Желанието да замине го щракна
някъде следобед. Слънцето злобно налагаше асфалта с фотонни тупалки, а вятърът реши
да се разкара от светофарните орхидеи и питомните градски пуми с празни погледи.
Злото вече лепнеше навсякъде по него, затова побърза да си стегне багажа. Метна
цигарата в мивката, обръсна се и тръгна.
Въздухът - бетон. Горещ и не мърда. В
таксито се опита да не гледа шофьора. Някакви кубински клоуни пееха за женски
гъзове по радиото. Стигна до летището с приятно засилваща се амнезия. Плащането
е ритуал. Ритуалите са наши приятели. Плати, като избягваше очите му, и каза - харчи
ги добре.
На терминала го посрещнаха камерите, пакетите и мърлячите. Погледна
дестинацията върху билета си - една прекрасна конкретна дестинация към един
прекрасен нов свят. Реши да удави прекаления си оптимизъм с чаша двойно кафе. Възвърна
обичайното безпокойство на погледа си и тръгна. Стюардесите го очакваха - блажено
кръстосали крака, пробваха различни движения с устни. Отмина ги. Часовникът бе
направил тънък червен белег върху китката му, затова леко го разхлаби. Разкопча
и горните копчета на ризата си. Искаше му се да се съблече чисто гол и да
потъне в усмивките им. Докато двигателите вибрираха, те плъзнаха по пътеката с тънките
си токчета. Мислите му се увиваха около тях като гладни змии. Глад. Това беше. Коланът
се впиваше в тялото му и притискаше крясъка в гърлото му. Смърдеше на керосин. Излетяха.
Той си поръча газирана светена вода.
Желанието да замине го щракна
някъде следобед. Слънцето злобно налагаше асфалта с фотонни тупалки, а вятърът реши
да се разкара от светофарните орхидеи и питомните градски пуми с празни погледи.
Злото вече лепнеше навсякъде по него, затова побърза да си стегне багажа. Метна
цигарата в мивката, обръсна се и тръгна.
Въздухът - бетон. Горещ и не мърда. В
таксито се опита да не гледа шофьора. Някакви кубински клоуни пееха за женски
гъзове по радиото. Стигна до летището с приятно засилваща се амнезия. Плащането
е ритуал. Ритуалите са наши приятели. Плати, като избягваше очите му, и каза - харчи
ги добре.
На терминала го посрещнаха камерите, пакетите и мърлячите. Погледна
дестинацията върху билета си - една прекрасна конкретна дестинация към един
прекрасен нов свят. Реши да удави прекаления си оптимизъм с чаша двойно кафе. Възвърна
обичайното безпокойство на погледа си и тръгна. Стюардесите го очакваха - блажено
кръстосали крака, пробваха различни движения с устни. Отмина ги. Часовникът бе
направил тънък червен белег върху китката му, затова леко го разхлаби. Разкопча
и горните копчета на ризата си. Искаше му се да се съблече чисто гол и да
потъне в усмивките им. Докато двигателите вибрираха, те плъзнаха по пътеката с тънките
си токчета. Мислите му се увиваха около тях като гладни змии. Глад. Това беше. Коланът
се впиваше в тялото му и притискаше крясъка в гърлото му. Смърдеше на керосин. Излетяха.
Той си поръча газирана светена вода.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители