Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама
реклама

Градски тип

Светозар Георгиев-ghostdog

В главата му е пълна лудница, вярва в отмъщението и твърди, че е нежна душичка

 

ФИЛМИТЕ 
Последно гледах Китайско кафе с Ал Пачино - за някакъв неуспял писател, който отива на гости на свой приятел. И той му обясни какъв е лузър всъщност и не, няма да чете новата му книга. А, чакай, гледах Жицата пак - от време на време си я гледам. Аз имам тест - като питам някой: „Игра на тронове или Жицата?" и ми става ясна работата. Романтиците са мнооого опасни, да.
По принцип гледам супербезумни филми. Dead Snow например - шведски филм за зомбита. Как ви звучи? Също един финландски - Iron Sky - за едни нацисти, които след Втората световна война създават колония на Луната. Няколко години го чаках, даже влязох в сайта им и дарих две евро да се направи филмът. 
Най-големият режисьор за мен е 
Спайк Лий. Харесва ми като усещане.
Любимите ми актьори са
 Робърт де Ниро като млад, Харви Кайтел като стар, Венсан Касел, онзи олигофрен Роберто Бенини - въпреки че ми е еднотипен, но пък е някакъв живичък... Всички от Монти Пайтън - твърдо! Ник Нолти като много стар, Бил Мъри някой път и един пич, който обикновено играе евреи - Марк Марголис. Дан Хедая ме кефи, защото прилича на пълен изрод. И Доминик Пиньон, колкото и да е странно. 
Любимите ми актриси са
 Ума Търман, още от Дори каубойките плачат, Тилда Суинтън, Джуди Денч.


МУЗИКАТА

В момента слушам в колата комбинация от: Лесли Гор от 60-те; една версия на Джейн Биркин със сръбски оркестър - яко цигании, ама оригинални; Rudimental - супер ми влизат; и най-невероятния саундтрак на планетата - Асансьор към ешафода на Майлс Дейвис. И Да напуснеш Лас Вегас - обаче след него. 
Последното ми откритие са 
ей тези пичове, които свирят с Джейн Биркин.
Концертът, който никога няма да забравя, е 
на Stereo MCs. Бяхме с един приятел и изтърбушихме всичко - около нас имаше три метра празно. Показахме пауър отвсякъде - чиста мощност, без химия.


КНИГИТЕ

Книгата на книгите за мен е... 
(започват дълги преговори да назове едно заглавие, стискаме си ръцете на три - б. а.) Човече, ти ме преби.... Олеле, майко... Колебая се между десетина и сега се опитвам да си ги претегля... Абе, има една малка книжка, обаче от години си я препрочитам - Благослови животните и децата на Глендън Суортаут, за най-лузърското бунгало на някакъв летен лагер. Един е мамино синче, друг е с нощни напикавания, трети ужким е корав, обаче е льольо и той... И те решават да избягат и да освободят едни бизони и коне, да ги изкарат в прерията. Тоест, важните неща, като свободата например, се създават или пазят от хората, които най-малко си очаквал... Така. Друга важна книга ми е Невидимото дете на Туве Янсон, тя е любима и на майка ми. Един ден на Иван Денисович да включа може би? Айде, нека. И Голите и мъртвите на Норман Мейлър. 
Най-добре пише
 Айрис Мърдок. Тя, верно, доста дълги изречения баца, обаче ми харесва как виждаш едновременно отвътре и отвън нещата.
Поезия чета
 рядко, само ако попадна на нещо случайно и нецеленасочено. 
Любимите ми парчета са Смъртта на Делеклюз на Смирненски, което не съм чел от шести клас, но го помня, като ритъм и всичко; Жак Превер ми беше направил суперстранно впечатление; и едно нещо за това как хората се прецакват от играта - от един англичанин, който е писал около Първата световна война. 
В момента чета
 Проектът Манхатън на Стефан Груев - историята за създаването на американската атомна бомба. Като художествена литература е пълен шит - схематична, с еднотипни образи и описания, но пък фактологично е супер направена и много точна.


ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Да изядеш ябълката на Ида Даниел. Хареса ми, че е точно в посоката, в която си мисля, че трябва да се върви - на свобода и интелигентно развитие, просто виждаш, че хората си използват мозъка. Иначе гледах в Дъблин едно представление - Нямам ли уста, по записки от сеансите при психиатър на режисьора и неговата майка, след като баща му се самоубил. Кораво беше.
Най-силно ме е впечатлило
 Психоза 4:48 в Сфумато и Персите на Димитър Гочев. 
Бих написал текст специално за
 Александър Митрев и Петър Мелтев, защото са просто чудесни. За Снежина Петрова - и то, защото ми харесва как си движи главата и носът й така седи и просто е чудесна. Бих написал нещо и за трима танцьори, ако на Галина Борисова й се занимава да режисира - Искрен Петков, Ива Свещарова и Вили Прагер. И за Антъни Хопкинс бих написал, като се замисля.

Космонавт е в Червената къща.
Подробности по случая виж тук

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

виж повече
реклама

Най-четени