Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама

Градски тип

Коста Тонев

Пада си по предизвикателствата, не чака идеите наготово и убива за добра пица

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах A Pigeon Sat on a Branch Reflecting on Existence.
Харесвам режисьори като Дейвид Линч и Дейвид Кроненбърг.
Няма по-глупав филм от ... много са.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика. Макар да ми е известно, че понятието вкючва почти всичко и същевременно нищо.
Никога няма да ми омръзнат Jon Hopkins, Oneohtrix Point Never, Boards of Canada.
Любимите ми групи и изпълнители непрекъснато се менят. 
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Ben Frost.
Искам да видя на живо Nicolas Jaar.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е  Процесът на Кафка. 
Сега чета The Mismeasure of Man на Стивън Джей Гулд. (Не е забавно четиво. Интересът ми към книгата е чисто професионален).

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е, естествено, съвременното изкуство, но също обичам да гледам изложби, посветени на историческа и научна тематика.
Последната изложба, на която бях, беше редица от изложби от цикъла Curated By във Виена.
Любимият ми художник е може би Саймън Старлинг.

Творби на Коста Тонев можеш да разгледаш в неговия сайт

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени