Салман Рушди е роден в Бомбай, Индия през 1947, когато градът е под английско владичество. Което може и да е късмет за него, защото за будния писател с индийски произход от мюсюлманско семейство и английско гражданство не е проблем да забърка притчите за Мохамед в своя приказен коктейл от пищно въображение и приказни измислици и алегории в четвъртия си роман Сатанински строфи. Разбира се, сред мюсюлманите има немалко такива, лишени от чувство за хумор и с достътъчно тесен и краен мироглед, за да издадат смъртна присъда на писателя. Закрилян от полицията и службите, писателят сменя местожителството си и често мести адреса си, като днес живее в Ню Йорк. Интересна подробност е, че навремето баща му сменя фамилията си на Рушди в чест на средновековния философ, чийто пра-наследник е основно действащо лице в романа.
Не е трудно да откриеш десетки литературни паралели в Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи. Но и не е лесно да ги свържеш в една пресечна точка, както прави Салман Рушди в новия си роман. Тук е разказвачеството на Шехерезада, виждаме пътуване в страната на приказките от Приказка без край на Михаел Енде, има я богатата обща култура, изобилстваща в книгите на Умберто Еко, присъства екзотичната ориенталска щипка от Орхан Памук, спомняме си и за философските диалози и монолози от Пърсиг. Основната посока обаче си остава разказвачът на философски съвременни приказки Салман Рушди. Текст Ивайло Александров
Не е лесно да влезеш в ролята на Шехерезада и да изпълниш Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи с истории, които нямат край, преплитат се една в друга и държат слушателя жаден за още и още. Големият разказвач Салман Рушди обаче постига това по ненатрапчиво ерудиран начин, като щрихира детайли и дълбочина, така че десетият му роман да не ти дава мира до последната си страница.
Някъде в близкото бъдеще странна буря връхлита Земята. Буквално отвява постаментите на цивилизацията, както и законите на физиката, математиката, химията - всички точни науки и здрав разум. Отварят се портали към Перистан - митичната страна на джинове и феи, където хаосът е оставен на воля, въпреки присъстващата йерархия. Светли и тъмни джинове пъплят по Земята и изумяват хората, започва епохата на чудатости, траеща точно Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи.
Няколко души, независимо един от друг наблюдават странните събития през призмата на своите неволи и приключения. 60-годишният градинар Господин Джеронимо се събужда един ден и открива, че краката му не докосват земята. Едно бебе изобличава лъжа и корупция при хората, които го докосват. Една жена бълва електрически мълнии от пръстите си. Всички те са хора с една особеност - нямат мека част на ушите. Всички те са част от поколението на Принцесата на мълниите, най-мощната джиния - Дуния и средновековния ислямски философ и последовател на Аристотел - Ибн Рушд (записан в европейските анали като Авероес). Женският дух и смъртният мъж дават живот на десетки деца, а след смъртта му Дуния се връща в Перистан, като поколението им се пръсва по света и от неговите издънки сред хората бродят мислители, писатели, предприемачи - хора със силни идеи и възгледи, сами неподозиращи произхода си.
Векове по-късно мъртвите опоненти Ибн Рушд и иранският философ и теолог Газали продължават своя вечен спор за хората, съществуването на Бог и природните закони. А отражение на тяхната борба е сблъсъкът между човечеството и джиновете, между нашия свят и приказната страна Перистан, между предразсъдъците и разума.
Майстор на магическия реализъм, Салман Рушди плете мощни връзки между философия, теология, естествени науки, икономика и политика. За разлика от други автори с дълбоки познания в различни сфери, Рушди не напряга читателя с ерудиция, а ползва историческите и научни факти и съществуващите митове и легенди като постамент, на който стъпва повествованието на романа му.
Авторът! Авторът!
Салман Рушди е роден в Бомбай, Индия през 1947, когато градът е под английско владичество. Което може и да е късмет за него, защото за будния писател с индийски произход от мюсюлманско семейство и английско гражданство не е проблем да забърка притчите за Мохамед в своя приказен коктейл от пищно въображение и приказни измислици и алегории в четвъртия си роман Сатанински строфи. Разбира се, сред мюсюлманите има немалко такива, лишени от чувство за хумор и с достътъчно тесен и краен мироглед, за да издадат смъртна присъда на писателя. Закрилян от полицията и службите, писателят сменя местожителството си и често мести адреса си, като днес живее в Ню Йорк. Интересна подробност е, че навремето баща му сменя фамилията си на Рушди в чест на средновековния философ, чийто пра-наследник е основно действащо лице в романа.
Нещо подобно
Не е трудно да откриеш десетки литературни паралели в Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи. Но и не е лесно да ги свържеш в една пресечна точка, както прави Салман Рушди в новия си роман. Тук е разказвачеството на Шехерезада, виждаме пътуване в страната на приказките от Приказка без край на Михаел Енде, има я богатата обща култура, изобилстваща в книгите на Умберто Еко, присъства екзотичната ориенталска щипка от Орхан Памук, спомняме си и за философските диалози и монолози от Пърсиг. Основната посока обаче си остава разказвачът на философски съвременни приказки Салман Рушди.
Текст Ивайло Александров