Апарат

Колкото и да обичаме хубавия живот, сигурно всички ще се съгласим, че в консуматорското битие има нещо адски безсмислено. И кой да ни го каже по-добре от един роман? Амбициозният опус на Васил Георгиев разказва за това как в София от наглед съвсем непосредственото бъдеще се сблъскват могъщият картел на Веригите и организацията Хармония, поставила си за цел да се бори срещу идиотизма на консуматорския императив. Както си му е редът, този конфликт се развива през лична история - на един обикновен младеж, който досега не се е замислял много за такива големи неща. Има и любов. Има и секс. Има, разбира се, и един много важен апарат. И нека предупредя, че накрая нещата се оказват съвсем не такива, каквито изглеждат в началото. Апарат е добър пример за кадърно жанрово писане, нищо че жанрът му е хибриден - между антиутопията и политическия трилър. Но, покрай другото, този роман е решен и да пообразова своите читатели в сферите на икономиката и социалната теория.

Нещо подобно Традиционно възприемаме Васил Георгиев като част от кръга Бърза литература, който не знам дали не се разпадна, но това поставя името му в компанията на Радослав Парушев, Богдан Русев, Тома Марков, Момчил Николов и Стефан Иванов. Няма да дълбая в общите неща и в различията между тези автори. За мен Апарат носи едно усещане, което не е точно литературно, а по-скоро ми напомня социалния патос на сериозния рок - иска да е и достъпен, и критичен, и близък, и извисяващ.

Авторът! Авторът! Васил Георгиев (1975) е автор на два сборника с разкази - Будистки плаж и Деград, както и на книгата Уличник, която събира култовите му парчета за софийските улици, познати от Една седмица в София. След като Будистки плаж за малко не отнесе наградата Хеликон през 2009-а, това направи Деград две години по-късно. Иначе Васил Георгиев е практикуващ адвокат и имаш сериозен шанс да го срещнеш на граждански протест, особено такъв със зелена кауза, или пък в някой от готините софийски барове.

Апарат е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Сиела

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Колкото и да обичаме хубавия живот, сигурно всички ще се съгласим, че в консуматорското битие има нещо адски безсмислено. И кой да ни го каже по-добре от един роман? Амбициозният опус на Васил Георгиев разказва за това как в София от наглед съвсем непосредственото бъдеще се сблъскват могъщият картел на Веригите и организацията Хармония, поставила си за цел да се бори срещу идиотизма на консуматорския императив. Както си му е редът, този конфликт се развива през лична история - на един обикновен младеж, който досега не се е замислял много за такива големи неща. Има и любов. Има и секс. Има, разбира се, и един много важен апарат. И нека предупредя, че накрая нещата се оказват съвсем не такива, каквито изглеждат в началото. Апарат е добър пример за кадърно жанрово писане, нищо че жанрът му е хибриден - между антиутопията и политическия трилър. Но, покрай другото, този роман е решен и да пообразова своите читатели в сферите на икономиката и социалната теория.

Нещо подобно Традиционно възприемаме Васил Георгиев като част от кръга Бърза литература, който не знам дали не се разпадна, но това поставя името му в компанията на Радослав Парушев, Богдан Русев, Тома Марков, Момчил Николов и Стефан Иванов. Няма да дълбая в общите неща и в различията между тези автори. За мен Апарат носи едно усещане, което не е точно литературно, а по-скоро ми напомня социалния патос на сериозния рок - иска да е и достъпен, и критичен, и близък, и извисяващ.

Авторът! Авторът! Васил Георгиев (1975) е автор на два сборника с разкази - Будистки плаж и Деград, както и на книгата Уличник, която събира култовите му парчета за софийските улици, познати от Една седмица в София. След като Будистки плаж за малко не отнесе наградата Хеликон през 2009-а, това направи Деград две години по-късно. Иначе Васил Георгиев е практикуващ адвокат и имаш сериозен шанс да го срещнеш на граждански протест, особено такъв със зелена кауза, или пък в някой от готините софийски барове.

Апарат е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Сиела

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители