Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама
реклама

Градски тип

Елица Николова

Барът е нейната сцена - отива, изиграва си представлението и се прибира

 

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който много ме впечатли, беше Великата красота. В рамките на една седмица го гледах три пъти.
От актьорите обичам чешитите. Харесвам Хавиер Бардем, но сигурно защото е секси. (смее се) Също Жан Рено, Джон Малкович. Такива, по-особени.
Падам си по режисьори като Бертолучи - доста е луд, но е много готин. Харесвам филмите и на Алмодовар, Фатих Акин, Уди Алън. Абе, на периоди съм, честно казано.
Обичам европейско кино.
Много се смях на Млъкни (Tais Toi) с Жан Рено и Жерар Депардийо.
Планирам да видя... чакай! (вади телефона и усилено търси нещо важно) Тук съм си написала някакъв филм - The Intouchables. Не знам какъв е, някой ми го е препоръчал.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам рок, пънк, джаз - в зависимост от настроението.
Никога няма да ми омръзнат Depeche Mode.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Роджър Уотърс. Това беше най-странното изживяване - като онези представления и филми, след които просто не ти се говори. Имах чувството, че той смали стадиона и ни набута всичките в една малка стаичка. Много въздействащо.
В София искам да дойдат Fun Lovin’ Criminals. Tе са били тук доста пъти, но много им се кефя.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
(без да се замисля и за секунда) По пътя от Керуак.
Сега чета
няколко неща, както винаги. По принцип си държа наблизо някоя стара книга, която имам нужда да препрочета. Вчера пък започнах Физика на тъгата от Георги Господинов. Доста странна книга, но ще ми е интересно да я прочета. Напоследък съм се запалила и по Харуки Мураками.
Голям фен съм на
Буковски. Той е противоречива личност, но ми харесва това, че казва нещата по начин, по който на много хора не им стиска.
Много ми говорят за Паулу Коелю. Не мисля, че е моето нещо.
Има много книги, които препрочитам по няколко пъти, но на всяка възраст откривам нещо различно. Имам си една постоянна колекция и чат-пат си правя експерименти. Много е интересно.
За мен е важна лекотата при четенето.

ТЕАТЪРЪТ
Хубавите постановки са като хубавите филми, хубавите книги - дават ти емоция. Аз не очаквам да си извадя поука, за мен е важно самото изживяване. Ако ме накара да мисля, да се почувствам по някакъв начин, да си тръгна в по-различно настроение... абе, да има нещо, което да ти бръкне в мозъка - тогава е имало смисъл.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Макбет на Теди Москов. После даже я сънувах.
Но от всички постановки, които съм гледала, Три сестри в Младежкия театър ми е най на сърцето. Там всичко си е на мястото - нищо не можеш да махнеш, нищо не можеш да добавиш.
Последно гледах Да се влюбиш в пеперуда в Театър Българска армия.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам живописта и фотографията.
Винаги, когато пътувам някъде и има хубава галерия в града, искам да я видя.
Искам да посетя изложбата на Яна Лозева.
Любимият ми художник е Шагал.
За мен най-интересни са репортажните фотографии. След години те притежават и друга стойност - освен емоцията, която носят, имат и историческа памет.
Смятам, че една снимка може да е направена и с телефон, но пак да е велика.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени