Седмичен афиш / Театър

Етажна гроздова

От Иван Ангелов

Режисьор: Тодор Николов; сценография: Димитър Димитров; с Антон Радичев, Явор Гигов, Милена Маркова-Маца, Невена Бозукова-Неве, Евгени Будинов, Стефан Иванов, Веселин Цанев

реклама
реклама

Градски тип

Михайло Николич

Ако животът е игра, ние залагаме на неговия отбор

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Enter the Void. Все още се опитвам да разбера как са снимали някои кадри. Има доста откачена визия.
Най-големият актьор за мен е Питър Селърс, личен фаворит още от детството ми. Впечатлява ме с деликатния си хумор и разнородните образи, в които съм го виждал.
Харесвам режисьори като Пол Томас Андерсън, Уес Андерсън, Дарън Арнофски. Също така Кубрик винаги ми е въздействал.
Няма по-глупав филм от Dude where is my car - заради начина, по който говорят.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам SoundCloud. Нови неща. Вече има толкова много музика и ми е трудно да се връщам към някакви любими неща.
Кефя се на техно, ай ди ем, ембиънт, дъб и други.
Никога няма да ми омръзнат Plaid, Amon Tobin, Uwe Schmidt (по-известен като Atom™) и многото му производни.
Най-добрите фестивали, на които съм бил, са Dour в Белгия, C/O Pop в Кьолн, Echo Festival в Белград, който просъществува само една година (2003), но беше впечатляващ. Последния Meadows in the Mountains у нас също не беше за изпускане.
В София искам да дойдат по-скоро изгряващи артисти в малки пространства, отколкото някоя мега звезда. Мисля, че от това има нужда София.

КНИГИТЕ
Сега чета
The Dream of Reason: A History of Western Philosophy на Anthony Gottlieb, една книга даваща обширен поглед над западните философски течения и личности.
Много ми говорят за различни книги в професионалната сфера, като например Mobile Web Handbook от Smashing Magazine и Creativity, Inc. от Ed Catmull, един от създателите на Pixar заедно със Стийв Джобс.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е живо изкуство, в което енергията се предава между публиката и актьорите. В театъра откривам това, което киното не може да ми даде.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Gangsta’ във Врачанския театър. Жалко, че вече не се играе.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията, която успява да улови действие или движение, но по-скоро от естетическа гледна точка, отколкото от документална.
Последната изложба, на която бях, е Concerto в MOZEI на Иво Димчев и Станислав Генадиев.
Впечатлявам се от неща, които изтъкват естетическото, красивото.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени