Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Елица Николова

Барът е нейната сцена - отива, изиграва си представлението и се прибира

 

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който много ме впечатли, беше Великата красота. В рамките на една седмица го гледах три пъти.
От актьорите обичам чешитите. Харесвам Хавиер Бардем, но сигурно защото е секси. (смее се) Също Жан Рено, Джон Малкович. Такива, по-особени.
Падам си по режисьори като Бертолучи - доста е луд, но е много готин. Харесвам филмите и на Алмодовар, Фатих Акин, Уди Алън. Абе, на периоди съм, честно казано.
Обичам европейско кино.
Много се смях на Млъкни (Tais Toi) с Жан Рено и Жерар Депардийо.
Планирам да видя... чакай! (вади телефона и усилено търси нещо важно) Тук съм си написала някакъв филм - The Intouchables. Не знам какъв е, някой ми го е препоръчал.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам рок, пънк, джаз - в зависимост от настроението.
Никога няма да ми омръзнат Depeche Mode.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Роджър Уотърс. Това беше най-странното изживяване - като онези представления и филми, след които просто не ти се говори. Имах чувството, че той смали стадиона и ни набута всичките в една малка стаичка. Много въздействащо.
В София искам да дойдат Fun Lovin’ Criminals. Tе са били тук доста пъти, но много им се кефя.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
(без да се замисля и за секунда) По пътя от Керуак.
Сега чета
няколко неща, както винаги. По принцип си държа наблизо някоя стара книга, която имам нужда да препрочета. Вчера пък започнах Физика на тъгата от Георги Господинов. Доста странна книга, но ще ми е интересно да я прочета. Напоследък съм се запалила и по Харуки Мураками.
Голям фен съм на
Буковски. Той е противоречива личност, но ми харесва това, че казва нещата по начин, по който на много хора не им стиска.
Много ми говорят за Паулу Коелю. Не мисля, че е моето нещо.
Има много книги, които препрочитам по няколко пъти, но на всяка възраст откривам нещо различно. Имам си една постоянна колекция и чат-пат си правя експерименти. Много е интересно.
За мен е важна лекотата при четенето.

ТЕАТЪРЪТ
Хубавите постановки са като хубавите филми, хубавите книги - дават ти емоция. Аз не очаквам да си извадя поука, за мен е важно самото изживяване. Ако ме накара да мисля, да се почувствам по някакъв начин, да си тръгна в по-различно настроение... абе, да има нещо, което да ти бръкне в мозъка - тогава е имало смисъл.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Макбет на Теди Москов. После даже я сънувах.
Но от всички постановки, които съм гледала, Три сестри в Младежкия театър ми е най на сърцето. Там всичко си е на мястото - нищо не можеш да махнеш, нищо не можеш да добавиш.
Последно гледах Да се влюбиш в пеперуда в Театър Българска армия.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам живописта и фотографията.
Винаги, когато пътувам някъде и има хубава галерия в града, искам да я видя.
Искам да посетя изложбата на Яна Лозева.
Любимият ми художник е Шагал.
За мен най-интересни са репортажните фотографии. След години те притежават и друга стойност - освен емоцията, която носят, имат и историческа памет.
Смятам, че една снимка може да е направена и с телефон, но пак да е велика.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени