Едуард II

Сигурно много страни имат в историята си крале, които не само съвременниците, но и следващите поколения мразят, дори да не са били чак такъв провал. Такъв е случаят с Едуард II в Англия, който така дотегнал на своите графове, че в съюз с кралицата го свалили от престола и го ликвидирали според недотам изтънчените нрави на епохата. Хроникьорите го описват като изнежен, разглезен, незнаещ какво да прави с властта и неспособен да откаже нищо на фаворитите си - които при това били все от мъжки пол. И от този пропъден в маргиналията крал, Кристофър Марлоу, славният колега на Шекспир, прави герой на едно от прочутите си произведения.

Смела, дори скандална пиеса е Едуард II - защото обговаря в детайли кралеубийството; сурова и жестока пиеса, способна да възсъздаде и любовта, и омразата, между които сякаш тя самата се колебае. Проблемът за властта и отношението към нея днес ни занимава още по-силно, а искрометната лекота на Марлоувия стих в подобаващия превод е гарант за вдъхновено четене. Предговорът на Евгения Панчева пък е чудесно въведение и в текста, и в контекста.

Авторът! Авторът! Кристофър Марлоу (1564-1593) е една от най-харизматичните фигури на английския ренесанс, сигурно заради загадките, с които са пълни животът и смъртта му. Драматург, поет, таен агент, подозиран в ерес и в прекомерна слабост към собствения пол (което пък разкрива още една интересна гледна точка към пиесата), Марлоу в един момент губи закрилата на покровителите си и загива при крайно съмнителни обстоятелства в кръчмарско сбиване. Съществува теория, че смъртта му е инсценировка, а той, укрит, продължава да пише под името... Уилям Шекспир. Едва ли; но дори в могъщата сянка на Барда, Марлоу остава творец от много висока класа.

Нещо подобно Преди две години излезе и друга пиеса на Марлоу, която също се занимава с проблема за властта - Тамерлан Велики. Доста по-отдавна е издаван и Доктор Фаустус, може да си го потърсиш, дори само заради невероятната финална сцена. Паралелите с историческите драми на Шекспир пък са неизбежни - най-вече с Ричард II, но защо не и с Ричард III. За любителите на исторически филми ще отбележим, че злощастният Едуард се появява в Смело сърце в една брутална сцена, в която баща му, старият крал, изхвърля любовника му от кулата. А пък самият Марлоу и хомосексуалността в ренесансова Англия са тема на един още непревеждан роман от Антъни Бърджис - A Dead Man in Deptford.

Едуард II е в близката книжарница, струва 15,90 лв., издава Изток-Запад,
а преводът от английски е на Евгения Панчева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Сигурно много страни имат в историята си крале, които не само съвременниците, но и следващите поколения мразят, дори да не са били чак такъв провал. Такъв е случаят с Едуард II в Англия, който така дотегнал на своите графове, че в съюз с кралицата го свалили от престола и го ликвидирали според недотам изтънчените нрави на епохата. Хроникьорите го описват като изнежен, разглезен, незнаещ какво да прави с властта и неспособен да откаже нищо на фаворитите си - които при това били все от мъжки пол. И от този пропъден в маргиналията крал, Кристофър Марлоу, славният колега на Шекспир, прави герой на едно от прочутите си произведения.

Смела, дори скандална пиеса е Едуард II - защото обговаря в детайли кралеубийството; сурова и жестока пиеса, способна да възсъздаде и любовта, и омразата, между които сякаш тя самата се колебае. Проблемът за властта и отношението към нея днес ни занимава още по-силно, а искрометната лекота на Марлоувия стих в подобаващия превод е гарант за вдъхновено четене. Предговорът на Евгения Панчева пък е чудесно въведение и в текста, и в контекста.

Авторът! Авторът! Кристофър Марлоу (1564-1593) е една от най-харизматичните фигури на английския ренесанс, сигурно заради загадките, с които са пълни животът и смъртта му. Драматург, поет, таен агент, подозиран в ерес и в прекомерна слабост към собствения пол (което пък разкрива още една интересна гледна точка към пиесата), Марлоу в един момент губи закрилата на покровителите си и загива при крайно съмнителни обстоятелства в кръчмарско сбиване. Съществува теория, че смъртта му е инсценировка, а той, укрит, продължава да пише под името... Уилям Шекспир. Едва ли; но дори в могъщата сянка на Барда, Марлоу остава творец от много висока класа.

Нещо подобно Преди две години излезе и друга пиеса на Марлоу, която също се занимава с проблема за властта - Тамерлан Велики. Доста по-отдавна е издаван и Доктор Фаустус, може да си го потърсиш, дори само заради невероятната финална сцена. Паралелите с историческите драми на Шекспир пък са неизбежни - най-вече с Ричард II, но защо не и с Ричард III. За любителите на исторически филми ще отбележим, че злощастният Едуард се появява в Смело сърце в една брутална сцена, в която баща му, старият крал, изхвърля любовника му от кулата. А пък самият Марлоу и хомосексуалността в ренесансова Англия са тема на един още непревеждан роман от Антъни Бърджис - A Dead Man in Deptford.

Едуард II е в близката книжарница, струва 15,90 лв., издава Изток-Запад,
а преводът от английски е на Евгения Панчева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители