Вещицата

Америка, някъде в началото на XVII век. В отдалечено селище живее малко общество, което се препитава със земеделие и се ръководи от силна религиозна догма. Един мъж, несъгласен с поставените канони, е прокуден от комуната и заживява с жена си и петте си деца далече в пущинака, където сам е вожд на малкото си племе, глава на фамилия и проповедник и се слуша неговата дума. Там, в суровите условия, на прага на гъста гора, над семейството надвисва сянка, а когато най-малкото дете изчезва мистериозно, нещата постепенно излизат от контрол.

Така би звучал синопсисът на Вещицата, ако искаме само да намекнем за сюжета и посоката на действие. Но дебютът на Робърт Егерс отправя взор отвъд тривиална история за трудния живот на ранните преселници в Америка и поредния хорър с кървища и стряскащи кадри. Първото, което те грабва още в началото, е тягостната атмосфера, сивите тонове, мъглата, липсата на слънце и перспективата на камерата - често виждаш хората като дребни фигурки на фона на огромната гора, застанали току пред нейните граници. Егерс намеква за нищожната власт, която невежите същества имат, изправяйки се пред непознатото, необятното и необяснимото. Слабостта на религиозния фанатизъм се огъва пред древните езически сили, а човешкият дух се предава пред страха от тайното, древното и недружелюбното. Гората има собствен живот, а духовете, които я обитават диктуват собствени правила. Понякога в погледа на кафяв заек. Друг път с шепота на Черния Филип. Почукват на вратата ти. Взимат некръстеното пеленаче. Обсебват децата ти. Отнемат съня ти. Докато останеш сам, гол, разтреперан, скован от страх и свещен ужас. А после душата ти поема по различен път... или горска пътека дълбоко в пущинака между два свята.

Вещицата е един от онези силни, визуално въздействащи и, ако щеш, антропологично задълбочени хорър филми, които остават отвъд периферията на голямата киноротация. Но надали и тя е била цел на Робърт Егерс. Той разказва една приказка, легенда от Новия свят отпреди 400 години. Мисли за сказанията, събирани от братя Грим из немските провинции в продължение на години. Но подсилени от чудесно операторство, умела режисура и страхотен каст, в който силно се открояват младата Аня Тейлър-Джой в ролята на голямата дъщеря Томасин и бащата Уилям, великолепно изигран от Ралф Айнесън. Останалото е оловна атмосфера, силни кадри и един черен козел.

с една дума
ВЕЩИЦА. От древността още мнозина вярват, че някои хора притежават специални способности. Често това са възрастни жени, живеещи в покрайнините на селата, които имат богати познания по билки, езотерика и космични цикли. Във всяка религия и култ по света има вещици. В много от тях вещиците са на почит като лечителки на духа и тялото или акушерки. През Средновековието и с идването на Инквизицията езическите корени на вещерството пораждат гонения и екзекуции на вещици в Европа. В приказките често са представяни като бабички с гърбав нос и островърха шапка, които имат черна котка и летят на метла. През ХХ век се поражда романтично увлечение по окултното и вещиците, наречено Уика. Вещиците са основни персонажи и в съвременната фентъзи литература и книги на автори като Тери Пратчет и Джоан Роулинг.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров

Филмът е част от програмата на So Independent 2015.

Америка, някъде в началото на XVII век. В отдалечено селище живее малко общество, което се препитава със земеделие и се ръководи от силна религиозна догма. Един мъж, несъгласен с поставените канони, е прокуден от комуната и заживява с жена си и петте си деца далече в пущинака, където сам е вожд на малкото си племе, глава на фамилия и проповедник и се слуша неговата дума. Там, в суровите условия, на прага на гъста гора, над семейството надвисва сянка, а когато най-малкото дете изчезва мистериозно, нещата постепенно излизат от контрол.

Така би звучал синопсисът на Вещицата, ако искаме само да намекнем за сюжета и посоката на действие. Но дебютът на Робърт Егерс отправя взор отвъд тривиална история за трудния живот на ранните преселници в Америка и поредния хорър с кървища и стряскащи кадри. Първото, което те грабва още в началото, е тягостната атмосфера, сивите тонове, мъглата, липсата на слънце и перспективата на камерата - често виждаш хората като дребни фигурки на фона на огромната гора, застанали току пред нейните граници. Егерс намеква за нищожната власт, която невежите същества имат, изправяйки се пред непознатото, необятното и необяснимото. Слабостта на религиозния фанатизъм се огъва пред древните езически сили, а човешкият дух се предава пред страха от тайното, древното и недружелюбното. Гората има собствен живот, а духовете, които я обитават диктуват собствени правила. Понякога в погледа на кафяв заек. Друг път с шепота на Черния Филип. Почукват на вратата ти. Взимат некръстеното пеленаче. Обсебват децата ти. Отнемат съня ти. Докато останеш сам, гол, разтреперан, скован от страх и свещен ужас. А после душата ти поема по различен път... или горска пътека дълбоко в пущинака между два свята.

Вещицата е един от онези силни, визуално въздействащи и, ако щеш, антропологично задълбочени хорър филми, които остават отвъд периферията на голямата киноротация. Но надали и тя е била цел на Робърт Егерс. Той разказва една приказка, легенда от Новия свят отпреди 400 години. Мисли за сказанията, събирани от братя Грим из немските провинции в продължение на години. Но подсилени от чудесно операторство, умела режисура и страхотен каст, в който силно се открояват младата Аня Тейлър-Джой в ролята на голямата дъщеря Томасин и бащата Уилям, великолепно изигран от Ралф Айнесън. Останалото е оловна атмосфера, силни кадри и един черен козел.

с една дума
ВЕЩИЦА. От древността още мнозина вярват, че някои хора притежават специални способности. Често това са възрастни жени, живеещи в покрайнините на селата, които имат богати познания по билки, езотерика и космични цикли. Във всяка религия и култ по света има вещици. В много от тях вещиците са на почит като лечителки на духа и тялото или акушерки. През Средновековието и с идването на Инквизицията езическите корени на вещерството пораждат гонения и екзекуции на вещици в Европа. В приказките често са представяни като бабички с гърбав нос и островърха шапка, които имат черна котка и летят на метла. През ХХ век се поражда романтично увлечение по окултното и вещиците, наречено Уика. Вещиците са основни персонажи и в съвременната фентъзи литература и книги на автори като Тери Пратчет и Джоан Роулинг.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров

Филмът е част от програмата на So Independent 2015.

Гласували общо: 1 потребители