Алексис Зорбас

Навремето си предавахме Алексис Зорбас от ръка на ръка - издание на Народна култура с оръфани твърди корици и тънка пожълтяла хартия. Не знам дали още се радва на такава популярност, но за мен това е една от най-запомнящите се книги на ХХ век и е цяло щастие, че най-накрая се сдоби с ново българско издание.

Като се замислиш, Алексис Зорбас няма кой знае какъв сюжет. Разказвачът - интелектуалец, изтъкан от благородни идеи и досадни колебания - попада на Зорбас в една пристанищна кръчма. Двамата отиват на Крит, за да възстановят стара мина за лигнитни въглища, където Зорбас забърсва местната застаряла куртизанка. В крайна сметка начинанието с мината се проваля, една незапочнала история приключва трагично и разказвачът си тръгва от острова.



Антъни Куин като един незабравим Алексис Зорбас

Не от сюжета идва магията на Алексис Зорбас, а от самата му тъкан. Този роман е като героя си - суров, магнетичен и достатъчно препатил, за да събира веселото и трагичното във всяко движение на мускулите си. Роман, който живее пълно и отдадено. И, разбира се, толкова средиземноморски, толкова гръцки - не случайно много чужди преводи променят заглавието на „Зорба гъркът", както се нарича и страхотният филм с Антъни Куин от 1964-та.

Романът Алексис Зорбас е в близката книжарница, струва 17 лв., изд. Ентусиаст; преводът от гръцки е на Георги Куфов

Авторът! Авторът!
Животът на Никос Казандзакис (1883-1957) е шеметен като този на Алексис Зорбас. В него има неуморно търсене, всевъзможни пътешествия, увлечения по комунизма, половин година в манастир и много, много писане. Самият той смята за най-голямото си произведение огромната поема, която пише като продължение на Одисея. Иначе, освен Алексис Зорбас, сред най-известните му романи са Рапорт пред Ел Греко, който също излезе отново на български, и Последното изкушение на Христос, заради който пък гръцката православна църква го отлъчва през 1955-а, а филмът по романа в ред страни е забранен (преди няколко години дори БНТ се уплаши и в последния момент го махна от програмата си).


Със съпругата си Елени, Швейцария, 1953-та / Фотография kazantzakispublications.org

През 1957-а Албер Камю печели Нобеловата награда с един глас пред Казандзакис и заявява, че гръцкият му колега я заслужава сто пъти повече. Писателят отдавна не беше преиздаван никъде, дори в Гърция, защото кипяха скандали около правата му, та дори гръцката държава се канеше да ги национализира, но явно се е намерило решение.


В Антиб през 1954-та / Фотография kazantzakispublications.org

Нещо подобно
С ръка на сърцето: не знам на кого прилича Казандзакис. Той е оригинален, без по никакъв начин да е затворен в себе си. Изчита огромно количество книги, а целият му живот и мислене са белязани от философията на Ницше, но някак си остава той и точно той. И със сигурност е един от много малкото писатели, които успяват да пишат модерно, стъпили върху народната традиция - без кич, без екзотизиране, а с истинска мощ.

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Навремето си предавахме Алексис Зорбас от ръка на ръка - издание на Народна култура с оръфани твърди корици и тънка пожълтяла хартия. Не знам дали още се радва на такава популярност, но за мен това е една от най-запомнящите се книги на ХХ век и е цяло щастие, че най-накрая се сдоби с ново българско издание.

Като се замислиш, Алексис Зорбас няма кой знае какъв сюжет. Разказвачът - интелектуалец, изтъкан от благородни идеи и досадни колебания - попада на Зорбас в една пристанищна кръчма. Двамата отиват на Крит, за да възстановят стара мина за лигнитни въглища, където Зорбас забърсва местната застаряла куртизанка. В крайна сметка начинанието с мината се проваля, една незапочнала история приключва трагично и разказвачът си тръгва от острова.



Антъни Куин като един незабравим Алексис Зорбас

Не от сюжета идва магията на Алексис Зорбас, а от самата му тъкан. Този роман е като героя си - суров, магнетичен и достатъчно препатил, за да събира веселото и трагичното във всяко движение на мускулите си. Роман, който живее пълно и отдадено. И, разбира се, толкова средиземноморски, толкова гръцки - не случайно много чужди преводи променят заглавието на „Зорба гъркът", както се нарича и страхотният филм с Антъни Куин от 1964-та.

Романът Алексис Зорбас е в близката книжарница, струва 17 лв., изд. Ентусиаст; преводът от гръцки е на Георги Куфов

Авторът! Авторът!
Животът на Никос Казандзакис (1883-1957) е шеметен като този на Алексис Зорбас. В него има неуморно търсене, всевъзможни пътешествия, увлечения по комунизма, половин година в манастир и много, много писане. Самият той смята за най-голямото си произведение огромната поема, която пише като продължение на Одисея. Иначе, освен Алексис Зорбас, сред най-известните му романи са Рапорт пред Ел Греко, който също излезе отново на български, и Последното изкушение на Христос, заради който пък гръцката православна църква го отлъчва през 1955-а, а филмът по романа в ред страни е забранен (преди няколко години дори БНТ се уплаши и в последния момент го махна от програмата си).


Със съпругата си Елени, Швейцария, 1953-та / Фотография kazantzakispublications.org

През 1957-а Албер Камю печели Нобеловата награда с един глас пред Казандзакис и заявява, че гръцкият му колега я заслужава сто пъти повече. Писателят отдавна не беше преиздаван никъде, дори в Гърция, защото кипяха скандали около правата му, та дори гръцката държава се канеше да ги национализира, но явно се е намерило решение.


В Антиб през 1954-та / Фотография kazantzakispublications.org

Нещо подобно
С ръка на сърцето: не знам на кого прилича Казандзакис. Той е оригинален, без по никакъв начин да е затворен в себе си. Изчита огромно количество книги, а целият му живот и мислене са белязани от философията на Ницше, но някак си остава той и точно той. И със сигурност е един от много малкото писатели, които успяват да пишат модерно, стъпили върху народната традиция - без кич, без екзотизиране, а с истинска мощ.

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители