Великият Гетсби 3D

Баз Лурман вече го е правил веднъж - „ъпдейтна" Ромео и Жулиета по начин, едновременно богохулен и възхитителен: истински пънк за големия екран с убийствен саундтрак. След като смели Шекспир, за да го претвори по-достъпен за електронното поколение на 90-те, австралийският режисьор посегна на може би най-голямата американска класика - Великият Гетсби на Скот Фицджералд. И въпреки че този път е визуално верен на епохата - 20-те години на ХХ век, Лурман не се въздържа да забърка каламбури, като издига Емпайър Стейт Билдинг десетилетие по-рано, или пък миксира Бионсе с Гершуин. Отново обаче следва текста почти до запетая, ако не броим лекото дописване на образа на алтер егото на Фицджералд - Ник Карауей. И резултатът е очарователен: малко див, малко като попрекалил с кофеина, но и въздигащо вдъхновяващ.

След режисьора най-голям принос за поразителния ефект от тази версия на Великия Гетсби има Леонардо Дикаприо. С изпълнение, достойно за Оскар, Дикаприо за първи път от доста време има роля, която разкрива пълния му потенциал: потаен, може би малко празен откъм съдържание Гетсби, но целеустремен и приятен, зад което обаче прозира един леко смущаващ мрак. Партньор в начинанието му е Тоби Магуайър като Ник Карауей - самотник, който иска близостта на Гетсби (на места мъжкото им приятелство като че ли е една степен по-близо до Планината Броукбек, отколкото би очаквал), готов да съдейства на обсебващото му желание да се събере отново с любимата си Дейзи (удобно, братовчедка на Ник, но безкрайно неудобно - омъжена за богаташ и с малко дете). Самата Дейзи (Кери Мълиган) може би не е най-обаятелният женски образ на екрана - дали защото е празноглава, или защото Мълиган не е най-добрият избор, реши сам. Затова пък Елизабет Дебики, като надутата й приятелка Джордан Бейкър, е поразителна, а имай едно на ум, че почти й липсва опит като актриса.

Филмът е сниман в 3D формат, както повелява модата. Дали това допринася по някакъв начин, е трудно да се определи. По-скоро действа разсейващо в добавка към нервната камера на Лурман. Със сигурност обаче една от запазените марки на режисьора - пресилените цветове, особено в първата сцена на приема, който Гетсби дава, ни отварят очите за разкоша, който е бил отличителна черта на купоните по онова време. Всъщност всичко е толкова пищно и забързано, че в крайна сметка ти се завива свят, все едно си се качил на влакче в лунапрак. Докато не идва развръзката - тогава Лурман спира музиката, спира цялото движение и се подхлъзва към мелодрамата.

с една дума
ДЮЗЪНБЪРГ. Гетсби кара жълт дюзънбърг - ултрарядка марка американски автомобил, около който се върти драматичната развръзка в романа. За филма са направени две копия на колата, тъй като е прекалено скъпа, за да се използва за снимки - последната продадена на търг през март 2013-а е струвала 4,5 милиона долара.

{{trailer}}

Текст Евелина Турмакова

Баз Лурман вече го е правил веднъж - „ъпдейтна" Ромео и Жулиета по начин, едновременно богохулен и възхитителен: истински пънк за големия екран с убийствен саундтрак. След като смели Шекспир, за да го претвори по-достъпен за електронното поколение на 90-те, австралийският режисьор посегна на може би най-голямата американска класика - Великият Гетсби на Скот Фицджералд. И въпреки че този път е визуално верен на епохата - 20-те години на ХХ век, Лурман не се въздържа да забърка каламбури, като издига Емпайър Стейт Билдинг десетилетие по-рано, или пък миксира Бионсе с Гершуин. Отново обаче следва текста почти до запетая, ако не броим лекото дописване на образа на алтер егото на Фицджералд - Ник Карауей. И резултатът е очарователен: малко див, малко като попрекалил с кофеина, но и въздигащо вдъхновяващ.

След режисьора най-голям принос за поразителния ефект от тази версия на Великия Гетсби има Леонардо Дикаприо. С изпълнение, достойно за Оскар, Дикаприо за първи път от доста време има роля, която разкрива пълния му потенциал: потаен, може би малко празен откъм съдържание Гетсби, но целеустремен и приятен, зад което обаче прозира един леко смущаващ мрак. Партньор в начинанието му е Тоби Магуайър като Ник Карауей - самотник, който иска близостта на Гетсби (на места мъжкото им приятелство като че ли е една степен по-близо до Планината Броукбек, отколкото би очаквал), готов да съдейства на обсебващото му желание да се събере отново с любимата си Дейзи (удобно, братовчедка на Ник, но безкрайно неудобно - омъжена за богаташ и с малко дете). Самата Дейзи (Кери Мълиган) може би не е най-обаятелният женски образ на екрана - дали защото е празноглава, или защото Мълиган не е най-добрият избор, реши сам. Затова пък Елизабет Дебики, като надутата й приятелка Джордан Бейкър, е поразителна, а имай едно на ум, че почти й липсва опит като актриса.

Филмът е сниман в 3D формат, както повелява модата. Дали това допринася по някакъв начин, е трудно да се определи. По-скоро действа разсейващо в добавка към нервната камера на Лурман. Със сигурност обаче една от запазените марки на режисьора - пресилените цветове, особено в първата сцена на приема, който Гетсби дава, ни отварят очите за разкоша, който е бил отличителна черта на купоните по онова време. Всъщност всичко е толкова пищно и забързано, че в крайна сметка ти се завива свят, все едно си се качил на влакче в лунапрак. Докато не идва развръзката - тогава Лурман спира музиката, спира цялото движение и се подхлъзва към мелодрамата.

с една дума
ДЮЗЪНБЪРГ. Гетсби кара жълт дюзънбърг - ултрарядка марка американски автомобил, около който се върти драматичната развръзка в романа. За филма са направени две копия на колата, тъй като е прекалено скъпа, за да се използва за снимки - последната продадена на търг през март 2013-а е струвала 4,5 милиона долара.

{{trailer}}

Текст Евелина Турмакова

Гласували общо: 1 потребители