Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Sirius & Methodikal

Единият често се мярка на Битака, а другия можеш да го срещнеш пред някой тото пункт, ама и двамата си ги бива зад пулта и това си е



МУЗИКАТА
Когато миксираме, се стараем да има...

Ангел: динамика, разнообразие и качествен микс.
Андрей: „Oпитвамe да ги връзвамe така, че всички да станем едно докато сме заедно". Ебати клишето ама си е вярно - не става с копиране, предварителни плейлисти и взиране в екрана на лаптопа. Трябва да имаш вибрация и да слушаш мнооого музика в свободното си време. А и не ти се получава винаги, както и колкото и да ти се иска. (усмихва се)

Обикновено слушам...
Ангел: за удоволствие - стара музика - сайкъделик джаз, фюжън, диско, итало, синт, бийтструментали. Работно - всичко ново, което излиза на пазара.
Андрей: джаз, стари неща, соул.

Никога няма да ми омръзне...
Ангел: изчистената, добре продуцирана е непарфюмирана музика.
Андрей: бразилската музика.

Любими са ми...
Ангел: Mizel Brothers, Johnny Hammond, Roy Ayers, Gil Scott Heron и още!
Андрей: Robert Glasper, Roy Ayers, Coltrane, Bobby Womack, Roy Haynes и още!

Най-добрият лайв, на който бях, е...
Ангел: на Robert Glasper Experiment.
Андрей: Johnny Cash.

ФЕСТИВАЛИТЕ
Фестивалът на фестивалите е...
И двамата: Worldwide Festival, Sete, South Of France.

Най-готиният, на който съм пускал, е...
И двамата: Parklive, Meadows In The Mountains, Horizon.

Ще ми се да отида на...
И двамата: Movement Electronic Music Festival, Detroit.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах...
Ангел: Солта на Земята.
Андрей: Диви истории.

Най-големият актьор за мен е...
Ангел: Венсан Касел.
Андрей: Луи Дю Финес, Джон Туртуро и Елиът Гулд.

Харесвам режисьори като...
Ангел: Вим Вендерс, Ларс фон Триер, Гаспар Ное.
Андрей: Робърт Алтман и Спайк Лий.

Няма по-глупав филм от...
Андрей: Зелева супа, но в хубавия смисъл.

Много се смях на...
Ангел: Kung Furry.
Андрей: Louis C.K & Bored To Death.

Планирам да видя...
Ангел: True Detective.
Андрей: новия Twin Peaks.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е...
Ангел: Сто години самота на Габриел Маркес.
Андрей: Дванайсетте стола на Илф и Петров.

Сега чета...
Ангел: Бразилия на Джон Ъпдайк.
Андрей: Manufacturing Consent на Чомски.

Много ми говорят за...
Ангел: Джеймс Клавел.
Андрей: Хора на лъжата на Морган Скот Пек.

Най-добре пише...
Ангел: Маркес, Ремарк и Буковски.
Андрей:
дядо ми - Върбан Стаматов.

Текст Насо Русков / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени