Хайнрих Бьол (1917-1985) е роден в Кьолн и не само животът, но и писането му са тясно свързани с този град - дори в годините след войната, когато от него не е останало почти нищо. Израснал в пацифистко католическо семейство, Бьол отказва да се присъедини към Хитлерюгенд, но няма друг избор, освен да се сражава на четири фронта, да получи четири рани и да дочака края на войната в американски лагер за военнопленници. Удостоен е с Нобеловата награда през 1972-ра, председател е на международния ПЕН-клуб и се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на нова Германия. След смъртта му е създадена политическата фондация „Хайнрих Бьол", свързана със Зелената партия. Сред най-известните му произведения са романите Билярд в девет и половина, Възгледите на един клоун и Групов портрет с дама.
Нещо подобно
Наричат книгите на Бьол и мнозина писатели от неговото поколение „литература на развалините". Неизбежен е паралелът с другия голям на следвоенната немска проза - Гюнтер Грас. Стилът им може да е съвършено различен, но темите са сходни, горчивата ирония - също (макар че Грас отива в гротеската), а черният хумор на Бьол е някак странно мек. Заниманието с темата за „човешката участ" го сближава с Албер Камю. А ако питаш за нещо, излизало напоследък, аз лично откривам някои общи черти между тези разкази и Телефонни обаждания на Боланьо. Избрани разкази на Хайнирх Бьол е в близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Ентусиаст, а преводът от немски е на Венцеслав Константинов Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Истината е, че на света има безброй добри автори и хубави книги, но до истинското литературно величие можеш да се докоснеш относително рядко. Тънкият сборник Избрани разкази на Хайнрих Бьол ти дава този шанс. Това са разнообразни парчета, събирани през годините - някои са дълги и разгръщат цели истории, други са къси и набързо щрихират портрет или отиграват някакво хрумване. Почти всички обаче са еднакво ударни и могъщи. По различен начин, но с равна сила ще те халосат „Край моста", в който странен тих човек брои преминаващите по моста пътници, и „Човекът с ножовете", където ще изпиташ усещането да стоиш със затворени очи и на милиметри от теб да свистят ножове. А моят личен фаворит е „Когато войната свърши" - в този размазващ разказ четеш онова, за което всъщност Бьол пише през цялото време: че когато светът се разпада, човек е гол и сам; и че дори тогава таи искрица надежда.
Авторът! Авторът!
Хайнрих Бьол (1917-1985)
е роден в Кьолн и не само животът, но и писането му са тясно свързани с този
град - дори в годините след войната, когато от него не е останало почти нищо. Израснал
в пацифистко католическо семейство, Бьол отказва да се присъедини към Хитлерюгенд, но няма друг избор, освен
да се сражава на четири фронта, да получи четири рани и да дочака края на
войната в американски лагер за военнопленници. Удостоен е с Нобеловата награда
през 1972-ра,
председател е на международния ПЕН-клуб и се превръща в едно от
най-разпознаваемите лица на нова Германия. След смъртта му е създадена
политическата фондация „Хайнрих Бьол", свързана със Зелената партия. Сред
най-известните му произведения са романите Билярд
в девет и половина, Възгледите на един клоун и Групов портрет с дама.
Нещо подобно
Наричат книгите на Бьол и мнозина
писатели от неговото поколение „литература на развалините". Неизбежен е
паралелът с другия голям на следвоенната немска проза - Гюнтер Грас. Стилът им
може да е съвършено различен, но темите са сходни, горчивата ирония - също (макар че Грас отива в гротеската), а черният хумор на Бьол е някак странно мек.
Заниманието с темата за „човешката участ" го сближава с Албер Камю. А ако питаш
за нещо, излизало напоследък, аз лично откривам някои общи черти между тези
разкази и Телефонни обаждания на Боланьо.
Избрани разкази на Хайнирх Бьол е в близката книжарница,
струва 14 лв.,
издава Ентусиаст, а преводът от немски е на Венцеслав Константинов
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев