Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Велислава Господинова

Смее се на британския хумор, вдъхновява се от музиката и няма търпение да сънува всяка нощ

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
The Lobster и страшно много го харесах заради сюрреализма и силните метафори.
Най-големият актьор е
този, който поема предизвикателства с противоречиви персонажи и може да ме накара на обичам и мразя героите му едновременно.
Такива са
Джак Никълсън, Леонарно Дикаприо, Антъни Хопкинс, Брайън Кранстън, Хю Лори и др. като не мога да не спомена и чисто женското си пристрастие към Матю Макхонъхи, Хавиер Бардем и Колин Фарел.
Харесвам режисьори като
Стенли Кубрик, Ларс фон Триер, Роман Полански, Алехандро Гонсалес Иняриту, Дарън Аронофски, Мишел Гондрии много други.
От света на анимацията
са неимоверно много, но мога да кажа, че се вдъхновявам от Ян Леница, Томек Багински и, разбира се, Иван Веселинов.
Няма по-глупав филм от този, който те оставя безразличен и скучаещ.
Много се смях на The IT Crowd и Monty Python and the Holy Grail. И все още се смея неистово всеки път, когато гледам подобни образци на истински, неподправен и заразяващ британски хумор.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

 

виж повече
реклама

Най-четени