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коят
o бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е
кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени