Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама

Градски тип

Борис Зафиров

Обикновено е в движение, не мърда от вкъщи без рейбаните си и никога няма да му омръзнат старите му плочи

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Патерсън.
Най-големият актьор за мен е
сложен въпрос. Може би Наум Шопов?
Харесвам режисьори като
Бергман, Кешловски, Звягинцев, Винтерберг, Христо Христов.
Няма по-глупав филм от
... е, винаги има по-глупав.
Много се смях на Диви разкази.
Планирам да видя
Нанук - това е филм, за който се вълнувам от самото начало на проекта. Сценаристът му ми е много близък приятел и съм убеден че е написал много добър сценарий.

МУЗИКАТА

Обикновено слушам новите си плочи.
Никога няма да ми омръзнат
старите ми плочи.
Най-добрият концерт, на които бях
май беше първият на A Place to Bury Strangers в малката зала на Mixtape 5, за което мога да благодаря на Indioteque.
В София искам да дойдат
Death in Vegas.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Приказка без край.
Сега чета
писмата на Лора до Яворов.
Най-добре пише Цвета Ерменкова.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
имам потребност и защото ми е кеф.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
когато бях първи курс и гледах Сънят на Гогол.
Обичам текстовете за театър на
Метерлинк и Ибсен.
Последно гледах Страх.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е
всяка една изложба, която ме провокира по някакъв начин.
Последната изложба, на която бях, е
на Емил Атанасов в градска художествена галерия в Пловдив.
Любимите ми художници
са двама, или по-точно две - Ивет и Ида, близначки на по шест години.Текст Ивайло Александров/ Фотография Катя Чаушева.

виж повече
реклама

Най-четени