Живях, като улових мига

Ох, че е студ в този фризер! И мрак. А за скуката пък да не говорим - няма с кого да проведа един смислен разговор. И карти не мога да играя. Лежа си тука и си чакам. Какво чакам и аз не знам. А животът си минава и не чака никой. Май ще е най-добре да подремна малко. Така поне ще забравя за кратко нещастното си съществуване.

- От кой сладолед искате?
- От новия BOSS beyond с вкус на Забайоне и сироп с вкус на ром.

Дали това ще е моят шанс? Дали да се скатая под братята и сестрите ми или да уловя мига и да скоча в неизвестното? Опъвам се гордо и показвам целия блясък на стилната ми рокля.

- Заповядайте.
- Благодаря!

Нещо се случва. Нещо голямо. Къде са другите? Я да се огледам наоколо. Ти да видиш! Изглежда, че съм вън от ледниковия сандък. Онези зелените неща май са дървета, а разни малки човечета тичат и се лигавят.

Ох, ама какво правиш? Не ми пипай роклята. Внимавай, ще я скъсаш, така като я дърпаш. Неее! Милата ми, лъскава рокличка. И сега какво? Гола ли трябва да се разхождам, та всички да си плакнат очите? И таз добра! Ами, май нямам друг избор. Тамън ще хвана малко тен.

Сега пък какво има? Гъделичкаш ме така. Стига си ме близала по ухото! Усещам се някак странно. Сякаш се смалявам, сякаш изчезвам бавно и постепенно. Чакай малко! Тя не ме гъделичка, ами съвсем спокойно си ме похапва и то с видимо удоволствие. А на всичкото отгоре и аз самата бавно се изпарявам. Или по-точно се разтапям. И ми харесва! Ето, ромът в сърцето ми вече кипва, а шоколадовата глазура фино и прелъстително се стеле по клечката. И фризерът е вече далеч зад гърба ми и връщане назад няма.

Смятам просто да се насладя на малкото време свобода. Това са моите 15 минути слава, за които бленувах в мразовития мрак. Мигът, в който се чувствам най-жива, най-истинска и плътна, макар и чезнеща.

Птички пеят, слънцето ми се усмихва, гола съм, щастлива съм и се отдавам цялата, защото имам усещането, че всичкият живот се е побрал в тази шепа откъснато време, моята цел и мисия. Това са моментите, които ти напомнят, че не просто съществуваш, а живееш.

И аз съм благодарна, защото живях, макар и само за един миг.

Ох, че е студ в този фризер! И мрак. А за скуката пък да не говорим - няма с кого да проведа един смислен разговор. И карти не мога да играя. Лежа си тука и си чакам. Какво чакам и аз не знам. А животът си минава и не чака никой. Май ще е най-добре да подремна малко. Така поне ще забравя за кратко нещастното си съществуване.

- От кой сладолед искате?
- От новия BOSS beyond с вкус на Забайоне и сироп с вкус на ром.

Дали това ще е моят шанс? Дали да се скатая под братята и сестрите ми или да уловя мига и да скоча в неизвестното? Опъвам се гордо и показвам целия блясък на стилната ми рокля.

- Заповядайте.
- Благодаря!

Нещо се случва. Нещо голямо. Къде са другите? Я да се огледам наоколо. Ти да видиш! Изглежда, че съм вън от ледниковия сандък. Онези зелените неща май са дървета, а разни малки човечета тичат и се лигавят.

Ох, ама какво правиш? Не ми пипай роклята. Внимавай, ще я скъсаш, така като я дърпаш. Неее! Милата ми, лъскава рокличка. И сега какво? Гола ли трябва да се разхождам, та всички да си плакнат очите? И таз добра! Ами, май нямам друг избор. Тамън ще хвана малко тен.

Сега пък какво има? Гъделичкаш ме така. Стига си ме близала по ухото! Усещам се някак странно. Сякаш се смалявам, сякаш изчезвам бавно и постепенно. Чакай малко! Тя не ме гъделичка, ами съвсем спокойно си ме похапва и то с видимо удоволствие. А на всичкото отгоре и аз самата бавно се изпарявам. Или по-точно се разтапям. И ми харесва! Ето, ромът в сърцето ми вече кипва, а шоколадовата глазура фино и прелъстително се стеле по клечката. И фризерът е вече далеч зад гърба ми и връщане назад няма.

Смятам просто да се насладя на малкото време свобода. Това са моите 15 минути слава, за които бленувах в мразовития мрак. Мигът, в който се чувствам най-жива, най-истинска и плътна, макар и чезнеща.

Птички пеят, слънцето ми се усмихва, гола съм, щастлива съм и се отдавам цялата, защото имам усещането, че всичкият живот се е побрал в тази шепа откъснато време, моята цел и мисия. Това са моментите, които ти напомнят, че не просто съществуваш, а живееш.

И аз съм благодарна, защото живях, макар и само за един миг.

Гласували общо: 1 потребители