Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е
Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като
Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от
почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат
органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е
Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат
американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета
пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят
, известен съм с критичността си.
Н
а български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на
Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е
съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коят
o бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е
кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени