Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Михайло Николич

Ако животът е игра, ние залагаме на неговия отбор

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Enter the Void. Все още се опитвам да разбера как са снимали някои кадри. Има доста откачена визия.
Най-големият актьор за мен е Питър Селърс, личен фаворит още от детството ми. Впечатлява ме с деликатния си хумор и разнородните образи, в които съм го виждал.
Харесвам режисьори като Пол Томас Андерсън, Уес Андерсън, Дарън Арнофски. Също така Кубрик винаги ми е въздействал.
Няма по-глупав филм от Dude where is my car - заради начина, по който говорят.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам SoundCloud. Нови неща. Вече има толкова много музика и ми е трудно да се връщам към някакви любими неща.
Кефя се на техно, ай ди ем, ембиънт, дъб и други.
Никога няма да ми омръзнат Plaid, Amon Tobin, Uwe Schmidt (по-известен като Atom™) и многото му производни.
Най-добрите фестивали, на които съм бил, са Dour в Белгия, C/O Pop в Кьолн, Echo Festival в Белград, който просъществува само една година (2003), но беше впечатляващ. Последния Meadows in the Mountains у нас също не беше за изпускане.
В София искам да дойдат по-скоро изгряващи артисти в малки пространства, отколкото някоя мега звезда. Мисля, че от това има нужда София.

КНИГИТЕ
Сега чета
The Dream of Reason: A History of Western Philosophy на Anthony Gottlieb, една книга даваща обширен поглед над западните философски течения и личности.
Много ми говорят за различни книги в професионалната сфера, като например Mobile Web Handbook от Smashing Magazine и Creativity, Inc. от Ed Catmull, един от създателите на Pixar заедно със Стийв Джобс.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е живо изкуство, в което енергията се предава между публиката и актьорите. В театъра откривам това, което киното не може да ми даде.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Gangsta’ във Врачанския театър. Жалко, че вече не се играе.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията, която успява да улови действие или движение, но по-скоро от естетическа гледна точка, отколкото от документална.
Последната изложба, на която бях, е Concerto в MOZEI на Иво Димчев и Станислав Генадиев.
Впечатлявам се от неща, които изтъкват естетическото, красивото.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени