Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Иван Москов

Сънува идиотщини и няма да го видиш без слушалки

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах,
 за пореден път, Светлините на града.
Харесвам режисьори, които
 не са учили за режисьори. Фелини, примерно.
Не мисля, че
 има глупав филм. Мисля, че има несполучлив. Не смея вече да ги определям филмите като глупави, тъпи или неприятни, защото знам колко работа е. Хората смятат, че филмът зависи от тях, а той дълбоко не зависи от тях, а само от това как ще се подредят звездите, за да ти помогнат той да стане.
Много се смях на
 едно видео в YouTube. Не се бях хилил така от супердълго време. Просто мегасюрреализъм.
Планирам да видя
 края на света. Иначе, собствения си филм след две-три години.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
 Prodigy.
Никога няма да ми омръзнат
 Prodigy.
Любимата ми група е
 Prodigy.
Най-добрият концерт, на който бях, е
 Prodigy.
В София искам да дойдат
 Prodigy.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите
 не е една - Морякът на кон на Ървинг Стоун, Сидхарта на Херман Хесе, Майстора и Маргарита.
В момента
 не чета нищо. Бачкам за феста и не ми остава време.
Говорят ми много за
 Биографията на Георгий Данелия. Даже я имам вече.
Много харесвам как пише
 баба ми (Рада Москова - б. а.) - Куче в чекмеджеГоре на черешатаТони. Тя издаде книга сега - Ние - негероите, препоръчвам ви я.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
 ми се налага. 
Текстът
 сам по себе си не е толкова важен, колкото режисьорската интерпретация. Има много красиви текстове, които биват поставяни по тъп начин, и обратното - страшно тъпи текстове, но с добра идея, които режисьорът интерпретира брилянтно и пиесата се получава.
Последно гледах
 Ричард III. Не мога да кажа дали ми харесва, или не, защото представлението е странно. То не е някакъв хит, нито е провал. То е коренно различно от всичко друго, което е правил (Теди Москов - б. а.). И Ричард III все пак трябва да си го чел, ако искаш да го гледаш, а повечето хора отиват, за да гледат смешки.
Представете си, че
 питате за театър един пич, който се занимава с чигите на сцената. Израснал съм там. Бил съм отзад и знам всичко как се случва, затова за мен няма магия, няма какво да науча.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми
 няколко художници - Дучето (Деян Янев - б. а.)Bozko, Кирил Захариев, Дмитрий Ягодин.
Последната изложба, на която бях, е на Дучето (Деян в Париж - б. а.).
Любимият ми художник е Михаел Сова.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

виж повече
реклама

Най-четени