Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама

Градски тип

Борис Зафиров

Обикновено е в движение, не мърда от вкъщи без рейбаните си и никога няма да му омръзнат старите му плочи

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Патерсън.
Най-големият актьор за мен е
сложен въпрос. Може би Наум Шопов?
Харесвам режисьори като
Бергман, Кешловски, Звягинцев, Винтерберг, Христо Христов.
Няма по-глупав филм от
... е, винаги има по-глупав.
Много се смях на Диви разкази.
Планирам да видя
Нанук - това е филм, за който се вълнувам от самото начало на проекта. Сценаристът му ми е много близък приятел и съм убеден че е написал много добър сценарий.

МУЗИКАТА

Обикновено слушам новите си плочи.
Никога няма да ми омръзнат
старите ми плочи.
Най-добрият концерт, на които бях
май беше първият на A Place to Bury Strangers в малката зала на Mixtape 5, за което мога да благодаря на Indioteque.
В София искам да дойдат
Death in Vegas.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Приказка без край.
Сега чета
писмата на Лора до Яворов.
Най-добре пише Цвета Ерменкова.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
имам потребност и защото ми е кеф.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
когато бях първи курс и гледах Сънят на Гогол.
Обичам текстовете за театър на
Метерлинк и Ибсен.
Последно гледах Страх.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е
всяка една изложба, която ме провокира по някакъв начин.
Последната изложба, на която бях, е
на Емил Атанасов в градска художествена галерия в Пловдив.
Любимите ми художници
са двама, или по-точно две - Ивет и Ида, близначки на по шест години.Текст Ивайло Александров/ Фотография Катя Чаушева.

виж повече
реклама

Най-четени