Каква е София в 6:30 сутринта?

Ставаш рано сутрин. Някъде около 6:30 часа. Преди броени минути Слънцето е започнало да наднича над хоризонта.  В тези часове навън все още е много студено. Всичко е тихо, спокойно. Най-много навън да срещнеш хора с кучетата си по време на сутрешната им разходка и тук-таме някои други ранобудници като теб, бързащи за работа или да закарат децата на детска градина или училище.

 

Все още няма задръствания, няма клаксони, въздухът е сравнително чист. Обстановката е приятна, свежа, спокойна. Няма по-хубаво време от това да седнеш с чаша кафе на терасата на блока или къщата и да се наслаждаваш на чуруликащите птички. Има толкова красота и смисъл да се събуждаш рано сутрин, когато всички други спят. Само от време на време виждаш някоя будка или пекарна да отваря врати. В такива моменти е хубаво да оставиш телефона настрани, да поемаш дълбоко въздух и да се замислиш колко е красива столицата в раните часове.


Повечето хора спят и ти имаш време да се насладиш  на тишината. Да наблюдаваш как градът се събужда лека по лека. Имаш огромната възможност да свършиш много неща преди всички останали. Ако нямаш време, пробвай да ставаш рано сутрин, дори за да използваш няколко часа за себе си. Да прочетеш една глава от любимата ти книга, която събира прах  на нощната масичка; да изпиеш кафето си, без да го разлееш от бързане или да се изгориш; да седиш и съзерцаваш природата и празните улици.


София е толкова пленителна, когато не е задръстена от автомобили, когато не я обитават предимно изнервени индивиди. Столицата ни е страхотна, когато най-накрая намерим време да ѝ се насладим. В повечето случаи все бързаме, все подминаваме красивите ѝ детайли,  не се спираме, не я оценяваме.
А сутрин, преди тя самата все още да е разцъфнала, е най-красива.


Като една жена, без грим, току-що разсънила се от дълбок сън – уязвима, естествена, нежна, чиста. Нямаш търпение да освети лицето ти като си отвори очите. И дори понякога да е мрачно и времето да е лошо, дори понякога да е плакала и улиците да са мокри, дори понякога да замръзва и да има сняг, тя си остава естествена и спокойна в раните часове.


Кара те да си представяш деня си с нея, да искаш да обиколиш най-съкровените ѝ кътчета, да се гмурнеш в косите ѝ, да я целунеш за добро утро.
Нея – красивата ни, чиста и прохладна, прекрасна и неопетнена София в 6:30 сутринта.


Автор: Евгения Тошева

А тук можеш да прочетеш как да се направиш на прасе в петък вечер

Ставаш рано сутрин. Някъде около 6:30 часа. Преди броени минути Слънцето е започнало да наднича над хоризонта.  В тези часове навън все още е много студено. Всичко е тихо, спокойно. Най-много навън да срещнеш хора с кучетата си по време на сутрешната им разходка и тук-таме някои други ранобудници като теб, бързащи за работа или да закарат децата на детска градина или училище.

 

Все още няма задръствания, няма клаксони, въздухът е сравнително чист. Обстановката е приятна, свежа, спокойна. Няма по-хубаво време от това да седнеш с чаша кафе на терасата на блока или къщата и да се наслаждаваш на чуруликащите птички. Има толкова красота и смисъл да се събуждаш рано сутрин, когато всички други спят. Само от време на време виждаш някоя будка или пекарна да отваря врати. В такива моменти е хубаво да оставиш телефона настрани, да поемаш дълбоко въздух и да се замислиш колко е красива столицата в раните часове.


Повечето хора спят и ти имаш време да се насладиш  на тишината. Да наблюдаваш как градът се събужда лека по лека. Имаш огромната възможност да свършиш много неща преди всички останали. Ако нямаш време, пробвай да ставаш рано сутрин, дори за да използваш няколко часа за себе си. Да прочетеш една глава от любимата ти книга, която събира прах  на нощната масичка; да изпиеш кафето си, без да го разлееш от бързане или да се изгориш; да седиш и съзерцаваш природата и празните улици.


София е толкова пленителна, когато не е задръстена от автомобили, когато не я обитават предимно изнервени индивиди. Столицата ни е страхотна, когато най-накрая намерим време да ѝ се насладим. В повечето случаи все бързаме, все подминаваме красивите ѝ детайли,  не се спираме, не я оценяваме.
А сутрин, преди тя самата все още да е разцъфнала, е най-красива.


Като една жена, без грим, току-що разсънила се от дълбок сън – уязвима, естествена, нежна, чиста. Нямаш търпение да освети лицето ти като си отвори очите. И дори понякога да е мрачно и времето да е лошо, дори понякога да е плакала и улиците да са мокри, дори понякога да замръзва и да има сняг, тя си остава естествена и спокойна в раните часове.


Кара те да си представяш деня си с нея, да искаш да обиколиш най-съкровените ѝ кътчета, да се гмурнеш в косите ѝ, да я целунеш за добро утро.
Нея – красивата ни, чиста и прохладна, прекрасна и неопетнена София в 6:30 сутринта.


Автор: Евгения Тошева

А тук можеш да прочетеш как да се направиш на прасе в петък вечер

Гласували общо: 1 потребители