Сещаме се за множество пунктове отбелязани в
графа „Чар", когато става въпрос за София. Симпатичните закътани местенца,
магическите паркове и градинки, приемствеността на етно-разнообразието, обаятелните
барове, както и много, много други, за изброяването на които няма да ни стигне
този живот. Но към тези драги достойнства имаме да добавим и едни одухотворени
четирикраки създания - уличните котараци. В София никога не си сам - обичайно
на разстояние минимум 20 лапи от теб те шпионира някой представител на
семейство Котки, от по-дребните. Полюбувай се на случайната им компания, защото
софийските мацорани знаят много истории и са готови да ги споделят срещу
скромно апетитно възнаграждение. Често недоловимо, присъствието им винаги е
забележително - те са като мънички подвижни класически произведения на
изкуството. Градът ни е своеобразна галерия за улични котаци.
Любимата столица не страда от дефицит на
разноликост на котки - бели котки, църни маци, рижави Гарфилдоподобни,
дългокосмести мини рисове, колоритни мачки и какви ли още не. Не се учудвай ако
по улиците попаднеш на забележителен мацоран, за който се питаш дали не е
домашен такъв - всъщност краските им са еднакво впечатляващи. Кулинарните им
капризи също не бива да те изненадват - макар и израснали по улиците на София,
изтънчеността и финесът далеч не са им чужди - те са им генетично заложени.
Непрекъснато доказват, че гъвкавостта им е разтегливо понятие със своите
смайващи пози, на които и
Пина Бауш не може да те научи. Не се заблуждавай
от безделнишкото им поведение и равнодушното изражение - те отговорно и
сериозно се грижат за грацията на София през деветте си живота. С живописните
си багри и стройната си напета походка допринасят за бохемския дух на
столицата. Понякога старателно допълват и палитрата от урбанистични аудио
ефекти с майсторски композирани симфонии. Безспорно е - София може да се
похвали с разкошно котешко очарование. И следващия път, когато се чудиш откъде
идва усещането за хедонистично великолепие на някое място в столицата - ослушай
се, може да доловиш мъркащо присъствие.
Текст Денка Ковачева / Фотография Денка Ковачева
и Ради Георгиев
Сещаме се за множество пунктове отбелязани в
графа „Чар", когато става въпрос за София. Симпатичните закътани местенца,
магическите паркове и градинки, приемствеността на етно-разнообразието, обаятелните
барове, както и много, много други, за изброяването на които няма да ни стигне
този живот. Но към тези драги достойнства имаме да добавим и едни одухотворени
четирикраки създания - уличните котараци. В София никога не си сам - обичайно
на разстояние минимум 20 лапи от теб те шпионира някой представител на
семейство Котки, от по-дребните. Полюбувай се на случайната им компания, защото
софийските мацорани знаят много истории и са готови да ги споделят срещу
скромно апетитно възнаграждение. Често недоловимо, присъствието им винаги е
забележително - те са като мънички подвижни класически произведения на
изкуството. Градът ни е своеобразна галерия за улични котаци.
Любимата столица не страда от дефицит на
разноликост на котки - бели котки, църни маци, рижави Гарфилдоподобни,
дългокосмести мини рисове, колоритни мачки и какви ли още не. Не се учудвай ако
по улиците попаднеш на забележителен мацоран, за който се питаш дали не е
домашен такъв - всъщност краските им са еднакво впечатляващи. Кулинарните им
капризи също не бива да те изненадват - макар и израснали по улиците на София,
изтънчеността и финесът далеч не са им чужди - те са им генетично заложени.
Непрекъснато доказват, че гъвкавостта им е разтегливо понятие със своите
смайващи пози, на които и Пина Бауш не може да те научи. Не се заблуждавай
от безделнишкото им поведение и равнодушното изражение - те отговорно и
сериозно се грижат за грацията на София през деветте си живота. С живописните
си багри и стройната си напета походка допринасят за бохемския дух на
столицата. Понякога старателно допълват и палитрата от урбанистични аудио
ефекти с майсторски композирани симфонии. Безспорно е - София може да се
похвали с разкошно котешко очарование. И следващия път, когато се чудиш откъде
идва усещането за хедонистично великолепие на някое място в столицата - ослушай
се, може да доловиш мъркащо присъствие.
Текст Денка Ковачева / Фотография Денка Ковачева
и Ради Георгиев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители