Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама
реклама

Градски тип

Гергана Данданова

Обожава морето, най-много обича да мечтае и приема работата си за един безкраен празник



ФИЛМИТЕ

Последно гледах Магия на лунна светлина и Полунощ в Париж.
Харесвам режисьори като Уди Алън, Пауло Соренто, Шаямалан, Алмодовар, Кристофър Нолан и други.
Няма по-глупав филм от американски екшън.
Напоследък много се смея на анимациите.
Планирам да видя Youth на Пауло Соренто.

МУЗИКА
Обикновено слушам, когато готвя. (усмихва се)
Никога няма да ми омръзнат Rolling Stones, Queen, The Doors, Depeche Mode.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майстора и Маргарита.
Много харесвам Маркес, Борхес, Кортасар и магическия реализъм.
Много ми говорят за Любов на Елиф Шафак.

ТЕАТЪР
Театърът за мен е живот.
Първата ми силна среща с театъра беше в осми клас, когато ни заведоха на моноспектакъла на Мариус Куркински Дамата с кученцето. След края на представлението, тъй като всички останали се притесняваха да поднесат букети (аз още повече), се озовах с килограми цветя в ръцете, изтласкана от класа си нагоре към сцената. И до ден днешен помня пътя до Мариус, момента, в който ме целуна в знак на благодарност и огромна вълна от хора, които ръкопляскаха бурно в залата. Тогава нещо ме стисна за гърлото и така си остана.
Обичам да гледам колегите си и да се радвам на труда, който са положили.
Най-предизвикателната роля за мен тепърва предстои.
Изключително ярък спомен е Дамата с кученцето на Мариус.
Обичам текстове за театър на Шекспир, Лорка.
Последно гледах Питър Пан в Театър София на празника на детето.

ИЗЛОЖБИ
Интересна ми е фотографията.
Любим ми е Салвадор Дали.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени