Седмичен афиш / Изложби

София преди Синята зона

В черно-бели фотографии и пощенски картички от миналия век

Изложбата е като главоблъсканица от типа „открий разликите", но на моменти по-скоро търсиш приликите. До всяка една от десетките снимки на емблематични сгради, булеварди и улици от стара София има актуална фотография на същото място (в долния десен ъгъл на огромните пана), а паркираните автомобили там - трябва да си го признаем - само развалят гледката. Чак сега осъзнахме колко по-широки са площадите „Батенберг" и „Св. Александър Невски", но не сме и предполагали, че по ул. „Леге" едно време е кипял такъв живот, невъзможен заради синята зона днес.

sofia_predi_1_1172
sofia_predi_1142

Черно-белите фотоси са от фонда на сайтовете Стара София и Изгубената България, като повечето са правени в началото на миналия век, когато по улиците са се движели предимно каруци - чак на по-новите кадри се появяват трамваи и коли, които тогава са се броели на пръсти. Попа например е бил равна полянка, „Цар Освободител" - пешеходна зона, кино Одеон се е казвало Дружба, а на ъгъла пред Руската църква е имало малка спретната къщурка. Старите хора още питат за ул. „Васил Левски", която минавала пред Народния театър, а малцина знаят, че Лъвов мост се е наричал Широкия - и наистина бил такъв.

sofia_predi_2_1193

Автори на актуалните фотографии пък са самите организатори - гидовете от сдружение Free Sofia Tour, които редовно разхождат туристи из центъра и са като подвижна енциклопедия за историята на града ни. Няма нищо случайно и че изложбата се открива именно сега - на 3 април 1879-а София официално е призната за столица по идея на проф. Марин Дринов и измества другите два кандидата за поста - Велико Търново и Пловдив, сори.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев, Изгубената България и Free Sofia Tour

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е
Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като
Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от
почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат
органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е
Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат
американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета
пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят
, известен съм с критичността си.
Н
а български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на
Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е
съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коят
o бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е
кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени