Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама
реклама

Градски тип

Карлос Лейтао

Обича София, да свири на китара и е хедонист

 

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който гледах беше Нощен влак до Лисабон.
Любимият ми актьор е Гари Олдман.
Харесвам режисьори като Полански.
Най-тъпият филм е Пришълецът.
Много се смях, когато гледах Младият Франкенщайн.
Смятам да гледам Гранд хотел Будапеща.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам алтернативна музика.
Никога не ми писва от хубава музика.
Любимата ми група е Led Zeppelin.
Най-готиния концерт, на който съм присъствал, беше на Motorhead в Хамърсмит Одеон, Лондон, през 1985.
На живо бих искал да гледам Bauhaus.

КНИГИТЕ
Любимата ми книга е Божествена комедия на Данте Алигиери.
В момента чета Тайната Индия на Пол Брънтън.
Много са ми говорили за Библията.
Най-добрият писател за мен е Шекспир.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър защото ме зарежда с интересни идеи и мисли.
Пиесата, впечатлила ме най-много, е Тристан и Изолда.
Предпочитам драматурзи като Джерълд Томас.
Последната пиеса, която гледах, беше Господин Балкански от Георги Данаилов и режисьор Бина Харалампиева.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, която посетих, беше на Елеонора Маринова, Димитър Механджийски в Red Dot.
Любимият ми артист е Густав Климт.

Текст Насо Русков / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени