Дневникът на един автомобил втора ръка в България

Извинявам се за почерка, но пиша с левия шарнир, че десният ми потропва и придърпва на една страна. Ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и ми изгоряха оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски, та съм силно късоглед...
...Това е дневникът на живота ми.

Ден първи – Рюселсхайм, Германия, 15.11.1998 г. :
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, хайде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на поточната линия: Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!

Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел": Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!

Ден трети - на ферибота за Италия: Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти - Милано, Италия: Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти - Милано, Италия: Няма начин, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета, които започнаха да пикаят и да се боричкат по велурените ми седалки... И тези са били съюзници на Вермахта!?

Ден пети - Милано, Италия: Не е истина как кара този италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести - магистралата Милано-Торино: Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция: Видях се с един "Опел", който беше с бензинов, пък тракаше, като че е с танков двигател на Вермахта. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото маслото ми е на 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, препотих се в масло, изгоря ми температурен датчик и от страх щях да изпикая целия антифриз на охладителната система...

Ден десети - на градско в Милано: Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми хлопа!

Година първа: Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не! Не могат да „загреят“, че прегрявам!

Година втора: Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!

Година трета: Парадокс - карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета: Ни жив, ни умрял съм - значи съм готов за износ втора ръка в Източна Европа!

Година петнадесета: Умрял съм - значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне: Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!

Още една причина такъв народ никога да не бъде унищожен!

Година двадесета: Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София: Безсмъртен съм! На задното ми стъкло е залепен стикер с надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

П.П: Ще се видим в Ада- само на един Перник разстояние!

Aвтор: Петър Донкин
А тук можеш да видиш как мина тазгодишното шоу на Hip Hop Awards 2019

Извинявам се за почерка, но пиша с левия шарнир, че десният ми потропва и придърпва на една страна. Ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и ми изгоряха оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски, та съм силно късоглед...
...Това е дневникът на живота ми.

Ден първи – Рюселсхайм, Германия, 15.11.1998 г. :
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, хайде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на поточната линия: Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!

Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел": Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!

Ден трети - на ферибота за Италия: Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти - Милано, Италия: Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти - Милано, Италия: Няма начин, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета, които започнаха да пикаят и да се боричкат по велурените ми седалки... И тези са били съюзници на Вермахта!?

Ден пети - Милано, Италия: Не е истина как кара този италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести - магистралата Милано-Торино: Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция: Видях се с един "Опел", който беше с бензинов, пък тракаше, като че е с танков двигател на Вермахта. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото маслото ми е на 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, препотих се в масло, изгоря ми температурен датчик и от страх щях да изпикая целия антифриз на охладителната система...

Ден десети - на градско в Милано: Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми хлопа!

Година първа: Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не! Не могат да „загреят“, че прегрявам!

Година втора: Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!

Година трета: Парадокс - карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета: Ни жив, ни умрял съм - значи съм готов за износ втора ръка в Източна Европа!

Година петнадесета: Умрял съм - значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне: Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!

Още една причина такъв народ никога да не бъде унищожен!

Година двадесета: Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София: Безсмъртен съм! На задното ми стъкло е залепен стикер с надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

П.П: Ще се видим в Ада- само на един Перник разстояние!

Aвтор: Петър Донкин
А тук можеш да видиш как мина тазгодишното шоу на Hip Hop Awards 2019

Гласували общо: 1 потребители