От край време съществува една легенда за хората, които се занимават с изкуство, че са луди, живеят в собствена вселена, обличат се странно, обикновено всички се възприемат за обратни или с някаква неясна и неуточнена сексуална ориентация.
Когато човек чуе за някого, който учи актьорско майсторство или е художник, му изниква в съзнанието обикновено следния стереотип:
Раздърпани, широки дрехи, нестандартен цвят на косата, множество обици и татуировки по тялото, нестандартна прическа, ярки цветове, наркотици. Пиене на бира по парковете, графити и бунтарство.
Не съм сигурна от къде, но много често хората на изкуството са възприемани именно за онази част от обществото, която спада към горното описание. Да, съществуват хора, които обичат да пробват, да експериментират със себе си и са широко скроени. Има хора, които са драстични, смели, екстравагантни, не влизат в обикновените рамки, в които сме свикнали да сме. Има хора, които определено привличат вниманието върху себе си било то заради дрехите, заради аксесоарите по себе си, заради начина си на себеизразяване и усещане. Но както не можеш да сложиш всички българи под един знаменател, заради дадена група от хора, така и не можеш да обобщиш с едно определено описание всички хора, които рисуват, пеят, пишат, учат актьорско майсторство или друг вид изкуство.
Хората са различни. Всеки решава да изразява себе си и мирогледа си по различен начин. Някои обичат да експериментират и да взимат спонтанни и нестандартни решения, като да си боядисат половината коса червена, другата половина зелена. Някои хора се харесват с много обици, други обичат да се татуират, трети да ходят в черно и с кубинки, четвърти да ходят без сутиен и с широки шалвари.
Живеем в 21 век и вече е трудно нещо да ни шокира или изненада. Поне за мен. Някои хора все още са твърде тесногръди или са отгледани и живели във време, в което е нямало много свобода и днес им се вижда като разврат, погнуса, извратено, ненормално и т.н.
Но хората пробват. Хората имат периоди, настроения, търсят себе си постоянно. Не случайно хората на изкуството са решили да се занимават в тази сфера, а не например с точни науки или право. Те са темпераментни, чувствителни, дръзки, виждат света като огромно платно, на което могат да се покажат, развихрят, да замахнат смело с боя.
Но това не ги прави всички тях луди, невъзпитани, груби, бунтари или „джендъри“. Те са различни, колкото е различен готвача от програмиста, счетоводителя от китариста, волейболиста от инженера. Всички те са хора, просто имат различни хобита, влекат ги различни неща, интересуват се от различни неща, изразяват себе си по различен начин, прекарват свободното си време различно. Но са хора.
Не е хубаво да поставяме всички под един знаменател, да съдим по външния вид, да стигаме до финални и крайни заключения въз основа на това как изглежда един човек, как се облича или какво работи. Хората са различни и е много погрешно бързо да определяме голяма група от хора и да създаваме стереотипи.
От край време съществува една легенда за хората, които се занимават с изкуство, че са луди, живеят в собствена вселена, обличат се странно, обикновено всички се възприемат за обратни или с някаква неясна и неуточнена сексуална ориентация.
Когато човек чуе за някого, който учи актьорско майсторство или е художник, му изниква в съзнанието обикновено следния стереотип:
Раздърпани, широки дрехи, нестандартен цвят на косата, множество обици и татуировки по тялото, нестандартна прическа, ярки цветове, наркотици. Пиене на бира по парковете, графити и бунтарство.
Не съм сигурна от къде, но много често хората на изкуството са възприемани именно за онази част от обществото, която спада към горното описание. Да, съществуват хора, които обичат да пробват, да експериментират със себе си и са широко скроени. Има хора, които са драстични, смели, екстравагантни, не влизат в обикновените рамки, в които сме свикнали да сме. Има хора, които определено привличат вниманието върху себе си било то заради дрехите, заради аксесоарите по себе си, заради начина си на себеизразяване и усещане. Но както не можеш да сложиш всички българи под един знаменател, заради дадена група от хора, така и не можеш да обобщиш с едно определено описание всички хора, които рисуват, пеят, пишат, учат актьорско майсторство или друг вид изкуство.
Хората са различни. Всеки решава да изразява себе си и мирогледа си по различен начин. Някои обичат да експериментират и да взимат спонтанни и нестандартни решения, като да си боядисат половината коса червена, другата половина зелена. Някои хора се харесват с много обици, други обичат да се татуират, трети да ходят в черно и с кубинки, четвърти да ходят без сутиен и с широки шалвари.
Живеем в 21 век и вече е трудно нещо да ни шокира или изненада. Поне за мен. Някои хора все още са твърде тесногръди или са отгледани и живели във време, в което е нямало много свобода и днес им се вижда като разврат, погнуса, извратено, ненормално и т.н.
Но хората пробват. Хората имат периоди, настроения, търсят себе си постоянно. Не случайно хората на изкуството са решили да се занимават в тази сфера, а не например с точни науки или право. Те са темпераментни, чувствителни, дръзки, виждат света като огромно платно, на което могат да се покажат, развихрят, да замахнат смело с боя.
Но това не ги прави всички тях луди, невъзпитани, груби, бунтари или „джендъри“. Те са различни, колкото е различен готвача от програмиста, счетоводителя от китариста, волейболиста от инженера. Всички те са хора, просто имат различни хобита, влекат ги различни неща, интересуват се от различни неща, изразяват себе си по различен начин, прекарват свободното си време различно. Но са хора.
Не е хубаво да поставяме всички под един знаменател, да съдим по външния вид, да стигаме до финални и крайни заключения въз основа на това как изглежда един човек, как се облича или какво работи. Хората са различни и е много погрешно бързо да определяме голяма група от хора и да създаваме стереотипи.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители