Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама
реклама

Градски тип

Чавдар Гюзелев

Крие под леглото си картини от една изложба и иска да остарее като Зорба Гъркът

 

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Нимфоманка 1, но не съм впечатлен, въпреки че харесвам Триер.
Най-големият актьор за мен е Чарли Чаплин.
Харесвам режисьори като Антониони, Фелини и италианците от 50-те, американците от 70-те, някои неща на Уди Алън, но и Триер, Ханеке, Малик и мн. др.
Много съм се смял на братя Маркс. Разсмива ме англо-саксонски и еврейски хумор.
Планирам да видя освен задължителните детски филми със сина ми, който е на 9 и някой друг екшън.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
джаз, класика, и по-алтернативен поп и рок. Когато рисувам, също обичам музика, най-често джаз. Преди бях страстен колекционер, имах стотици винилови плочи, които разменях с меломани като мен, но сега вече слушам музика най-вече през Spotify или iTunes. Нямам нито един диск вкъщи, отдавна съм ги забравил в една селска къща и слушам музика само през компютъра. Вече не слушам българско радио, понякога в кола само пускам за малко Дарик или JazzFM. Прави ми впечатление, че българските радиа са застинали в някаква епоха, пускат едни и същи парчета с много ограничен стилов диапазон или проявяват лош музикален вкус, който отказвам да споделям.
Никога няма да ми омръзнат в поп и рок музиката някои групи от 70-те. Днес харесвам брит рока и подобни, в джаза - Майлс, Паркър - по назад във времето.
Любимите ми композитори са Бах, Моцарт, Перголези и др.
Най-добрият концерт, на който съм бил е този на Мюнхенската филфармония с диригент Серджо Челибидаке, която в зала България свиреше 4-та симфония на Брукнер, Фридрих Гулда и Джо Завинул на два рояла пред Дуомото в Парма.
Най-добрата опера, която съм гледал е Борис Годунов в Арена ди Верона. В ролята на Борис Годунов беше баща ми. Атмосферата е неповторима - всеки спектакъл започва със запалени свещички от публиката и момента е магически.
Най-лошата и старомодна опера е в София, за съжаление. Не ми е приятно да го кажа, но нашата опера сега мирише на нафталин и създава бутафорни спектакли. По света се създават изключителни оперни спектакли, режисирани от най-големите имена в театъра, киното и операта. И не мисля, че кризата е оправдание.
В София искам да дойде Берлинската филхармония.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
трудно да се каже коя е, но Достоевски, Чехов и Бунин са автори, към които бих се връщал.
Сега чета Харуки Мураками.
Много ми говорят за Мишел Уелбек.
Най-добре пише Антон Павлович Чехов.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото го обичам и ми е необходимост.
Спектаклите, които най-много са ме впечатлили, са много. Например Бурята под режисурата на Питър Брук. За мен той е гениален. Великолепно преживяване беше и неговата Махабхарата, която трае 6 часа. Най-великото при него е невероятната простота, с която разказва истории. Мъдър и завладяващ, без капка претенциозност, с една дума - изключителен. Палермо, Палермо, на Пина Бауш, който гледах в Милано и останах стъписан и омагьосан завинаги! Разбира се, впечатлявали са ме и пиесите, по които съм работил. Например Почти представление на Итън Коен, под режисурата на Явор Гърдев. И много други, естествено.
Обичам пиесите на Чехов най-много.
Последно гледах Професия Лъжец - авторски спектакъл на Теди Москов във варненския куклен театър. Много добър!

КОЛЕГИТЕ
Интересни са ми Даниела Олег Ляхова, мир на праха й. Всичките й проекти в театъра са много талантливи. Никола Тороманов, Елена Иванова, Рин Ямамура и Венелин Шурелов също са чудесни. Идват млади и талантливи.
Последната изложба, на която бях е Преди 60 милиона години - Реката на Иван Русев в галерия „Райко Алексиев”.
Любимият ми художник не е един. Италианските майстори от Предренесанса, както и много други автори, не мога да се огранича с една епоха, нито с една школа. Интересуваме и харесвам съвременно изкуство и архитектура.
Светът е пълен с интересни творци.

Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени