Дете във времето

Едно време на Иън Макюън му викали Иън Макабър. Защото пишел главно за тъмни улички, заключени мазета, странни дечурлига и симпатични хора със слабост към разчленяването на човешки тела.

Някъде през 80-те, и по-точно през 1987-а, Макюън сменя амплоато и почва да го дава не толкова злокобно, но и малко по-сериозно. Именно Дете във времето е романът, с който прави това.

Името му обаче няма нищо общо с парчето на Дийп Пърпъл, но затова пък само те липсват вътре. Тук има какво ли не: отвлечено дете, рухващ брак, пътуване във времето и лицензирани просяци по улиците на един лекинко антиутопичен Лондон.

Или, с две думи: Стивън Луис, станал по случайност детски писател, отива до супермаркета с тригодишната си дъщеря, където момиченцето е отвлечено. Романът разказва как се живее след загуба като тази, но истината е, че с две думи не може да се опише.

Дете във времето определено е най-политическият роман на Макюън. Добре е да го прочете всеки, който иска да разбере защо английските интелектуалци все още не се кефят на Маргарет Тачър. Но и всеки, който иска да потъне в един богат, наситен романов свят със запомнящи се герои, много психология и особено усещане за относителността на времето. И да, пътуването напред-назад из него наистина го има - иначе главният герой щеше да бъде абортиран и никой нямаше да чуе за него.

14 лв., изд. Колибри, превод Иглика Василева


Авторът! Авторът!

Иън Макюън е роден през 1948-а. Детството си прекарва в Азия, Северна Африка и Германия - баща му е военен и семейството се мести от база на база. Първият му сборник с разкази излиза през 1975-а, а първият роман - три години по-късно. Все по-често за него разправят, че май-май е най-големият английски писател в момента. Сигурно заради здравословната смесица от фин стил, дълбок интерес към вътрешния свят на героите и привързаност към разказването на истории. Преди време пък го обвиниха в антиислямски предразсъдъци, защото каза, че на терористите от 11 септември им липсва въображение. У нас излязоха седем негови романа, но най-любим ми е Изкупление, който преведох собственоръчно и по който направиха як филм с Кийра Найтли в онази незабравима зелена рокля.

Нещо подобно
Мрачното, малко абсурдно, малко антиутопично общество в романа напомня повече Кафка, отколкото Оруел. Лекциите за природата на времето ми разчовъркаха тийнейджърските спомени за Клифърд Саймък, макар че Макюън сигурно ги е мислил по-скоро откъм Пруст и Вирджиния Улф. Цялата „щипната" реалност, в която стават странни работи, е съзвучна с онази при майсторите на магическия реализъм като Маркес и Рушди.

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев и Eamon McCabe

Едно време на Иън Макюън му викали Иън Макабър. Защото пишел главно за тъмни улички, заключени мазета, странни дечурлига и симпатични хора със слабост към разчленяването на човешки тела.

Някъде през 80-те, и по-точно през 1987-а, Макюън сменя амплоато и почва да го дава не толкова злокобно, но и малко по-сериозно. Именно Дете във времето е романът, с който прави това.

Името му обаче няма нищо общо с парчето на Дийп Пърпъл, но затова пък само те липсват вътре. Тук има какво ли не: отвлечено дете, рухващ брак, пътуване във времето и лицензирани просяци по улиците на един лекинко антиутопичен Лондон.

Или, с две думи: Стивън Луис, станал по случайност детски писател, отива до супермаркета с тригодишната си дъщеря, където момиченцето е отвлечено. Романът разказва как се живее след загуба като тази, но истината е, че с две думи не може да се опише.

Дете във времето определено е най-политическият роман на Макюън. Добре е да го прочете всеки, който иска да разбере защо английските интелектуалци все още не се кефят на Маргарет Тачър. Но и всеки, който иска да потъне в един богат, наситен романов свят със запомнящи се герои, много психология и особено усещане за относителността на времето. И да, пътуването напред-назад из него наистина го има - иначе главният герой щеше да бъде абортиран и никой нямаше да чуе за него.

14 лв., изд. Колибри, превод Иглика Василева


Авторът! Авторът!

Иън Макюън е роден през 1948-а. Детството си прекарва в Азия, Северна Африка и Германия - баща му е военен и семейството се мести от база на база. Първият му сборник с разкази излиза през 1975-а, а първият роман - три години по-късно. Все по-често за него разправят, че май-май е най-големият английски писател в момента. Сигурно заради здравословната смесица от фин стил, дълбок интерес към вътрешния свят на героите и привързаност към разказването на истории. Преди време пък го обвиниха в антиислямски предразсъдъци, защото каза, че на терористите от 11 септември им липсва въображение. У нас излязоха седем негови романа, но най-любим ми е Изкупление, който преведох собственоръчно и по който направиха як филм с Кийра Найтли в онази незабравима зелена рокля.

Нещо подобно
Мрачното, малко абсурдно, малко антиутопично общество в романа напомня повече Кафка, отколкото Оруел. Лекциите за природата на времето ми разчовъркаха тийнейджърските спомени за Клифърд Саймък, макар че Макюън сигурно ги е мислил по-скоро откъм Пруст и Вирджиния Улф. Цялата „щипната" реалност, в която стават странни работи, е съзвучна с онази при майсторите на магическия реализъм като Маркес и Рушди.

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев и Eamon McCabe

Гласували общо: 1 потребители