Фотография на Педро Майер 4. Интересен факт, свързан с творчеството на Борхес, е, че черпи първите си повествователни модели от сухия английски език на своята баба. Подобно на Габриел Гарсия Маркес в Колумбия впрочем.
Борхес с италинаския си колега Итало Калвино 9. През 1920-а в Мадрид Борхес се свързва с литературното течение на ултраистите - група идеалисти (в очите на други - млади келеши, които обожават американския джаз и смятат себе си повече европейци, отколкото испанци), с които се среща всяка събота вечер в кафе Колониал. С парите от първата си публикувана стихосбирка, излязла през 1929-а и кръстена на марка тетрадки, Борхес купува всички томове на енциклопедия Британика, които смята още дълго да му служат. 10. През 1921-ва се завръща в Аржентина и е сред гордите основатели на няколко литературни и философски списания. След кратки политически перипетии, през 1938 година, започва като първи асистент в Общинската библиотека на Буенос Айрес. Работата е твърде скучна за него, но затова пък му дава достъп до нови полета на знание - той често се затваря в подземието, за да чете и пише своите есета, става още по-вглъбен и самотен. През 1955-а, когато вече е напълно сляп, става директор на Националната библиотека, където е до 1973-а.
в Институт Сервантес на ул. "Съборна" 1 Текст Антон Тонев
1. Хорхе Луис Борхес е роден в Буенос Айрес, Аржентина, на 24 август 1899-а. На същата дата за първи път изревава като лъв друг чудовищен писател - Владимир Набоков.
2. Скоро след неговото раждане родителите му се местят в Палермо, северното предградие на Буенос Айрес - мястото е известно със своите бордеи, опушени кабарета и кървави боеве с ножове. И с тангото, разбира се - тъмната страст на Аржентина, завъртяла в ритъма си мъже с мрачно минало и леки жени от предградията на живота.
3. Иначе е роден в сравнително заможно семейство от средната класа - татко му е адвокат, учител по психология и анархист по убеждение, а майка му - Леонор Борхес, е горда жена, потомка на революционери и борци за свобода. Хорхе Луис е крайно привързан и силно повлиян и от двамата. Бащата например му дава един добър урок за философията на живота, като използва шахматната дъска, за да обясни Парадокса на Зенон, а майката, която доживява до 99 години, един ден обикаля света с него.
Фотография на Педро Майер
4. Интересен факт, свързан с творчеството на Борхес, е, че черпи първите си повествователни модели от сухия английски език на своята баба. Подобно на Габриел Гарсия Маркес в Колумбия впрочем.
5. Единственият истински приятел от детството му остава неговата сестра Нора, с която измислят игри по прочетени книги и скитат на воля из библиотеката лабиринт и градината на къщата им в предградията. Тези образи, както и огледалото, познаваме добре от късното му творчество.
6. Борхес обожавал зоологическите градини и когато се издънел с някоя беля, наказанието било повече от жестоко - забрана за посещение. Най-често висял пред клетката на тигрите - любимите му животни, от които (заради всички тези райета) не можел да откъсне поглед. След като ослепява напълно, единственият му спомен за жълтия цвят е този от миговете, прекарани край тигрите.
7. Когато е само на девет, Борхес превежда Щастливият принц от Оскар Уайлд на испански. Общността смята, че преводът е дело на баща му, защото Хорхе се подписва само със собствено име и фамилия. По същото време бъдещият диамант на Латинска Америка тръгва за пръв път на училище, но съучениците му нещо не го харесват - заради английското му облекло и превъзхождащ интелект.
8. През 1914-а семейство Борхес се мести в Женева заради все по-лошото зрение на бащата. Борхес отново сяда на ученическата скамейка и този път работите със съучениците му потръгват, дори успява да завърти някое и друго приятелство. Тук той научава латински, немски и френски, а също така избухва любовта му към символизма, философията на Шопенхауер и поезията на Уитман.
Борхес с италинаския си колега Итало Калвино
9. През 1920-а в Мадрид Борхес се свързва с литературното течение на ултраистите - група идеалисти (в очите на други - млади келеши, които обожават американския джаз и смятат себе си повече европейци, отколкото испанци), с които се среща всяка събота вечер в кафе Колониал. С парите от първата си публикувана стихосбирка, излязла през 1929-а и кръстена на марка тетрадки, Борхес купува всички томове на енциклопедия Британика, които смята още дълго да му служат.
10. През 1921-ва се завръща в Аржентина и е сред гордите основатели на няколко литературни и философски списания. След кратки политически перипетии, през 1938 година, започва като първи асистент в Общинската библиотека на Буенос Айрес. Работата е твърде скучна за него, но затова пък му дава достъп до нови полета на знание - той често се затваря в подземието, за да чете и пише своите есета, става още по-вглъбен и самотен. През 1955-а, когато вече е напълно сляп, става директор на Националната библиотека, където е до 1973-а.
11. През 50-те на XX век Борхес вече е утвърдено име на литературната сцена в Латинска Америка, но често, политически неудобен, е отстраняван от постовете, които заема.
12. Умира на 86-годишна възраст през 1986 година. В Женева, Швейцария.
13. Днес, 25 години след смъртта му, в прессъобщенията за него четем: „Хорхе Луис Борхес е безспорен класик, един от родоначалниците на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно взривява всички предишни представи за прозата. Влиянието му върху словото през изминалия век е неизмеримо, а неговите „измислици" променят самия начин на четене."
Литературната
вечер, посветена на Борхес, е на 1 декември
(четвъртък) от 18:00
в Институт Сервантес на ул. "Съборна" 1
Текст Антон Тонев