Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама

Градски тип

Ели Цонова

Сърцето й пътува между Берлин и София, живее в апартамент-мечта, а в свободното си време е градски търсач на симетрии

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Денят на независимостта 2.
Най-големият актьор за мен е Jake Gyllenhaal.
Харесвам режисьори като М.Найт Шаямалан и Мартин Скорсезе.
Няма по-глупав филм от Ted 2.
Много се смях на A night at the Roxbury.
Планирам да видя всеки филм, който излезе по кината до края на годината.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам deep house, garage.
Никога няма да ми омръзнат Disclosure.
Любимата ми група / изпълнител / композитор е Roosevelt.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Disclosure в Берлин.
В София искам да дойде, който и да е изпълнител от плейлистите ми в Спотифай.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Дон Кихот.
Сега чета Ситуация след ситуация на Тео Чепилов.
Много ми говорят за Circus Bulgaria.
Най-добре пише този автор, който искам да изчета на един дъх. Много често това е Nick Hornby.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам да гледам познати лица в различни роли.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Дакота.
Обичам текстовете за театър както на класици, така и на съвременни творци.
Последно гледах Мама и Татко от Констанца Константин Гецова.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията и обичам да посещавам всякакви изложби.
Последната изложба, на която бях, е постоянната експозиция на Хелмут Нютън.
Любимият ми художник е Димитриян, който ми е нарисувал три татуировки.

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени