Градове и предели

В България е настанала андричомания. Или поне така изглежда, ако преброим изданията и преизданията на югославския нобелист в последните няколко години - някои даже се изчерпаха за отрицателно време. В Градове и предели са събрани различни неща: разкази, есета, пътеписи, обединени от ясния, целенасочен поглед към града и пътуването към града. Един текст ще те разсмее с глас, потапяйки те в прелестна пиянска вечер в Букурещ; в друг ще усетиш как с едно пристигане в хубавия Триест рухва цял един свят, очарователен в лекомислието си. А на други места острите, дълбоки наблюдения на Андрич ще те боднат като игли: „Разделите са неизбежните спирки по пътя към съвършенството". Книга за това, как човекът живее в много времена едновременно и във всяко от тях намира красота, но в никое - дом.

Към това издание е добавено заглавието Знаци по пътя, но така всъщност се казва съвсем друга и много известна книга с фрагменти и размисли на Андрич, част от която навремето е излизала у нас като Безсъници, а съвсем скоро я очакваме цялата.

Авторът! Авторът! Ако някога е имало югославяни, то Андрич е сигурно най-яркият представител на тази изчезнала нация. Роден е през 1892-ра в Босна в хърватско католическо семейство, живее в Белград и пише за Босна на тогавашния сърбохърватски език в източния му вариант. Така че днес за творчеството му спорят три държави, но от друга гледна точка то ги обединява - а самият Андрич винаги е мечтаел за трайни мостове между културите. Затова и е работил дълго като дипломат, и в това си качество доста е попътувал. Удостоен е с Нобеловата награда за литература през 1961-ва, умира през 1975-а.

Нещо подобно Не очаквай от тази книга епиката на Мостът на Дрина или Травнишка хроника: този път ще получиш Андрич в по-лек, по-скромен вариант, което също си е доста приятно изживяване. Докато четеш Градове и предели, наистина имаш чувството, че пътуваш - и в пространството, и във времето. Сега си дадох сметка колко важен продължава да е класикът за днешната сръбска литература, дори за постмодернисти като Албахари например. А иначе за мен Андрич винаги е стоял - без ясно видима причина - до другия ми балкански любимец Казандзакис.

Градове и предели от Иво Андрич е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Сиела, а преводът от сръбски е на Ася Тихинова-Йованович

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

В България е настанала андричомания. Или поне така изглежда, ако преброим изданията и преизданията на югославския нобелист в последните няколко години - някои даже се изчерпаха за отрицателно време. В Градове и предели са събрани различни неща: разкази, есета, пътеписи, обединени от ясния, целенасочен поглед към града и пътуването към града. Един текст ще те разсмее с глас, потапяйки те в прелестна пиянска вечер в Букурещ; в друг ще усетиш как с едно пристигане в хубавия Триест рухва цял един свят, очарователен в лекомислието си. А на други места острите, дълбоки наблюдения на Андрич ще те боднат като игли: „Разделите са неизбежните спирки по пътя към съвършенството". Книга за това, как човекът живее в много времена едновременно и във всяко от тях намира красота, но в никое - дом.

Към това издание е добавено заглавието Знаци по пътя, но така всъщност се казва съвсем друга и много известна книга с фрагменти и размисли на Андрич, част от която навремето е излизала у нас като Безсъници, а съвсем скоро я очакваме цялата.

Авторът! Авторът! Ако някога е имало югославяни, то Андрич е сигурно най-яркият представител на тази изчезнала нация. Роден е през 1892-ра в Босна в хърватско католическо семейство, живее в Белград и пише за Босна на тогавашния сърбохърватски език в източния му вариант. Така че днес за творчеството му спорят три държави, но от друга гледна точка то ги обединява - а самият Андрич винаги е мечтаел за трайни мостове между културите. Затова и е работил дълго като дипломат, и в това си качество доста е попътувал. Удостоен е с Нобеловата награда за литература през 1961-ва, умира през 1975-а.

Нещо подобно Не очаквай от тази книга епиката на Мостът на Дрина или Травнишка хроника: този път ще получиш Андрич в по-лек, по-скромен вариант, което също си е доста приятно изживяване. Докато четеш Градове и предели, наистина имаш чувството, че пътуваш - и в пространството, и във времето. Сега си дадох сметка колко важен продължава да е класикът за днешната сръбска литература, дори за постмодернисти като Албахари например. А иначе за мен Андрич винаги е стоял - без ясно видима причина - до другия ми балкански любимец Казандзакис.

Градове и предели от Иво Андрич е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Сиела, а преводът от сръбски е на Ася Тихинова-Йованович

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители