Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама
реклама

Градски тип

 

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Манхатън няколко поредни вечери по телевизията. Навремето много се впечатлих от това че е черно-бял и от леко хаотичното движение на камерата, което следваше актьорите. Това и е единственото, което бях запомнил от филма, както и репликите: "Какво правиш? - Целунах те страстно."
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино. Знам всичките му роли наизуст. Но и това е малко по инерция. Джона Хил и Сет Роугън например успяха да въведат някакъв нов образ в холивудското кино, който до този момент не е съществувал, и то играейки предимно себе си. А това въобще не е малко.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Иняриту, Майкъл Ман. Все хора с визуална логика и яки саундтраци.
Много се смях на What we do in the shadows, риалити филма за вампири.
Планирам да видя всички едноминутни клипове на шоуто на Жак Пепен Fast Food My Way. Хипнотично е.

МУЗИКАТА
Музиката е енергия.
Обикновено слушам по едно парче по цял ден, докато в един момент вече не е нужно и да го пускам. Така правя и със собствените си парчета
Любимият ми изпълнител и композитор си остава Кийт Джарет, макар че не знам дали вече не го казвам просто така, по инерция. Хубавото е, че за всяко време от живота си има различни музики. Когато преди две години се опитвах да диджействам, слушах само в Beatport по цял ден - туп тц туп тц... Това каква музика слушам, не казва почти нищо за мен самия.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Диаманда Галас на открито на Пласа дел Рей в Барселона. И на Трики в НДК преди две години. Смятай.
В София искам да дойде Amon Tobin. Ама в Армеец.
Винаги съм искал да видя на живо групата на Франк от филма Франк.

ТЕАТЪРЪТ
В голямата си част театърът все още се държи като изкопаемо без връзка с нищо в нашето време и назидателно настоява за тази си роля.
Една част нелепо се опитва да е ситком.
И една част те притиска до стената, после те изпровожда с неотговорени въпроси.
Аз съм бил винаги само с единия крак в театъра - мисля, че е важно да е така. Като музикант, за мен театърът е опитно поле.
Представлението е съвместно изживяване. Това за мен е най-силното.
Театралната музика винаги пряко е свързана с текст, тоест с това, което се говори. Там тя използва този момент на искреност на хората - ти казваш едно, но чувстваш друго. Затова ролята на театралната музика е по-скоро да действа подривно на думите. Тя казва неща, които ние не бихме могли, защото не можем да се аргументираме логически. Ние подбираме какво да кажем, за да сме кохерентни. Музиката не се съобразява с това дали сме убедителни или не. Тя е убедителна сама по себе си.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Творение в черно на Маргьорит Юрсенар.
Сега чета Антикрехкост на Насим Никълъс Талеб.
Много ми говорят за Сто години самота - през целия ми живот. Още не съм я прочел и само предполагам, че е от инат.
Най-добре пише някой, който не си затваря очите за нищо. Който разбира, вместо да съди. Който вижда отвъд значението на думите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията - хем е реалност, хем не е. Хем е спомен за нещо, хем не е твоят спомен, а парче от някаква обща митична реалност. С фотографа Златимир Араклиев започнах да озвучавам кратките видеа, които той прави в Instagram. Те са като раздвижени снимки и хем се променят във времето, хем са едно нещо. Хипнотично е, когато ги повториш много пъти и музиката им даде трето измерение. Работя и по един кратък филм за Дейвид Лашапел. Как един кадър може да казва всичко, е най-голямата магия.
Последната изложба, на която бях, беше интернет. Всеки готин блог в Tumblr е всъщност масивна изложба.
Едни от любимите ми артисти са Ринко Каваучи, Марио Джакомели. Фотографи.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова

 

виж повече
реклама

Най-четени