Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама

Градски тип

Ели Цонова

Сърцето й пътува между Берлин и София, живее в апартамент-мечта, а в свободното си време е градски търсач на симетрии

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Денят на независимостта 2.
Най-големият актьор за мен е Jake Gyllenhaal.
Харесвам режисьори като М.Найт Шаямалан и Мартин Скорсезе.
Няма по-глупав филм от Ted 2.
Много се смях на A night at the Roxbury.
Планирам да видя всеки филм, който излезе по кината до края на годината.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам deep house, garage.
Никога няма да ми омръзнат Disclosure.
Любимата ми група / изпълнител / композитор е Roosevelt.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Disclosure в Берлин.
В София искам да дойде, който и да е изпълнител от плейлистите ми в Спотифай.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Дон Кихот.
Сега чета Ситуация след ситуация на Тео Чепилов.
Много ми говорят за Circus Bulgaria.
Най-добре пише този автор, който искам да изчета на един дъх. Много често това е Nick Hornby.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам да гледам познати лица в различни роли.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Дакота.
Обичам текстовете за театър както на класици, така и на съвременни творци.
Последно гледах Мама и Татко от Констанца Константин Гецова.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията и обичам да посещавам всякакви изложби.
Последната изложба, на която бях, е постоянната експозиция на Хелмут Нютън.
Любимият ми художник е Димитриян, който ми е нарисувал три татуировки.

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени