Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Илко Илиев

Винаги има мазоли по ръцете, носи се като свободен електрон и май го сече съчмата

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
View from a blue moon.
Най-големият актьор за мен е
Джон Литгоу.
Харесвам режисьори като
Кристофър Нолан, Ридли Скот, Нийл Бломкамп.
Няма по-
глупав филм от Avengers.
Много се смях на
Дивиргенти... щот тъпо, нали.
Планирам да видя
Avengers.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам инди рок, рок, хип-хоп, реге, джаз.
Никога няма да ми омръзнат
Arctic Monkeys, Weezer, Sum 41, Cage the Elephant, The Black Keys, Mumford and Sons, Atomosphere, Logo5, Keranov, Feel, Стругаре, Bob Marley, Bill Evans, Oasis, Macklemore, Massive Attack, Sambomaster, Of Monsters And Men, Otis Redding, Asher Roth, Peter Tosh и кой ли не още. За тези се сещам в момента.
Любимата ми група / изпълнител /
композитор е някъде там. В момента съм на СТРУГАРЕ - КУЧЕЯДЕКУЧЕ.
Най-добрият концерт, на кой
то бях е този в къщи или в слушалките. Не съм по тълпите.
В София искам да дойдат
Mumford and Sons. Може и да се дигна тогава. Или ако се съберат Oasis.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
The Eye of the World.
Сега чета
CYAN на Васил Тучков.
Много ми говорят за
Игра на Тронове, как.
Най-
добре пише Удхаус.

виж повече
реклама

Най-четени