Животът е другаде

Животът е другаде подчертано е сред най-силните и предизвикващи размисъл заглавия на иначе много издавания у нас автор. Това е роман-монтаж, който разказва за съдбата на един младеж с твърде амбициозна и любяща майка, но и за съдбата на една страна, понесена в съмнителния ентусиазъм на комунистическата революция. А е монтаж, защото в историята на младия поет Яромил са втъкнати сцени от живота на други, по-известни млади поети (като Лермонтов, Шели, Рембо) и от фантазиите и писанията на самия Яромил. В крайна сметка трудно е да си съставиш категорично мнение за това талантливо момче, което търси мъжеството си не където трябва - в свитите на топка чаршафи - ами в надвисналия терор на чехословашкия сталинизъм. Още по-трудно е с майка му: донякъде симпатична, донякъде достойна за съжаление, но също и откровено зловеща.

Авторът! Авторът!
Неотдавна около името на Милан Кундера (1929) се разгоря скандал - твърдеше се, че някога издал на Държавна сигурност младеж, който бил малко нещо шпионин в комунистическа Чехословакия. Откриха и странно съвпадение в това, че Яромил от Животът е другаде действа по сходен начин. Но множество световни писатели скочиха в защита на чеха, обиколил земното кълбо с произведенията си, а и съмнението не спря хората да го четат. Кундера си остава сред първите имена на „емигрантската литература" от бившата Източна Европа (напуска родината си през 1975-а, четири години по-късно тя му отнема гражданството, а работите му започват да се четат свободно в Чехия едва след 1989-а, да не говорим, че междувременно прописва директно на френски). Славата му се носи най-вече от Непосилната лекота на битието, но аз си запазвам правото да харесвам повече други негови книги. Например тази.

Нещо подобно
В Изкуството на романа Кундера сам си казва кои са любимците и учителите му - Кафка, Хашек, Музил (Човекът без качества), Брох (Лунатиците), Гомбрович (Фердидюрке). С чиста съвест бих добавил и Елиас Канети. Също като тези автори, той се стреми да оголи художественото писане, да се откаже от традиционните му техники за прелъстяване на читателя и да говори - по малко мрачен и студен начин - за суровия опит на модерния човек. Затова и персонажите му понякога приличат не на пълнокръвни герои, а на марионетки в неговите ръце. Кундера впрочем би отсъдил презрително, че самата представа за „пълнокръвни герои" е тотален кич. С това бих спорил, но едно е сигурно - онова, което прави, го прави много добре.

Романът Животът е другаде на Милан Кундера е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Колибри, а преводът от чешки е на Анджелина Пенчева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Животът е другаде подчертано е сред най-силните и предизвикващи размисъл заглавия на иначе много издавания у нас автор. Това е роман-монтаж, който разказва за съдбата на един младеж с твърде амбициозна и любяща майка, но и за съдбата на една страна, понесена в съмнителния ентусиазъм на комунистическата революция. А е монтаж, защото в историята на младия поет Яромил са втъкнати сцени от живота на други, по-известни млади поети (като Лермонтов, Шели, Рембо) и от фантазиите и писанията на самия Яромил. В крайна сметка трудно е да си съставиш категорично мнение за това талантливо момче, което търси мъжеството си не където трябва - в свитите на топка чаршафи - ами в надвисналия терор на чехословашкия сталинизъм. Още по-трудно е с майка му: донякъде симпатична, донякъде достойна за съжаление, но също и откровено зловеща.

Авторът! Авторът!
Неотдавна около името на Милан Кундера (1929) се разгоря скандал - твърдеше се, че някога издал на Държавна сигурност младеж, който бил малко нещо шпионин в комунистическа Чехословакия. Откриха и странно съвпадение в това, че Яромил от Животът е другаде действа по сходен начин. Но множество световни писатели скочиха в защита на чеха, обиколил земното кълбо с произведенията си, а и съмнението не спря хората да го четат. Кундера си остава сред първите имена на „емигрантската литература" от бившата Източна Европа (напуска родината си през 1975-а, четири години по-късно тя му отнема гражданството, а работите му започват да се четат свободно в Чехия едва след 1989-а, да не говорим, че междувременно прописва директно на френски). Славата му се носи най-вече от Непосилната лекота на битието, но аз си запазвам правото да харесвам повече други негови книги. Например тази.

Нещо подобно
В Изкуството на романа Кундера сам си казва кои са любимците и учителите му - Кафка, Хашек, Музил (Човекът без качества), Брох (Лунатиците), Гомбрович (Фердидюрке). С чиста съвест бих добавил и Елиас Канети. Също като тези автори, той се стреми да оголи художественото писане, да се откаже от традиционните му техники за прелъстяване на читателя и да говори - по малко мрачен и студен начин - за суровия опит на модерния човек. Затова и персонажите му понякога приличат не на пълнокръвни герои, а на марионетки в неговите ръце. Кундера впрочем би отсъдил презрително, че самата представа за „пълнокръвни герои" е тотален кич. С това бих спорил, но едно е сигурно - онова, което прави, го прави много добре.

Романът Животът е другаде на Милан Кундера е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Колибри, а преводът от чешки е на Анджелина Пенчева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители