Пришълецът: Завет

Когато първият ти хорър филм е вечна класика като Пришълците (или Пришълецът 2, както го знаехме тук), а няколко години след него налазиш и видеокасетата с първия Пришълец, трудно е да не си критичен към продължения на филмите 30-40 години по-късно. Затова и Прометей го преглътнах трудно. Затова и мислено аплодирах Ридли Скот за разкошното продължение на филма от 2012 с Пришълецът: Завет.

Филмът започва със събуждане. Събуждане и постепенно осъзнаване. Киборгът Дейвид (страхотният Майкъл Фасбендър) отваря очи за пръв път и провежда екзистенциялен диалог със създателя си. Ридли Скот отново подхваща темата за произхода на човечество, застъпена в кекавия Прометей. Очевидно това е линията, която поредицата ще следва, докато срещне сегашната серия филми с действието на оригинала от 1979.

Отсъствието на Сигърни Уийвър, която е емблематичен образ за сай-фай хорър сагата, не можа да се покрие с неубедителното свръххуманно присъствие на Нууми Рапас (не беше нейна вината) преди пет години. Тук обаче имаме друго лице, което очевидно ще стане емблема на поредицата Пришълецът и това е Майкъл Фасбендър. След епизодичната му роля в Прометей, сега роденият в Германия ирландски актьор буквално избутва на раменете си тежестта, натрупана с култовия статус на филмите за 40 години. И се справя брилянтно в двойния образ на андроидите Дейвид (наследил екзистенциалните търсения на създателя си, сам жадуващ креативност) и подобрената му версия Уолтър (верен на мисията и екипа). Силно се включва и Катерин Уотърсън, която отлично влиза в ролята на борбената Даниелс и елегантно влиза в завещаните й от Сигърни Уийвър обувки.

През 2104 екипажът на колониалния кораб Завет е изваден от криогенните си камери принудително поради космическа катастрофа, която поизважда кораба от строй. Завет е на мисия да колонизира отдалечената планета Орегай-6 и на борда му присъстват няколко хиляди спящи колонизатори и още доста хиляди замразени човешки ембриона. След аварията, екипажът попада на бродещ радиосигнал в открития космос и открива, че е изпратен от съвсем близка планета, очевидно притежаваща не по-лоши условия за живот. Една совалка с част от екипажа се откъсва и каца, за да изследва непознатия свят, корабът чака в орбита, а долу... Е, идват пришълците и касапницата започва.

За разлика от Прометей, този път Ридли Скот изобщо не се свени да разчленява героите си и да ги праща в мъчително-кървави страдания, преди да родят поредното дребно отроче от въображението на Гигер (R.I.P.) или да се превърнат в хранителна кървава каша за порасналите екземпляри или любимите ни face-hugger-и. Напрежението, уви, отсъства, като не е лесно да предвидиш следващото клане, а и липсва тягосното усещане от първите два филма. Предвидим и дразнещо наивен също е и финалният туист в сюжета, но няма да ти разваляме съмнителното удоволствие да си го видиш сам на кино. А и си даваме сметка, че ако гледахме Пришълецът: Завет в онази възраст между 10 и 20 години, когато тепърва откривахме космически-тъмното очарование сай-фай хорърите и не носехме наследството на изгледаните вече велики представители на жанра, вероятно щяхме да аплодираме много по-силно филма. Важното е, че Пришълецът: Завет опердашва слабака Прометей и го наказва да изтрие сътвореното ако, като на негово място нарисува достоен за името си филм.

с една дума
ЗАВЕТ. Във Ветхия завет на Библията, първите пет книги - Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, са универсалните закони, валидни за цялото човечество. Божият завет, който хората трябва да следват и спазват. Пришълецът: Завет пък следва отлично завещаното от оригиналния филм.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров

Когато първият ти хорър филм е вечна класика като Пришълците (или Пришълецът 2, както го знаехме тук), а няколко години след него налазиш и видеокасетата с първия Пришълец, трудно е да не си критичен към продължения на филмите 30-40 години по-късно. Затова и Прометей го преглътнах трудно. Затова и мислено аплодирах Ридли Скот за разкошното продължение на филма от 2012 с Пришълецът: Завет.

Филмът започва със събуждане. Събуждане и постепенно осъзнаване. Киборгът Дейвид (страхотният Майкъл Фасбендър) отваря очи за пръв път и провежда екзистенциялен диалог със създателя си. Ридли Скот отново подхваща темата за произхода на човечество, застъпена в кекавия Прометей. Очевидно това е линията, която поредицата ще следва, докато срещне сегашната серия филми с действието на оригинала от 1979.

Отсъствието на Сигърни Уийвър, която е емблематичен образ за сай-фай хорър сагата, не можа да се покрие с неубедителното свръххуманно присъствие на Нууми Рапас (не беше нейна вината) преди пет години. Тук обаче имаме друго лице, което очевидно ще стане емблема на поредицата Пришълецът и това е Майкъл Фасбендър. След епизодичната му роля в Прометей, сега роденият в Германия ирландски актьор буквално избутва на раменете си тежестта, натрупана с култовия статус на филмите за 40 години. И се справя брилянтно в двойния образ на андроидите Дейвид (наследил екзистенциалните търсения на създателя си, сам жадуващ креативност) и подобрената му версия Уолтър (верен на мисията и екипа). Силно се включва и Катерин Уотърсън, която отлично влиза в ролята на борбената Даниелс и елегантно влиза в завещаните й от Сигърни Уийвър обувки.

През 2104 екипажът на колониалния кораб Завет е изваден от криогенните си камери принудително поради космическа катастрофа, която поизважда кораба от строй. Завет е на мисия да колонизира отдалечената планета Орегай-6 и на борда му присъстват няколко хиляди спящи колонизатори и още доста хиляди замразени човешки ембриона. След аварията, екипажът попада на бродещ радиосигнал в открития космос и открива, че е изпратен от съвсем близка планета, очевидно притежаваща не по-лоши условия за живот. Една совалка с част от екипажа се откъсва и каца, за да изследва непознатия свят, корабът чака в орбита, а долу... Е, идват пришълците и касапницата започва.

За разлика от Прометей, този път Ридли Скот изобщо не се свени да разчленява героите си и да ги праща в мъчително-кървави страдания, преди да родят поредното дребно отроче от въображението на Гигер (R.I.P.) или да се превърнат в хранителна кървава каша за порасналите екземпляри или любимите ни face-hugger-и. Напрежението, уви, отсъства, като не е лесно да предвидиш следващото клане, а и липсва тягосното усещане от първите два филма. Предвидим и дразнещо наивен също е и финалният туист в сюжета, но няма да ти разваляме съмнителното удоволствие да си го видиш сам на кино. А и си даваме сметка, че ако гледахме Пришълецът: Завет в онази възраст между 10 и 20 години, когато тепърва откривахме космически-тъмното очарование сай-фай хорърите и не носехме наследството на изгледаните вече велики представители на жанра, вероятно щяхме да аплодираме много по-силно филма. Важното е, че Пришълецът: Завет опердашва слабака Прометей и го наказва да изтрие сътвореното ако, като на негово място нарисува достоен за името си филм.

с една дума
ЗАВЕТ. Във Ветхия завет на Библията, първите пет книги - Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, са универсалните закони, валидни за цялото човечество. Божият завет, който хората трябва да следват и спазват. Пришълецът: Завет пък следва отлично завещаното от оригиналния филм.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров

Гласували общо: 1 потребители