Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама
реклама

Градски тип

Михайло Николич

Ако животът е игра, ние залагаме на неговия отбор

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Enter the Void. Все още се опитвам да разбера как са снимали някои кадри. Има доста откачена визия.
Най-големият актьор за мен е Питър Селърс, личен фаворит още от детството ми. Впечатлява ме с деликатния си хумор и разнородните образи, в които съм го виждал.
Харесвам режисьори като Пол Томас Андерсън, Уес Андерсън, Дарън Арнофски. Също така Кубрик винаги ми е въздействал.
Няма по-глупав филм от Dude where is my car - заради начина, по който говорят.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам SoundCloud. Нови неща. Вече има толкова много музика и ми е трудно да се връщам към някакви любими неща.
Кефя се на техно, ай ди ем, ембиънт, дъб и други.
Никога няма да ми омръзнат Plaid, Amon Tobin, Uwe Schmidt (по-известен като Atom™) и многото му производни.
Най-добрите фестивали, на които съм бил, са Dour в Белгия, C/O Pop в Кьолн, Echo Festival в Белград, който просъществува само една година (2003), но беше впечатляващ. Последния Meadows in the Mountains у нас също не беше за изпускане.
В София искам да дойдат по-скоро изгряващи артисти в малки пространства, отколкото някоя мега звезда. Мисля, че от това има нужда София.

КНИГИТЕ
Сега чета
The Dream of Reason: A History of Western Philosophy на Anthony Gottlieb, една книга даваща обширен поглед над западните философски течения и личности.
Много ми говорят за различни книги в професионалната сфера, като например Mobile Web Handbook от Smashing Magazine и Creativity, Inc. от Ed Catmull, един от създателите на Pixar заедно със Стийв Джобс.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е живо изкуство, в което енергията се предава между публиката и актьорите. В театъра откривам това, което киното не може да ми даде.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Gangsta’ във Врачанския театър. Жалко, че вече не се играе.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията, която успява да улови действие или движение, но по-скоро от естетическа гледна точка, отколкото от документална.
Последната изложба, на която бях, е Concerto в MOZEI на Иво Димчев и Станислав Генадиев.
Впечатлявам се от неща, които изтъкват естетическото, красивото.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени