Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама
реклама

Градски тип

Радослав Мирчев

Коя е отварата на галите, кога протестите не струват и колко е важно всички да пеят

 

МУЗИКАТА
Моята музика е
 българската. На нея хората се забавляват най-искрено и става най-големият купон.
Никога няма да ми омръзнат
 Ugly DucklingGentleman, The Prodigy, Fatboy Slim. 
Обикновено слушам
 в колата, само от оригинални дискове, купени оттук - от почти всички групи, които са идвали. 
Слушам също 
радио Хоризонт и Христо Ботев. Това е единственият начин да се информирам горе-долу какво се случва в държавата. А пък по Христо Ботев в неделя има готини приказки. Толкова са смешни, все едно си на театър. На дълъг път спокойно може да се забавляваш с тях. 
За оправяне на настроението 
бих си пуснал някое готино българско реге, което може да си пееш. Много е важно да може да си пееш.
Най-добрият лайв, на който съм бил, е 
Macka B на Big Big Summer Reggae в 4 км през 2008-а. Цял ден на работа в Асеновград, шофиране, къпане, един сникърс, един ред бул и айде... Аз обичах да ходя сам, защото няма с кого да се съобразяваш. И това е може би партито, на което най-много съм танцувал в последните пет години. Тогава раздаваха чорапи, брандирани с Big Big Summer Reggae. Още си ги нося.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
 Дивото зове. Доста е краен. Може би видях малко и себе си в него. 
Любимият ми филм е 
Боен клуб. Когато излезе, съм бил на 10-12 и тогава не го гледах, обаче приятелите ми много говореха за него - аз почти винаги съм движил с по-големи от мен. Гледах го за първи път преди две години и... абе, просто е много добър. Идеята и всичко.
Когато ходя на кино, искам да си почина и да не трябва да вниквам много. Тип Умирай трудно - има забавна част да се посмееш, има ефекти да видиш... Aз се впечатлявам от такива грандиозни неща. (смее се)

ТЕАТЪРЪТ
Снощи бях на
 Дон Жуан в Народния. Случайно отидох, но доста ми хареса. Играха супердобре. Аз не знаех кой е Деян Донков - понеже не робувам на имена, нямам идоли - и даже питах кой е тоя актьор. Много добре беше. Накрая залата беше на крака, викаха, супер се изкефиха всички.
Ярък спомен ми е оставило 
Сън в лятна нощ. С майка ми и баба ми ходихме - смятайте, когато съм бил на 15. Сега не ходя много на театър. За последната година съм бил три пъти. 
Гледам да е нещо, което 
да не ме ангажира, да не трябва да го мисля - както с филмите и с всичко, което не е свързано с работа. Някой просто казва: „Айде на театър", и отиваме за билети - обикновено в Сатирата или в Народния.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

виж повече
реклама

Най-четени