На един балкон разстояние от мен живее човек с много
пари. Стига да пожелае, може да живее на няколко хиляди балкона разстояние и
балконът му да е по-голям от апартамента ми. Това си личи по балкона му. От
другата страна няма стена, само стъклена преграда. В апартамента живее баба,
може да си има и дядо, който да не обича да излиза на балкона. Има шестстотин
саксии и котка. Моят балкон е като изваден от Half Life 2. Едно време до него стигаше чудна асма и
наесен имах гроздове, пълни с тежки метали и сянка от лозови листа. Беше ми по
вкуса, но не и на съседа с остъкления балкон от трети етаж, в който целогодишно
не влизаше слънчева светлина заради шибаната асма. И я отряза. С трион. В моя
блок има не повече от пет санирани апартамента. Виж, съседният е плод на
колективното несъзнато, шедьовър на импресионизма. Като примижиш с очи отдалече
и получаваш епилептичен припадък -
триста цвята санировка и двайсет и пет вида
парапети, сред които няколко разновидности на гръцко-римските гипсови трагедии,
които всички ги знаете. А ако твоят балкон е с такива - shame on you! Балконите са непредвидими, понякога с удобен диван, по никое време, пепелник и
хамак и не знаеш на кое да легнеш.
Друг път ти се ще да скочиш от тях, скачаш и толкова.
Понякога е убийствена жега, има мараня в Красно село, от моментите, дето си
мечтаеш да дойде зимата, ама висиш на балкона като наказан и пушиш цигара, щото
нямаш вода под ръка. Косвена жертва на караницата на най-добрия ти приятел и
една мега красива и умна мацка, която той изобщо не заслужава. Понякога от
балкон лесно се качваш на покривите на кооперациите до Заимов и обикаляш като
Спайдърмен с наднормено тегло, буташ керемиди и убеждаваш жената с цигарата на
балкона да не вика полиция. Друг път на балкона има от любимите ми саксии, на
които се радвам, както други хора се радват на котета и ги галя, за да ми
мъркат и те мъркат и на тия балкони се говори най-добре за микро и макро
космоса, за филии с лютеница, филми на Кустурица и филми на оня режисьор, дето...
абе тоя с Киану Рийвс, не, не Киану, ами...
Балконите в центъра правят изненадващи ходове, като да
се срутят, докато на тях танцуват хора и да убият един-двама. Един пешеходец с
балкон на главата и един, дето досега е пял YMCA на ташак с пластмасова
чаша с джин в ръка. Пълен ташак. Но ако погледнем статистиката, балконите не са
чак толкова опасни на фона на уличните шахти и разходките в Борисова. Те са
агънца, всяко с камбанка или от тия висулките, дето дрънкат от вятъра и
задействат чакрите, които отговарят за желанието да удушиш човек с гарота. От
балкон по-добре се виждат звездите, отколкото от хол, това е несъмнено, ама в
София няма много звезди, а и за какво са ти звезди, освен ако не си астроном
или не опитваш да свалиш шестнайсетгодишна, има ги всичките в гугъл (намиг). На
балкон се играе табла, докато съседите, дето пекат скумрия на скаричката на
балкона, в два през нощта, не започнат да крещят, че много тропате. От балкон
се плюе с кеф и се хвърлят ключове за приятели, дилъри и за гаджето, дето още
не си му дал ключове, щото те е шубе. На балкон се пуши най-добре, за да могат
и съседите ти да ти се порадват на дима и да се чудят откъде идва, и да им се
иска, ама няма. От балкон в София можеш да видиш Витоша, голо момиче и дори, за
съжаление мастурбиращ мъж на отсрещния балкон. И като цяло „Балконите са си
балкони", това го е казал Дънов и аз нямам какво повече да добавя.
P.S. Ако гугълнеш горния цитат или
гледаш огромно куче на балкона си,
си много тъпо копеле и вероятно се кефиш на гипсови парапети. Shame on you!
