Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Десислава Панчева

Набързо спретна такъв прецизен разбор на културния пейзаж, че свят ни се изви


ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Повече от мед - немски документален филм, в който се изследват множеството причини за изчезването на пчелите по света и до какво това би довело глобалната екосистема. Доста е силен.
Харесвам режисьори като Ким Ки-Дук, Аки Каурисмаки, Уон Карвай. Обичам азиатското и скандинавското кино. Дейвид Линч е любимият ми американски режисьор и, общо взето, това са ми класиките. Иначе новата вълна от съвременно инди кино е доста свежа. На Уес Андерсън съм суперфенка също.
Любимият ми актьор е Бил Мъри.
Много се смях на Lunarcy! Документален филм за хора, които искат да колонизират Луната. Интересни лунатици имаше...
Планирам да гледам Пиета.

МУЗИКАТА
Когато работя, слушам блус и джази неща.
Когато съм ядосана, или когато шофирам из София, си пускам Classic FM, винаги.
Когато пускам на парти, импровизирам. Един път се опитах да си подготвя предварително трак лист, обаче го загубих. А и половината ми дискове, които смятах да пускам, не тръгнаха...
Музикалният ми вкус се оформи в Милано. Преди това, в Брайтън, доста се бях впечатлила от тамошната сцена - постоянен купон, партита, рок банди на живо. Но в Италия вече бях по-голяма, а и попаднах в среда, в която се слушаше избирателно.
Последното ми откритие е един френски рокенрол артист от 70-те, който по това време е правил кавъри на Елвис. Джони Мичъл се казва. Намерих негова плоча и е просто скандално - всички парчета на Елвис, изпяти на френски!
Най-добрият концерт, на който съм била, е на Interpol. Те, като цяло, са роботи или войници, или не знам... С това си изкарват прехраната и да отидеш на техен концерт е суперпреживяване.
В София искам да дойдат... О, много са. С Никола Михов наскоро си говорихме, че може през някакви негови приятели в Париж да поканим Daft Punk на Бузлуджа. (бурен смях) Звучи ми като добра амбиция.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен
зависи от периода, както и музиката. Но все пак, може би Малкият принц.
В момента чета една с майстори на късия разказ.
Любимите ми автори са няколко. Единият е Мураками - много ми харесва сюрреалната нишка в неговите разкази. И въобще как разкрива японската психика, която ми е интересна като социално явление. Обичам да чета и Уилям Бъроуз - доста брутални неща, реализъм. Има и много добри български автори, и то от класиците, обаче за жалост съм отблъсната от тях. Това може би е бъг в образователната система - с този предварителен прочит и литературни анализи, които не ти позволяват да ги възприемеш по свой собствен начин. Но примерно Йовков доста ми харесва.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно бях на
представянето на един проект на Недко Солаков (Протест срещу протеста в One-Night-Stand - б. а.). Хареса ми. Като говорим за изкуство, определено ми липсва по-голяма доза самоирония и сарказъм в ежедневието. Всичко се взима твърде насериозно. Дори си имахме проблем с Борис Праматаров (на чиято последна изложба Зъл двойник Деси е куратор - б. а.) И двамата смятаме нещата, които той прави, за смешни, сатирични дори на моменти. А бяха описани като хорър или като отвращаващи образи.
Вълнуват ме визуалните изкуства под формата на книга - комиксите, зиновете, artist books и въобще всякаква продукция в книжна форма. Да се направи книга е относително лесно и достъпно и аз се опитвам да прокрадна тази мисъл и тук - хората да инвестират минимално в това нещо. Защото книгите са платформа за изява, която може да съществува извън галерията и извън това дали някой куратор ще те приеме. Има уникални такива проекти в момента. С нетърпение очаквам нещо подобно и в България.
Страшно съм впечатлена от развитието на Рая и Роси от Blood Becomes Water. Изграждат страхотна платформа и имат добър подход към избора и изработването на крайния продукт. Следя и други издания от подобен тип, например френския колектив United Dead Artists. Визуално приличат на нещата, които прави Борис Праматаров - тъмни, брутални, но доста истински.
Следя и Митко Митков - като артист и млад човек, който се развива в тази насока. Влага много мисъл, всяка негова книга е уникално замислена, като започнеш от начина на сгъване, подвързване, печат, цветове.
Бих искала да видя на живо Esh - той е босненец, прави дигитални колажи, някои от тях са рисувани и ръчно. Интересува се най-вече от окултното, като обща рамка на работите му. Ние с Роси се опитвахме да го докараме тук и ето, че той сега ще дойде да направи изложба с мен за Sofia Design Week. Последният му проект е свързан със суеверията на Балканите и в тази насока смятаме да работим.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

виж повече
реклама

Най-четени