Сирените за Ботев и обичайната картинка. Тук-там някой е станал. Спрели са 2-3 коли. Останалите продължават - напред, с нервни клаксони към абдалите, дето са спрели. По кафенетата е твърде удобно, приятно и неделно-разтоварващо. Пепелникът се пълни весело с фасове, безсмислените разговори пълнят безсмислено безмислените глави. Сирени, сирени - какво толкова. Няма сега за 2 минути да си убием кефа.
Но вижте, колкото и да ви е неприятно, сирените са за всички. Да ги почетеш дори не е въпрос на избор. Сирените са за тези, които се чувстват българи и ги боли, когато я слушат, застанали прави 2 минути (за бога, две минути изобщо не е много време, ставайте). Длъжни сте да станете за тези 2 минути поне заради факта, че на него и всички останали възрожденци се дължи заслугата дори да лентяйствайте. Ако Ботев и останалите сега се върнат и видят какво се случва със страната, в която са се клели, ще ги заболи. Определено ще ги заболи и ще им се прииска да не биха давали толкова много от себе си – живота си. Макар че пак биха го дали - защото вътрешният им повик и дълг за свобода винаги е надвишявал пасивността около тях.
Какво ще видят днес? Пълен упадък на нрави, позор, просташки манталитет и деградация. Ново робство - робството на посредствеността, слабостта, в която идеалът е идеалът на кефчето и има едни, които са постигнали идеала на кефчето и други, които се стремят да постигнат идеала на кефчето - докато не го направят, не са на кеф.
Тук да си загубиш телефона е по-болезнено и по-голяма драма от това да си затриеш ценностите и да ги изхвърлиш на боклука. Няма морал, няма ценности, има само един загубен телефон и огромна драма от това нещо.
Мислиш, че не съм права ли? Добре, опровергай ме. Стана ли за две минути в 12:00 часа днес? Ако да, браво на теб. Но с това не се изчерпва твоята мисия тук. Какво като си станал, ако след това отново си си седнал на дивана, пил си ракията, гледал си сапунки и накрая си написал някъде "Съсипахте я тая държава!".
Аз знам кой я съсипа.
Съсипа я ти, приятелю.
Защото не онези войнствени стихотворения - за тях е ясно, че са вече свършени, а тъкмо най-подигравателните на Ботев, се отнасят към днешната действителност. Текстовете му, в които казваш кои са патриотите-идиоти, кои са свестните, които считаме за луди, как свободата се предава за хубава жена или "грозна, но с имот" и как е настъпила Политическата зима, в която ти трябват или ревматични болки или млада жена, за да прекарваш повече време в леглото и отдаден на сладостно нищоправене да забравиш истинските си цели.
Сирените, които ни вдигат са вече други: сирената на парите, сирените на чалгата, сирените на празния живот. А Ботев е тъкмо обратното. Той те призовава да преодолееш всичко това. Да прогледнеш отвъд личното си щастийце и да разбереш, че то води само до масово нещастие, ако сведем живота си единствено до него.
Мина 12:00 часа.
Полегни си малко, че се преумори.
Сирените за Ботев и обичайната картинка. Тук-там някой е станал. Спрели са 2-3 коли. Останалите продължават - напред, с нервни клаксони към абдалите, дето са спрели. По кафенетата е твърде удобно, приятно и неделно-разтоварващо. Пепелникът се пълни весело с фасове, безсмислените разговори пълнят безсмислено безмислените глави. Сирени, сирени - какво толкова. Няма сега за 2 минути да си убием кефа.
Но вижте, колкото и да ви е неприятно, сирените са за всички. Да ги почетеш дори не е въпрос на избор. Сирените са за тези, които се чувстват българи и ги боли, когато я слушат, застанали прави 2 минути (за бога, две минути изобщо не е много време, ставайте). Длъжни сте да станете за тези 2 минути поне заради факта, че на него и всички останали възрожденци се дължи заслугата дори да лентяйствайте. Ако Ботев и останалите сега се върнат и видят какво се случва със страната, в която са се клели, ще ги заболи. Определено ще ги заболи и ще им се прииска да не биха давали толкова много от себе си – живота си. Макар че пак биха го дали - защото вътрешният им повик и дълг за свобода винаги е надвишявал пасивността около тях.
Какво ще видят днес? Пълен упадък на нрави, позор, просташки манталитет и деградация. Ново робство - робството на посредствеността, слабостта, в която идеалът е идеалът на кефчето и има едни, които са постигнали идеала на кефчето и други, които се стремят да постигнат идеала на кефчето - докато не го направят, не са на кеф.
Тук да си загубиш телефона е по-болезнено и по-голяма драма от това да си затриеш ценностите и да ги изхвърлиш на боклука. Няма морал, няма ценности, има само един загубен телефон и огромна драма от това нещо.
Мислиш, че не съм права ли? Добре, опровергай ме. Стана ли за две минути в 12:00 часа днес? Ако да, браво на теб. Но с това не се изчерпва твоята мисия тук. Какво като си станал, ако след това отново си си седнал на дивана, пил си ракията, гледал си сапунки и накрая си написал някъде "Съсипахте я тая държава!".
Аз знам кой я съсипа.
Съсипа я ти, приятелю.
Защото не онези войнствени стихотворения - за тях е ясно, че са вече свършени, а тъкмо най-подигравателните на Ботев, се отнасят към днешната действителност. Текстовете му, в които казваш кои са патриотите-идиоти, кои са свестните, които считаме за луди, как свободата се предава за хубава жена или "грозна, но с имот" и как е настъпила Политическата зима, в която ти трябват или ревматични болки или млада жена, за да прекарваш повече време в леглото и отдаден на сладостно нищоправене да забравиш истинските си цели.
Сирените, които ни вдигат са вече други: сирената на парите, сирените на чалгата, сирените на празния живот. А Ботев е тъкмо обратното. Той те призовава да преодолееш всичко това. Да прогледнеш отвъд личното си щастийце и да разбереш, че то води само до масово нещастие, ако сведем живота си единствено до него.
Мина 12:00 часа.
Полегни си малко, че се преумори.
Гласували общо: 1 потребители