Болница посетих, защото се натрових със стриди в Гуанджоу. В Китай стридите не са деликатес като в Европа и не се консумират с бяло вино или шампанско, по-вероятно е да си ги купите от уличен продавач и да ги хапнете на пластмасов стол, както направих аз, което им придава лек съмнителен мотив.
Не се натрових веднага, през цялото време усещах, че не ми е добре, но чак на третия ден посетих болницата. С бял и подут език като на куче и невъзможност да си контролирам някои движения на ръцете. Благодаря за смешния спомен, на една приятелка, която виждайки ме ми каза, ела да изпушим една цигара и да изпием едно кафе, ще ти мине.
Другото ми посещение беше при дерматолог, лицето ми беше станало в много пъпки, а по принцип нямах. (Оказа се, че е от мръсния въздух). Та, моята проятелка Рене каза " Йоли, знам една болница, веднага ще ти мине." Подчиних се и отидох.
Очаквах да ми предпишат някой лечебен и магичен мехлем, а останах смаяна на една кушетка.
Защо ли? Защото... лежах с 20 забодени игли на лицето ми, цели 30 минути. Лекарката щяла да ми "отпуши мердианите", според мен ми бяха запушени порите, но това е друг въпрос. Естествено, не ми мина, но пък останах с доста забавни снимки, с много игли по лицето.
За третия път, друг път ще ви разкажа!
С обич от Китай!
Aвтор: Иолина Василева А тук можеш да прочетеш за феноменът "псевдо аристократи"
В Китай имах три посещения в болница, но истината е, че за две години веднъж не кихнах, придавам го на полезната храна и средата без стрес, но имах други приключения.
Болница посетих, защото се натрових със стриди в Гуанджоу. В Китай стридите не са деликатес като в Европа и не се консумират с бяло вино или шампанско, по-вероятно е да си ги купите от уличен продавач и да ги хапнете на пластмасов стол, както направих аз, което им придава лек съмнителен мотив.
Не се натрових веднага, през цялото време усещах, че не ми е добре, но чак на третия ден посетих болницата. С бял и подут език като на куче и невъзможност да си контролирам някои движения на ръцете.
Благодаря за смешния спомен, на една приятелка, която виждайки ме ми каза, ела да изпушим една цигара и да изпием едно кафе, ще ти мине.
Хаха да, мина ми, но в болницата.
Там пък, още приключения, викам им "гуомин, гуомин! Уо де дзижоу пу хао!" Което трябва да е "алергия,алергия! Мускулите ми не са добре" (истината е, че от стридите, усещах как ми се парализират ръцете, а речникът ми, в медицинска насока, не е особено богат), а те ме гледаха и се смееха. Оказа се, че дзижоу може да значи мускул, ама може да значи и пилешко месо.. смях, сложиха ми две системи и се оправих.
Другото ми посещение беше при дерматолог, лицето ми беше станало в много пъпки, а по принцип нямах. (Оказа се, че е от мръсния въздух). Та, моята проятелка Рене каза " Йоли, знам една болница, веднага ще ти мине." Подчиних се и отидох.
Очаквах да ми предпишат някой лечебен и магичен мехлем, а останах смаяна на една кушетка.
Защо ли? Защото... лежах с 20 забодени игли на лицето ми, цели 30 минути. Лекарката щяла да ми "отпуши мердианите", според мен ми бяха запушени порите, но това е друг въпрос. Естествено, не ми мина, но пък останах с доста забавни снимки, с много игли по лицето.
За третия път, друг път ще ви разкажа!
С обич от Китай!
Aвтор: Иолина Василева
А тук можеш да прочетеш за феноменът "псевдо аристократи"