Седмичен афиш / Театър

Робин

Или как баналното се превръща в абсурдна гротеска

Режисьор: Тея Сугарева; художник: Радостина Тодорова; хореография: Велислава Цветкова; с Леонид Йовчев, Христо Ушев, Слав Бойчев, Мартин Смочевски, Деница Даринова, Яна Бобева

При толкова познати жестове в театралното пространство редно е да отбележим, че общински театър Възраждане си позволява - в момент на хаос и криза - да започне абсолютно нова програма - Път на младите. Темата на сезона им е Невидимото. Младежката програма включва само гостуващи представления на екипи, представящи лицата на независимия театър у нас. Първи е експерименталният спектакъл на Тея Сугарева Робин. След нея идва ред на режисьорския дебют на Ованес Торосян Дневникът на един луд. Но първо - за Робин. Защото си струва да се види по няколко причини.

Както в другите спектакли на Тея Сугарева (Мъртви души в Сатирата, Зазиданите в Младежкия и пр.), така и в този, актьорите й демонстрират завидна пластика и бързи рефлекси. Енергийното поле е силно, въпреки че на места се разпада на отделни самостоятелни сцени - пулсации в съноподобен и изграден като лабиринт сюжет.

robin_1_800

Самата пиеса на Анна Топалджикова Робин се движи по ръба на интертекстуалността, заиграва се с различни литературни митологеми, приказни алюзии, класически шекспирови сюжети, политически шаржове и злободневни мотиви от реалността. Нещо като модерна приказка за Робин Худ, който попада в капана на гърчещото се в корупция общество. Неспокойното му, вечно търсещо приключения алтер его оживява като дяволски персонаж, сякаш изскочил от свитата на Воланд в Майстора и Маргарита на Булгаков. Всяка стъпка на пакостника е в противоречие с намеренията му - независимо дали иска да помогне, или не. Той е движещата сила, която омагьосва останалите герои в театъра на политическата гротеска и социалния абсурд: Министъра (Слав Бойчев) и обърканата му Дясна ръка (Мартин Смочевски), Актьора (Леонид Йовчев) и Робин (Христо Ушев), отвлечената романтичка Мери (Деница Даринова) и алчната Любов Андреевна (Яна Бобева).

robin_3_800

В тази безкрайна въртележка героите непрекъснато сменят местата си, залепнали за маските си с илюзия за оригиналност и автентичност. А в параноичния свят на объркани цели и посоки особено интересен контрапункт е Хорът на забравените неща, изобразени като зловещи метафори на хроничната болест, обхванала модерното общество - забравата.

Текст Патриция Николова / Фотография Радостина Тодорова

реклама

Градски тип

Коста Тонев

Пада си по предизвикателствата, не чака идеите наготово и убива за добра пица

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах A Pigeon Sat on a Branch Reflecting on Existence.
Харесвам режисьори като Дейвид Линч и Дейвид Кроненбърг.
Няма по-глупав филм от ... много са.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика. Макар да ми е известно, че понятието вкючва почти всичко и същевременно нищо.
Никога няма да ми омръзнат Jon Hopkins, Oneohtrix Point Never, Boards of Canada.
Любимите ми групи и изпълнители непрекъснато се менят. 
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Ben Frost.
Искам да видя на живо Nicolas Jaar.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е  Процесът на Кафка. 
Сега чета The Mismeasure of Man на Стивън Джей Гулд. (Не е забавно четиво. Интересът ми към книгата е чисто професионален).

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е, естествено, съвременното изкуство, но също обичам да гледам изложби, посветени на историческа и научна тематика.
Последната изложба, на която бях, беше редица от изложби от цикъла Curated By във Виена.
Любимият ми художник е може би Саймън Старлинг.

Творби на Коста Тонев можеш да разгледаш в неговия сайт

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени