90-страничната новела на Филип Рот излиза за първи път през 1972-ра. Но няма какво да се стряскаме - и без това първият му роман на български шашна читателите едва през 1991-ва в списание Съвременник. Синдромът Портной, разбира се. И сексът със сигурност е една от причините за късната му поява у нас. Както и отказът му да бъде снизходителен към човешките желания. В Гърдата един преподавател по западноевропейска литература, висок и строен (1.83), в разцвета на силите си (38-годишен) преживява „ендокринопатологична катастрофа" и в резултат се превръща в само четири сантиметра по-къса от предишното си състояние човешка женска млечна жлеза. Но пък снабдена с 13-сантиметрово цилиндрично зърно. И малка промяна в сексуалните фантазии, които иначе си остават интензивни до болка.
Разказвачът дълго време живее с идеята, че просто се е смахнал и ние, то се знае, до края не сме наясно така ли е. А сюжетът дава възможност да се обсъдят няколко неща: угризенията на един мъж, живял либерално (като студент - с две шведски момичета, едното от които се влюбва в него и се самоубива); манията, че си наблюдаван (две години след романа на Рот идва филмът на Копола Разговорът); отношенията с оглупелия родител. И най-вече - как порнографските фантазии могат да те преобразят.
Авторът! Авторът!
Америка се смущава от Филип Рот, но и се гордее с него. Още с първата си книга - Сбогом, Колумб (1959) печели Националната награда за художествена литература. Само през деветдесетте години получава четири големи литературни отличия: Националната на критиците за Измамата (1991), приза ПЕН/Фокнър за Операция Шайлок (1993), Националната награда за художествена литература за Sabbath's Theater (1995) и Пулицър за художествена литература за Американски пасторал (1997). Следва тази на англоговорещата общност за Омъжих се за комунист (1989), и така можем да изброяваме до Второ пришествие.
Преводачът Божидар Стойков също не е вчерашен. Негов е преводът на Залезът от Джузеф Хелър - продължение на Параграф 22. Но също и Време да убиваш на Джон Гришъм, Рипли играчът на Патриша Хайсмит, Хауърдс Енд на Е. М. Форстър, Фарс, или Никога повече самота и Бог да Ви поживи, мистър Роузуотър на Вонегът.
Нещо подобно
В самата новела се споменават Нос на Гогол и Метаморфозата на Кафка. Но това е само по линия на фантастичното събитие.
Може би най-уместно е да кажем, че неотдавна (на 3 януари 2010) една критичка направи координатна система по въпроса за американските писатели мъже и секса. Рот се озова заедно с Ъпдайк, Мейлър и Белоу в категорията „стар нарцисизъм", за който сексът е свързан най-вече с вината, страха, разочарованието, гнева и отвращението. Но хубавото е, че в друга таблица - от вида „манхатъни" - Рот определено бие по присъствие на секс всички с изключение на другия, забил кирка на върха - Ъпдайк. При всички положения „старите нарциси" посягат далеч по-често към темата за секса от „младите", настоящите величия.
И нещо симптоматично - кои от младите представителни американски писатели познаваме на български? Дейвид Фостър Уолас? Дейв Егърс? Майкъл Шабън? Джонатан Францен?
Преди десет години откъси от Гърдата почти хвърлиха в паника Габрово, където живее преводачът й.
Публикувани в местния вестник Сто вести,
те се видяха толкова аморални на местната общественост, че без малко покрай Рот
да изгори и нашето момче.
90-страничната новела на Филип Рот излиза за първи път през 1972-ра. Но няма какво
да се стряскаме - и без това първият му роман на български шашна читателите
едва през 1991-ва в списание Съвременник.
Синдромът Портной, разбира се. И
сексът със сигурност е една от причините за късната му поява у нас. Както и отказът
му да бъде снизходителен към човешките желания.
В Гърдата един преподавател по
западноевропейска литература, висок и строен (1.83), в разцвета на силите си
(38-годишен) преживява „ендокринопатологична катастрофа" и в резултат се
превръща в само четири сантиметра по-къса от предишното си състояние човешка
женска млечна жлеза. Но пък снабдена с 13-сантиметрово цилиндрично зърно. И
малка промяна в сексуалните фантазии, които иначе си остават интензивни до
болка.
Разказвачът дълго време живее с идеята, че просто се е смахнал и ние, то се
знае, до края не сме наясно така ли е. А сюжетът дава възможност да се обсъдят няколко
неща: угризенията на един мъж, живял либерално (като студент - с две шведски момичета,
едното от които се влюбва в него и се самоубива); манията, че си наблюдаван
(две години след романа на Рот идва филмът на Копола Разговорът); отношенията с оглупелия родител. И най-вече - как
порнографските фантазии могат да те преобразят.
Не съм преводач, но нещо ме смути в изречението „Обясняват ми, че представлявам жив организъм с формата на футболна топка или дирижабъл." Проверих. Става дума за топка от американския футбол, нещо ей такова. Но, уверявам те, подобни недоизпипаности не са типични за този превод.
9 лв., изд. Колибри, превод Божидар Стойков
Авторът! Авторът!
Америка се смущава от Филип Рот, но и се гордее с него. Още
с първата си книга - Сбогом, Колумб (1959) печели Националната награда за художествена литература. Само през
деветдесетте години получава четири големи литературни отличия: Националната на
критиците за Измамата (1991), приза ПЕН/Фокнър
за Операция Шайлок (1993),
Националната награда за художествена литература за Sabbath's Theater (1995) и Пулицър за художествена литература за Американски пасторал (1997). Следва тази
на англоговорещата общност за Омъжих се
за комунист (1989), и така можем да изброяваме до Второ пришествие.
Преводачът Божидар Стойков също не е вчерашен. Негов е преводът на Залезът от Джузеф Хелър - продължение на
Параграф 22. Но също и Време да убиваш на Джон Гришъм, Рипли играчът на Патриша Хайсмит, Хауърдс Енд на Е. М. Форстър, Фарс, или Никога повече самота и Бог да Ви поживи, мистър Роузуотър на
Вонегът.
Нещо подобно
В самата новела се споменават Нос на
Гогол и Метаморфозата на Кафка. Но
това е само по линия на фантастичното събитие.
Може би най-уместно е да кажем, че неотдавна (на 3 януари 2010) една
критичка направи координатна система по въпроса за американските писатели мъже и секса. Рот се озова заедно с
Ъпдайк, Мейлър и Белоу в категорията „стар нарцисизъм", за който сексът е
свързан най-вече с вината, страха, разочарованието, гнева и отвращението. Но
хубавото е, че в друга таблица - от вида „манхатъни" - Рот определено бие по присъствие на секс всички с
изключение на другия, забил кирка на върха - Ъпдайк. При всички положения
„старите нарциси" посягат далеч по-често към темата за секса от „младите",
настоящите величия.
И нещо симптоматично - кои от младите представителни американски писатели
познаваме на български? Дейвид Фостър Уолас? Дейв Егърс? Майкъл Шабън? Джонатан
Францен?
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев и James Nachtwey