Много е модерно да си модерен.
Преди десет години хората бяха по-консервативни и не се говореше за много неща. Някои теми бяха табу, теми, които сега завладяват света.
С лоши очи се гледаше на еднополовите връзки, бракове, отношения. Не че сега не се, но много хора вече не се притесняват от това. Хората станаха по-открити, по-свободни, по-независими, по-смели в много отношения.
Сега е модерно да си различен, да си интересен, да опитваш. Изведнъж измежду опциите „мъж“, „жена“ в социалните мрежи, се появиха и „андрогенен“, „двуполов“, „интерсекс“, „полово флиуден“, „транссексуален“. Вече може да си избираш от над 50 различни опции за пол. Всеки ден откриват нов вид сексуалност. И докато това за някои е облекчение и глътка въздух, за други става толкова объркващо и притеснително, че вече се страхуваме да наричаме някого с определения като „той“ и „тя“.
Това автоматично се отразява на отношенията ни с хората, комуникацията ни и ежедневието ни.
В никакъв случай нямаме лошо мнение за хората с ориентация, различна от тази мъж-жена, но напоследък това стана модерно. Да си различен, да се самоопределяш по различен начин, да привличаш внимание, да търсиш такова, да парадираш по всякакъв начин с това какъв си. Просто защото сега това е модерно, сега това е в очите и устите на хората. И сега му е времето да си център на вниманието.
А именно това най-много дразни хората. Парадирането.
Вече не знаеш дали няма да отидеш на среща с някое момиче, с което сте се запознали онлайн, а тя да ти съобщи, че преди е била бисексуален мъж, който между другото познава доста от твоите приятели, а в свободното време е бил drag queen. След това си е направил операция за смяна на пола, за да пробва с момичета. Но от време на време излиза и с момчета.
Вече не можеш да си сигурен в нищо.
Ако преди десет години беше просто като „обвързан/а“, „необвързан/а“, „сгоден/а“, „омъжен/а“, „разведен/а“, то сега е много по-сложно от „сложно е“.
Сега има „най-добри приятели сме, не живеем заедно, в отворена връзка сме, но му родих дете“, „заедно сме, но тя е свободна да прави каквото с кого си иска, а аз съм с най-добрата ѝ приятелка и тя няма против, стига да я водя на скъпи ресторанти“. Сега има „той е на 89, а аз съм на 15, но има пари“. Можеш да си избираш между „водя се във връзка с нея, не я обичам, но ѝ го казвам, защото техните имат пари, а те ме харесват“, „той е свестен, обича ме, но аз си падат по най-големият идиот, с който от време на време спим“ и „не сме заедно, не сме приятели, но се снимаме от време на време за Инстаграм“.
Връзките не са това, което бяха. Преди съществуваше уважението, доверието между хората, достойнството, срама. Сега последното го няма, защото хората са се нагледали на какво ли не. Няма ги задръжките, които спираха хората от много неща преди десет години. Няма ги бариерите, които понякога са нужни.
Ако преди беше трудно да се обясни на децата защо мама и татко са се развели, сега не завиждам нито на родителите, които могат да научат толкова много от децата си, нито на децата, които не знам след десет години какво ще им се налага да възприемат.
Но явно това е част от еволюцията. Явно хората трябва да пробват, да се опарят, да опитат. Свободата е колкото хубаво, толкова и опасно нещо.
В днешно време да се омъжиш и за лист хартия или крава, да си осиновиш тиксо и да живееш с пеперуди сигурно ще се сметне за съвсем нормално. А отношенията? Връзките?
Те тепърва ще стават все по „сложно е“ …
Aвтор: Евгения Тошева
А тук можеш да прочетеш едно прощално писание до София
Времената се менят, хората също, а с това и отношенията между тях. Ако преди десет години бяхме по-сдържани, по-скромни, по-срамежливи и страхливи какво и кой ще си помисли, то сега е на мода да си бунтар, да експериментираш, да си широко скроен, да пробваш от всичко и да си в крак с модата.
Много е модерно да си модерен.
Преди десет години хората бяха по-консервативни и не се говореше за много неща. Някои теми бяха табу, теми, които сега завладяват света.
С лоши очи се гледаше на еднополовите връзки, бракове, отношения. Не че сега не се, но много хора вече не се притесняват от това. Хората станаха по-открити, по-свободни, по-независими, по-смели в много отношения.
Сега е модерно да си различен, да си интересен, да опитваш. Изведнъж измежду опциите „мъж“, „жена“ в социалните мрежи, се появиха и „андрогенен“, „двуполов“, „интерсекс“, „полово флиуден“, „транссексуален“. Вече може да си избираш от над 50 различни опции за пол. Всеки ден откриват нов вид сексуалност. И докато това за някои е облекчение и глътка въздух, за други става толкова объркващо и притеснително, че вече се страхуваме да наричаме някого с определения като „той“ и „тя“.
Това автоматично се отразява на отношенията ни с хората, комуникацията ни и ежедневието ни.
В никакъв случай нямаме лошо мнение за хората с ориентация, различна от тази мъж-жена, но напоследък това стана модерно. Да си различен, да се самоопределяш по различен начин, да привличаш внимание, да търсиш такова, да парадираш по всякакъв начин с това какъв си. Просто защото сега това е модерно, сега това е в очите и устите на хората. И сега му е времето да си център на вниманието.
А именно това най-много дразни хората. Парадирането.
Вече не знаеш дали няма да отидеш на среща с някое момиче, с което сте се запознали онлайн, а тя да ти съобщи, че преди е била бисексуален мъж, който между другото познава доста от твоите приятели, а в свободното време е бил drag queen. След това си е направил операция за смяна на пола, за да пробва с момичета. Но от време на време излиза и с момчета.
Вече не можеш да си сигурен в нищо.
Ако преди десет години беше просто като „обвързан/а“, „необвързан/а“, „сгоден/а“, „омъжен/а“, „разведен/а“, то сега е много по-сложно от „сложно е“.
Сега има „най-добри приятели сме, не живеем заедно, в отворена връзка сме, но му родих дете“, „заедно сме, но тя е свободна да прави каквото с кого си иска, а аз съм с най-добрата ѝ приятелка и тя няма против, стига да я водя на скъпи ресторанти“. Сега има „той е на 89, а аз съм на 15, но има пари“. Можеш да си избираш между „водя се във връзка с нея, не я обичам, но ѝ го казвам, защото техните имат пари, а те ме харесват“, „той е свестен, обича ме, но аз си падат по най-големият идиот, с който от време на време спим“ и „не сме заедно, не сме приятели, но се снимаме от време на време за Инстаграм“.
Връзките не са това, което бяха. Преди съществуваше уважението, доверието между хората, достойнството, срама. Сега последното го няма, защото хората са се нагледали на какво ли не. Няма ги задръжките, които спираха хората от много неща преди десет години. Няма ги бариерите, които понякога са нужни.
Ако преди беше трудно да се обясни на децата защо мама и татко са се развели, сега не завиждам нито на родителите, които могат да научат толкова много от децата си, нито на децата, които не знам след десет години какво ще им се налага да възприемат.
Но явно това е част от еволюцията. Явно хората трябва да пробват, да се опарят, да опитат. Свободата е колкото хубаво, толкова и опасно нещо.
В днешно време да се омъжиш и за лист хартия или крава, да си осиновиш тиксо и да живееш с пеперуди сигурно ще се сметне за съвсем нормално. А отношенията? Връзките?
Те тепърва ще стават все по „сложно е“ …
Aвтор: Евгения Тошева
А тук можеш да прочетеш едно прощално писание до София