Седмичен афиш / Театър

Посещението на старата дама

Или какво се случва, когато всички спазват правилата на играта

Режисьор: Бина Харалампиева; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Асен Аврамов; с Анета Сотирова, Любомир Ковачев, Емил Котев, Иван Петрушинов, Веселин Мезеклиев, Албена Михова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Пенко Господинов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Симеон Бончев, Александър Димов, Никола Мутафов и още

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото.

Спазвай правилата на играта.

Не съди осъдените.

Ти си един от тях.

Не се намесвай,

вече си намесен.

Няма нужда от коментар политическото стихотворение на Фридрих Дюренмат. Големият швейцарски драматург е автор на Посещението на старата дама, новата премиера на театър Зад канала. Написана през далечната 1955-а, точно днес кънти като плесник, залепен върху лицето на богатите, изродите и диктаторите. Както и на техния верен антураж от раболепни слуги, готови да продадат душата си за малко вересия. Трудно е да останеш безучастен, докато гледаш този спектакъл. Дори и да не искаш да спазваш „правилата на играта", дори и да си убеден, че си извън циничния социален експеримент, дори и да не си изцапан с кръв, „вече си намесен".

poseshtenieto_na_starata_dama_1280

Ироничната режисура на Бина Харалампиева се е доверила изцяло на жилавия текст - пиесата е определена от автора си като „трагическа комедия", а с помощта на талантливите актьори е реализирана като свеж и акустичен политически фарс. Незабравима е ярката галерия от образи: Анета Сотирова (Клара Заханасян, властолюбива и сластна), Веселин Мезеклиев (Ил, продажен подлец), Пенко Господинов (Пасторът, меркантилен алкохолик), Александър Кадиев (Учителят, страхлив слуга), Владимир Зомбори (Полицаят, слаб и корумпиран), Никола Мутафов (Художникът, прагматичен грубиян) и още. Тези дребни характери, но колоритни герои, са конструирани в забавен панаир на суетата, не без помощта на чудесните сценография и костюми на Петя Стойкова. Спектакълът е изграден така, че неусетно въвлича публиката в действието, подобно на страна с позиция в съдебна зала.

Анета Сотирова е брилянтна като мултимилионерката Клер Заханасян, чийто циничен образ обобщава алчността, обикновния социален фашизъм и безскрупулната мания за величие на милионерите по света. Експериментът, в който тя вкарва жителите на малкия град, откъдето произхожда, в посланието си напомня други политически пиеси като Добрият човек от Сечуан на Бертолт Брехт - ще се намери ли поне един човек на земята, който да не продаде душата си срещу определена сума и как да се спаси светът, след като е изначално деформиран?

Резултатът е предизвестен. Едно на нула за богатите. Две на нула за Бог.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама
реклама

Градски тип

Велислава Господинова

Смее се на британския хумор, вдъхновява се от музиката и няма търпение да сънува всяка нощ

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
The Lobster и страшно много го харесах заради сюрреализма и силните метафори.
Най-големият актьор е
този, който поема предизвикателства с противоречиви персонажи и може да ме накара на обичам и мразя героите му едновременно.
Такива са
Джак Никълсън, Леонарно Дикаприо, Антъни Хопкинс, Брайън Кранстън, Хю Лори и др. като не мога да не спомена и чисто женското си пристрастие към Матю Макхонъхи, Хавиер Бардем и Колин Фарел.
Харесвам режисьори като
Стенли Кубрик, Ларс фон Триер, Роман Полански, Алехандро Гонсалес Иняриту, Дарън Аронофски, Мишел Гондрии много други.
От света на анимацията
са неимоверно много, но мога да кажа, че се вдъхновявам от Ян Леница, Томек Багински и, разбира се, Иван Веселинов.
Няма по-глупав филм от този, който те оставя безразличен и скучаещ.
Много се смях на The IT Crowd и Monty Python and the Holy Grail. И все още се смея неистово всеки път, когато гледам подобни образци на истински, неподправен и заразяващ британски хумор.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

 

виж повече
реклама

Най-четени