Облакът Атлас

Да тръгнеш да правиш филм, който преплита шест различни истории, си е чиста проба лудост. Но пък и Том Тиквер (Бягай, Лола, Парфюмът, Три) и Лана и Анди Уашовски (Матрицата) не са от най-конвенционалните човешки твари. Затова не се изненадахме, когато разбрахме, че именно те са се захванали с Облакът Атлас по книгата на Дейвид Мичъл.

Шестте сюжетни линии във филма са разказани нелинеарно - едновременно нямат нищо общо, но са изначално дълбоко свързани.

През ХIХ век млад адвокат (Джим Стърджис) пътува към Сан Франциско. По време на плаването се сприятелява с избягал роб, а лукав лекар (Том Хенкс) се опитва да го отрови.

През 1931 талантлив музикант (Бен Уишоу) се сбогува с любовника си (Джеймс Д'Арси), за да бъде асистент на велик, но капризен композитор (Джим Бродбент).

През 70-те години на миналия век печена репортерка (Хали Бери) се опитва да разобличи корпоративна интрига, свързана с калифорнийска атомна централа.

В наши дни виждаме книгоиздател (Джим Бродбент), който бяга от шепа гангстери и търси помощ от брат си, който пък вижда чудна възможност да му върне за предишни прегрешения.

Другите две истории са ситуирани в бъдещето. През 2144 в Нео Сеул изкуствено създадената Сонми 451 (Дуна Бей) е преследвана, защото има самостоятелни мисли. Помага й красив бунтовник (Джим Стърджис).

А в далечното постапокалиптично бъдеще, определено като 106 години след падението, простоват туземец (Том Хенкс) приема в дома си гостенка (Хали Бери) от много по-развито общество.

Манджа с грозде, а? Затова и предупреждаваме, че през първите 15-20 минути е твърде вероятно да си доста омешан от прескачането напред-назад във времето. Но постепенно пъзелът ще започне да се нарежда и да придобива някакъв смисъл. Човекът, на когото трябва да си благодарен за това, е виртуозният монтажист. Александър Бернер успява да създаде ритъм и конструкция от цялата тази каша. Крайният резултат е 170-минутно преживяване, което спокойно можем да обявим за едно от най-смелите кино начинания на годината. Не се плаши от времетраенето на лентата - филм от тази величина няма как да не е по-дълъг от обичайното. А и докато правиш връзките между отделните разкази, въобще няма да го усетиш. Пък и нали действието трябва да те държи на ръба.

 

Но освен с напрежение, филмът интригува и с темите си - като философската идея, че душите ни са свързани във времето и пространството, че преминават от тяло в тяло и че преживяванията ни се повтарят без значение от епоха, социално положение, раса и пол. Разбира се, има го и мотивът за свободата - всеки от персонажите я е загубил по някакъв начин и настървено драпа към нея.

Сигурно забеляза, че актьорските имена се повтарят. Причината е, че всеки от каста се превъплъщава в пет-шест роли и сменя възраст, етнос и пол като напълнени памперси. Към гореспоменатите се присъединяват и Сюзън Сарандън и Хюго Уийвинг, който не изневерява на антагонистичния си стил и отново си е Агент Смит, без значение дали ще е жена, наемен убиец или планински демон. Ще си доста затруднен да разпознаеш кой кой е под тоновете грим, затова задължително остани след края за надписите, където мистерията ще се разкрие.

Що се отнася до режисьорското трио, едва ли ще се изненадаш кой с коя част се е захванал. Дуото Уашовски, което след трансформацията на Лари в Лана вече няма как да наричаш „братята Уашовски", екранизира историята за пътуването през океана и двата футуристични сюжета. Определено в бъдещето им е най-комфортно - там могат да развихрят размътеното си сай-фай въображение. И докато те се стремят да впечатлят шумно и визуално, Тиквер с поверените му три новели, въздейства на емоционално ниво, създавайки романтична драма, трилър и комедия.

с една дума
ПРЕРАЖДАНЕ Или продължение на тезата, че нищо на този свят не се губи, само сменя формата си. Идеята датира от векове и се появява в различни религиозни учения. Някои я отричат (християнство, юдеизъм, ислям), за други (индуизъм, будизъм) е централна опорна точка, а за трети - дяволски добър и доходоносен бизнес. От него печелят гадателки, астролози, контактьори и други шмекери, както и мегаструктури като Сциентологичната църква например. Последните с удоволствие ще те изчистят от лоши кармични натрупвания от минали животи срещу щедри редовни заплащания.

Текст Нели А. Калчева

Да тръгнеш да правиш филм, който преплита шест различни истории, си е чиста проба лудост. Но пък и Том Тиквер (Бягай, Лола, Парфюмът, Три) и Лана и Анди Уашовски (Матрицата) не са от най-конвенционалните човешки твари. Затова не се изненадахме, когато разбрахме, че именно те са се захванали с Облакът Атлас по книгата на Дейвид Мичъл.

Шестте сюжетни линии във филма са разказани нелинеарно - едновременно нямат нищо общо, но са изначално дълбоко свързани.

През ХIХ век млад адвокат (Джим Стърджис) пътува към Сан Франциско. По време на плаването се сприятелява с избягал роб, а лукав лекар (Том Хенкс) се опитва да го отрови.

През 1931 талантлив музикант (Бен Уишоу) се сбогува с любовника си (Джеймс Д'Арси), за да бъде асистент на велик, но капризен композитор (Джим Бродбент).

През 70-те години на миналия век печена репортерка (Хали Бери) се опитва да разобличи корпоративна интрига, свързана с калифорнийска атомна централа.

В наши дни виждаме книгоиздател (Джим Бродбент), който бяга от шепа гангстери и търси помощ от брат си, който пък вижда чудна възможност да му върне за предишни прегрешения.

Другите две истории са ситуирани в бъдещето. През 2144 в Нео Сеул изкуствено създадената Сонми 451 (Дуна Бей) е преследвана, защото има самостоятелни мисли. Помага й красив бунтовник (Джим Стърджис).

А в далечното постапокалиптично бъдеще, определено като 106 години след падението, простоват туземец (Том Хенкс) приема в дома си гостенка (Хали Бери) от много по-развито общество.

Манджа с грозде, а? Затова и предупреждаваме, че през първите 15-20 минути е твърде вероятно да си доста омешан от прескачането напред-назад във времето. Но постепенно пъзелът ще започне да се нарежда и да придобива някакъв смисъл. Човекът, на когото трябва да си благодарен за това, е виртуозният монтажист. Александър Бернер успява да създаде ритъм и конструкция от цялата тази каша. Крайният резултат е 170-минутно преживяване, което спокойно можем да обявим за едно от най-смелите кино начинания на годината. Не се плаши от времетраенето на лентата - филм от тази величина няма как да не е по-дълъг от обичайното. А и докато правиш връзките между отделните разкази, въобще няма да го усетиш. Пък и нали действието трябва да те държи на ръба.

 

Но освен с напрежение, филмът интригува и с темите си - като философската идея, че душите ни са свързани във времето и пространството, че преминават от тяло в тяло и че преживяванията ни се повтарят без значение от епоха, социално положение, раса и пол. Разбира се, има го и мотивът за свободата - всеки от персонажите я е загубил по някакъв начин и настървено драпа към нея.

Сигурно забеляза, че актьорските имена се повтарят. Причината е, че всеки от каста се превъплъщава в пет-шест роли и сменя възраст, етнос и пол като напълнени памперси. Към гореспоменатите се присъединяват и Сюзън Сарандън и Хюго Уийвинг, който не изневерява на антагонистичния си стил и отново си е Агент Смит, без значение дали ще е жена, наемен убиец или планински демон. Ще си доста затруднен да разпознаеш кой кой е под тоновете грим, затова задължително остани след края за надписите, където мистерията ще се разкрие.

Що се отнася до режисьорското трио, едва ли ще се изненадаш кой с коя част се е захванал. Дуото Уашовски, което след трансформацията на Лари в Лана вече няма как да наричаш „братята Уашовски", екранизира историята за пътуването през океана и двата футуристични сюжета. Определено в бъдещето им е най-комфортно - там могат да развихрят размътеното си сай-фай въображение. И докато те се стремят да впечатлят шумно и визуално, Тиквер с поверените му три новели, въздейства на емоционално ниво, създавайки романтична драма, трилър и комедия.

с една дума
ПРЕРАЖДАНЕ Или продължение на тезата, че нищо на този свят не се губи, само сменя формата си. Идеята датира от векове и се появява в различни религиозни учения. Някои я отричат (християнство, юдеизъм, ислям), за други (индуизъм, будизъм) е централна опорна точка, а за трети - дяволски добър и доходоносен бизнес. От него печелят гадателки, астролози, контактьори и други шмекери, както и мегаструктури като Сциентологичната църква например. Последните с удоволствие ще те изчистят от лоши кармични натрупвания от минали животи срещу щедри редовни заплащания.

Текст Нели А. Калчева

Гласували общо: 1 потребители