На един балкон разстояние от мен живее човек с много
пари. Стига да пожелае, може да живее на няколко хиляди балкона разстояние и
балконът му да е по-голям от апартамента ми. Това си личи по балкона му. От
другата страна няма стена, само стъклена преграда. В апартамента живее баба,
може да си има и дядо, който да не обича да излиза на балкона. Има шестстотин
саксии и котка. Моят балкон е като изваден от Half Life 2. Едно време до него стигаше чудна асма и
наесен имах гроздове, пълни с тежки метали и сянка от лозови листа. Беше ми по
вкуса, но не и на съседа с остъкления балкон от трети етаж, в който целогодишно
не влизаше слънчева светлина заради шибаната асма. И я отряза. С трион. В моя
блок има не повече от пет санирани апартамента. Виж, съседният е плод на
колективното несъзнато, шедьовър на импресионизма. Като примижиш с очи отдалече
и получаваш епилептичен припадък -
триста цвята санировка и двайсет и пет вида
парапети, сред които няколко разновидности на гръцко-римските гипсови трагедии,
които всички ги знаете. А ако твоят балкон е с такива - shame on you! Балконите са непредвидими, понякога с удобен диван, по никое време, пепелник и
хамак и не знаеш на кое да легнеш.
Друг път ти се ще да скочиш от тях, скачаш и толкова.
Понякога е убийствена жега, има мараня в Красно село, от моментите, дето си
мечтаеш да дойде зимата, ама висиш на балкона като наказан и пушиш цигара, щото
нямаш вода под ръка. Косвена жертва на караницата на най-добрия ти приятел и
една мега красива и умна мацка, която той изобщо не заслужава. Понякога от
балкон лесно се качваш на покривите на кооперациите до Заимов и обикаляш като
Спайдърмен с наднормено тегло, буташ керемиди и убеждаваш жената с цигарата на
балкона да не вика полиция. Друг път на балкона има от любимите ми саксии, на
които се радвам, както други хора се радват на котета и ги галя, за да ми
мъркат и те мъркат и на тия балкони се говори най-добре за микро и макро
космоса, за филии с лютеница, филми на Кустурица и филми на оня режисьор, дето...
абе тоя с Киану Рийвс, не, не Киану, ами...
Балконите в центъра правят изненадващи ходове, като да
се срутят, докато на тях танцуват хора и да убият един-двама. Един пешеходец с
балкон на главата и един, дето досега е пял YMCA на ташак с пластмасова
чаша с джин в ръка. Пълен ташак. Но ако погледнем статистиката, балконите не са
чак толкова опасни на фона на уличните шахти и разходките в Борисова. Те са
агънца, всяко с камбанка или от тия висулките, дето дрънкат от вятъра и
задействат чакрите, които отговарят за желанието да удушиш човек с гарота. От
балкон по-добре се виждат звездите, отколкото от хол, това е несъмнено, ама в
София няма много звезди, а и за какво са ти звезди, освен ако не си астроном
или не опитваш да свалиш шестнайсетгодишна, има ги всичките в гугъл (намиг). На
балкон се играе табла, докато съседите, дето пекат скумрия на скаричката на
балкона, в два през нощта, не започнат да крещят, че много тропате. От балкон
се плюе с кеф и се хвърлят ключове за приятели, дилъри и за гаджето, дето още
не си му дал ключове, щото те е шубе. На балкон се пуши най-добре, за да могат
и съседите ти да ти се порадват на дима и да се чудят откъде идва, и да им се
иска, ама няма. От балкон в София можеш да видиш Витоша, голо момиче и дори, за
съжаление мастурбиращ мъж на отсрещния балкон. И като цяло „Балконите са си
балкони", това го е казал Дънов и аз нямам какво повече да добавя.
P.S. Ако гугълнеш горния цитат или
гледаш огромно куче на балкона си,
си много тъпо копеле и вероятно се кефиш на гипсови парапети. Shame on you!
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители