Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Laylla Dane

Знае си цената и иска да се занимава с музика цял живот

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Maps to the Stars. Става, гротесков филм.
Най-големите актьори за мен са Тодор Колев и Кевин Спейси.
Харесвам режисьори като Бертолучи, София Копола, Братя Мормареви.
Няма по-глупав филм от Avatar - много шум за нищо за до болкa познат сюжет, oгащен в дигитално нарисуван декор.
Много се смях на Kingpin.
Планирам да видя Twin Peaks.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
електронна музика до припадък.
Никога няма да ми омръзнат Demob Happy.
Любимата ми група е Pink Floyd.
В София искам да дойде да речем Daniel Bell или Praslea - диджеи образци от различни поколения.

КНИГИТЕ
Сега чета
една книжка за вербалната част на кармата.
Най-добре пише авторът, който те кара да се смееш или плачеш на глас. Последно на Стайнбек ми се случи.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е всяка форма на изобразително изкуство. Особено съм впечатлена от работата на Cote и Dreamrec - VJ-и от румънската електронна сцена. Прожекциите им, с две думи, визуално уплътняват, засилват емоциите, които танцуващите изпитват. Без резки промени и кресливи цветове - много са добри.
Последната изложба, на която бях, е Парно на Милен Радев.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени