Още от Кино

  • Червено зеле и чимшир

      {{trailer}}  

  • Кралицата на Версай

    Част от фестивала Sofia Biting Docs. {{trailer}}

  • Хлапето

    {{trailer}}

  • Металика: През необятното

    Кърк, Ларс, Джеймс и Робърт са машини. И не че сме се съмнявали някога, но този филм услужливо дойде да ни го напомни. Последно ги видяхме през 2010-а, когато Голямата четворка (Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax) за малко не срутиха стадион „Васил Левски". Всички оцеляхме и питахме за още. Така че, ако и ти си се затъжил за динозаврите, IMAX

  • Kинематограф Live

  • С пълна газ

    Преди да стане собственик на популярните самолетни компании Lauda Air и NIKI, Ники Лауда сериозно се е потрудил по автомобилните писти на Формула 1, за което свидетелства и новият филм на Рон Хауърд С пълна газ, с който режисьорът се завръща сред редиците на очакващите награди. Филмът проследява отблизо битката в средата на 70-те между разюздания

  • Гладиаторите на Рим

    Макар и в нишата на детското кино, Гладиаторите на Рим хич не започва леко и веселяшки, а праща право в трагедията, причинена от изригването на Помпей преди две хилядолетия. Тимо, нашият главен герой, е едва хлапе, когато остава без родители заради вулканичното бедствие. За щастие, открива го Херон - римски войник и основател на голямо училище

  • Надцакването

    Колкото и бленувана да е американската мечта и колкото и да ни се кълнат, че ако силно искаш нещо, то ще го постигнеш, реалността съвсем не е чак толкова розова. В това се убеждава и младокът Ричи (Джъстин Тимбърлейк), който си пада по риска и си мисли, че съдбата е изтеглила печелившата му карта. Естествено, много скоро Ричи е свален на земята, раздвоен между

  • А днес накъде?

  • Аз, Дон Жуан

    {{trailer}}

  • Ще срещнеш висок тъмнокос непознат

    Ще срещнеш... спокойно може да бъде описан като поредния филм на смахнатия американец - всяка сцена в него изглежда като чернова, не води до нищо смислено и смешките вътре се броят на пръсти. Тук наистина няма нищо ново и изненадващо, само дето е заменил Скарлет Йохансен с Наоми Уотс, и това донякъде си е успех. Тя се справя идеално с ролята си на леко отегчена

  • Епоха на животните

    До такава степен, че обяви конкурс за детска рисунка „Застрашен съм", който се въртеше около четири изчезващи вида у нас - лалугера, пеликана, морския орел и риса. Победителите получиха безплатни билети за премиерата, но дори и без награда това филмче си струва билета, особено ако човек си пада по работи като Мадагаскар и Ледена епоха. В него

  • Боен кон

    Преди доста време Стивън С. дълго ни разхожда из полетата на Нормандия, където спасявахме редник Райън, но сега връща лентата около трийсет години назад и вместо стреснат американец ни дава първокласен британски кон. Тоя дорест красавец на име Джоуи е и главен герой в едноименната книга на писателя Майкъл Морпурго, който е нещо като шампион тежка

  • А защо да не живеем заедно?

    Толстой е казал: „Старостта е най-голямата изненада в живота на човека." И макар и да знаем, че сме се запътили в една посока, едва ли някой се е замислял съвсем сериозно за това как точно ще прекара старините си. Но сме убедени, че на никой не му се нрави идеята да ги изживее в старчески дом, забравен от всички. Точно такъв е случаят и с петимата

  • Шоково състояние

  • Любовникът

    Филмите от румънската нова вълна като 12:08 източно от Букурещ и Вторник след Коледа са ни любими, защото умеят да разказват регионалния ни ежедневен абсурд по начин, който българското кино трудно овладява. Откакто обаче 4 месеца, 3 седмици и 2 дни на Кристиан Мунджиу взе Златна палма в Кан през 2007-а, някои румънски режисьори се взеха съвсем насериозно

  • С любов и нежност

  • На Рим с любов

    Уди Алън си го знаеш - прави един и същ смешен филм цял живот (с малки изключения като сериозния Интериори от 1978-а например), будалка се с каквото попадне в полезрението му и най-вече със себе си. Въпреки че след година-две чуква осемдесет, продължава да снима като луд и вади средно по филм на година, а от екрана на На Рим с любов чистосърдечно си признава,

  • Отвъд хълмовете

    {{trailer}}

  • Цветът на хамелеона

    Нагледали сме се на филми за периода на и около прехода. То не бяха мутри, далавераджии, хипарлийски бягства. Но досега не бяхме виждали същото това време в черните краски на абсурдитско-ексцентричен трилър с препратки към класически примери от ноара. Наместил се в тази одежда, Цветът на хамелеона смело си позволява да се гаври, да потъва в цинизъм