Капитан Михалис

Крит от края на XIХ-и век: все още османски, изпълнен с жажда за свобода и с много гняв. И един суров, отдаден на борбата мъж. Капитан Михалис предлага интересен тест: може ли да оцениш книга, с чиито послания си радикално несъгласен? Отговор: може, ако книгата е написана от майстор като Казандзакис. Това си е могъщ роман, могъщ е и главният му герой, което още не означава, че ще ти стане симпатичен. Мен лично не ме грабва идеята, че ако си грамаден, неук, вечно сърдит и винаги готов да колиш турци, само тогава си истински мъж. Наглед се връзва с девиза „Свобода или смърт", но това и нашият Левски го казва, а пък той, както знаем, обичал да пее и все бил весел. И ако Казандзакис пише този роман, както сам казва в предговора, за да съхрани спомена за някогашния Крит, то можем само да се радваме, че онзи Крит е останал в миналото. Но размахът и епическата сила на Капитан Михалис са безспорни. Безспорна е и неповторимо пресъздадената атмосфера на времето и мястото. А също и това, че героите, каквито ще да са, сияят ярко, нажежено дори.

Авторът! Авторът! Разбира се, че свързваме Казандзакис най-напред с култовия Алексис Зорбас. Но той е автор на още доста книги, обичани в Гърция, по света и в България, където една след друга сега получават отново своите преиздания. Всъщност, той самият смята, че най-важното му произведение е огромната епическа поема Одисея: съвременно продължение. А иначе, през повечето време си е вадил хляба с пътеписи и репортажи, така че цял живот е пътувал ненаситно. Така пътува и в духовен смисъл: буен, неспокоен, постоянно търсещ дух, мятащ се между Христос и Ницшевия Свръхчовек. И със сигурност една от големите литературни звезди на Балканския регион.

Нещо подобно Ако се хвана за предишното си изречение, сигурно ще е уместно да сравня Никос Казандзакис с Иво Андрич. И наистина, в писателския подход към миналото, в стила, прилики има, макар че философията на двамата автори е съвършено различна. Силната традиция на българския исторически роман също предлага нелош контекст за Капитан Михалис. Без майтап, на моменти сигурно ще си припомниш някои ключови сцени от Под игото, но ще са любопитни и паралели с книгите на Вера Мутафчиева или Генчо Стоев.

Капитан Михалис е в близката книжарница, струва 20 лв., издава Ентусиаст,
а преводът от гръцки е на Георги Куфов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Крит от края на XIХ-и век: все още османски, изпълнен с жажда за свобода и с много гняв. И един суров, отдаден на борбата мъж. Капитан Михалис предлага интересен тест: може ли да оцениш книга, с чиито послания си радикално несъгласен? Отговор: може, ако книгата е написана от майстор като Казандзакис. Това си е могъщ роман, могъщ е и главният му герой, което още не означава, че ще ти стане симпатичен. Мен лично не ме грабва идеята, че ако си грамаден, неук, вечно сърдит и винаги готов да колиш турци, само тогава си истински мъж. Наглед се връзва с девиза „Свобода или смърт", но това и нашият Левски го казва, а пък той, както знаем, обичал да пее и все бил весел. И ако Казандзакис пише този роман, както сам казва в предговора, за да съхрани спомена за някогашния Крит, то можем само да се радваме, че онзи Крит е останал в миналото. Но размахът и епическата сила на Капитан Михалис са безспорни. Безспорна е и неповторимо пресъздадената атмосфера на времето и мястото. А също и това, че героите, каквито ще да са, сияят ярко, нажежено дори.

Авторът! Авторът! Разбира се, че свързваме Казандзакис най-напред с култовия Алексис Зорбас. Но той е автор на още доста книги, обичани в Гърция, по света и в България, където една след друга сега получават отново своите преиздания. Всъщност, той самият смята, че най-важното му произведение е огромната епическа поема Одисея: съвременно продължение. А иначе, през повечето време си е вадил хляба с пътеписи и репортажи, така че цял живот е пътувал ненаситно. Така пътува и в духовен смисъл: буен, неспокоен, постоянно търсещ дух, мятащ се между Христос и Ницшевия Свръхчовек. И със сигурност една от големите литературни звезди на Балканския регион.

Нещо подобно Ако се хвана за предишното си изречение, сигурно ще е уместно да сравня Никос Казандзакис с Иво Андрич. И наистина, в писателския подход към миналото, в стила, прилики има, макар че философията на двамата автори е съвършено различна. Силната традиция на българския исторически роман също предлага нелош контекст за Капитан Михалис. Без майтап, на моменти сигурно ще си припомниш някои ключови сцени от Под игото, но ще са любопитни и паралели с книгите на Вера Мутафчиева или Генчо Стоев.

Капитан Михалис е в близката книжарница, струва 20 лв., издава Ентусиаст,
а преводът от гръцки е на Георги Куфов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители