Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Чавдар Гюзелев

Крие под леглото си картини от една изложба и иска да остарее като Зорба Гъркът

 

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Нимфоманка 1, но не съм впечатлен, въпреки че харесвам Триер.
Най-големият актьор за мен е Чарли Чаплин.
Харесвам режисьори като Антониони, Фелини и италианците от 50-те, американците от 70-те, някои неща на Уди Алън, но и Триер, Ханеке, Малик и мн. др.
Много съм се смял на братя Маркс. Разсмива ме англо-саксонски и еврейски хумор.
Планирам да видя освен задължителните детски филми със сина ми, който е на 9 и някой друг екшън.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
джаз, класика, и по-алтернативен поп и рок. Когато рисувам, също обичам музика, най-често джаз. Преди бях страстен колекционер, имах стотици винилови плочи, които разменях с меломани като мен, но сега вече слушам музика най-вече през Spotify или iTunes. Нямам нито един диск вкъщи, отдавна съм ги забравил в една селска къща и слушам музика само през компютъра. Вече не слушам българско радио, понякога в кола само пускам за малко Дарик или JazzFM. Прави ми впечатление, че българските радиа са застинали в някаква епоха, пускат едни и същи парчета с много ограничен стилов диапазон или проявяват лош музикален вкус, който отказвам да споделям.
Никога няма да ми омръзнат в поп и рок музиката някои групи от 70-те. Днес харесвам брит рока и подобни, в джаза - Майлс, Паркър - по назад във времето.
Любимите ми композитори са Бах, Моцарт, Перголези и др.
Най-добрият концерт, на който съм бил е този на Мюнхенската филфармония с диригент Серджо Челибидаке, която в зала България свиреше 4-та симфония на Брукнер, Фридрих Гулда и Джо Завинул на два рояла пред Дуомото в Парма.
Най-добрата опера, която съм гледал е Борис Годунов в Арена ди Верона. В ролята на Борис Годунов беше баща ми. Атмосферата е неповторима - всеки спектакъл започва със запалени свещички от публиката и момента е магически.
Най-лошата и старомодна опера е в София, за съжаление. Не ми е приятно да го кажа, но нашата опера сега мирише на нафталин и създава бутафорни спектакли. По света се създават изключителни оперни спектакли, режисирани от най-големите имена в театъра, киното и операта. И не мисля, че кризата е оправдание.
В София искам да дойде Берлинската филхармония.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
трудно да се каже коя е, но Достоевски, Чехов и Бунин са автори, към които бих се връщал.
Сега чета Харуки Мураками.
Много ми говорят за Мишел Уелбек.
Най-добре пише Антон Павлович Чехов.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото го обичам и ми е необходимост.
Спектаклите, които най-много са ме впечатлили, са много. Например Бурята под режисурата на Питър Брук. За мен той е гениален. Великолепно преживяване беше и неговата Махабхарата, която трае 6 часа. Най-великото при него е невероятната простота, с която разказва истории. Мъдър и завладяващ, без капка претенциозност, с една дума - изключителен. Палермо, Палермо, на Пина Бауш, който гледах в Милано и останах стъписан и омагьосан завинаги! Разбира се, впечатлявали са ме и пиесите, по които съм работил. Например Почти представление на Итън Коен, под режисурата на Явор Гърдев. И много други, естествено.
Обичам пиесите на Чехов най-много.
Последно гледах Професия Лъжец - авторски спектакъл на Теди Москов във варненския куклен театър. Много добър!

КОЛЕГИТЕ
Интересни са ми Даниела Олег Ляхова, мир на праха й. Всичките й проекти в театъра са много талантливи. Никола Тороманов, Елена Иванова, Рин Ямамура и Венелин Шурелов също са чудесни. Идват млади и талантливи.
Последната изложба, на която бях е Преди 60 милиона години - Реката на Иван Русев в галерия „Райко Алексиев”.
Любимият ми художник не е един. Италианските майстори от Предренесанса, както и много други автори, не мога да се огранича с една епоха, нито с една школа. Интересуваме и харесвам съвременно изкуство и архитектура.
Светът е пълен с интересни творци.

Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени