Момичето на френския лейтенант

Някои книги наистина трябва да се преиздават от време на време. Особено ако при първото си появяване по някакви причини са излезли с променено в превода заглавие. Момичето на френския лейтенант е категорично най-успешният роман на Джон Фаулз, който го поставя сред големите английски писатели на XX век. Историята уж е проста и традиционна: един джентълмен се оказва фатално привлечен от тайнствена фатална жена, следват страсти и раздели на фона на живописното крайбрежие.

Да, ама не. Фаулз разказва въпросната случка така, че обръща с хастара навън не само нея, но изобщо представите как се пише роман. И освен това рисува толкова впечатляваща картина на викторианската епоха, че и самите викторианци биха му завидели, дори биха се почувствали леко обидени. В тази книга има много култови моменти: главата, в която авторът се намесва и обявява, че разказва въображаема история; главата, в която вече се появява като персонаж, седнал във влака до собствения си главен герой; и може би най-запомнящата се сцена на платен секс в английската литература.

 

Авторът! Авторът!
Джон Фаулз (1926-2005) е писател с мащаб и истински британски чешит. Книгите му са малко на брой, но сред тях се нареждат още страхотни попадения като Колекционерът и Магът. Повечето пише на същото място, където се развива действието в Момичето... - Лайм Риджис, градче, от което почти не мърда цели 37 години. Именно оттам ехтят неговите радикални изказвания за политиката, религията и британското общество, които допринасят за могъщото му присъствие. Повече ще научиш от хубавия фийчър на Антони Георгиев, писан някога за датски вестник, а сега поместен в новото издание на книгата.

Нещо подобно
Казват, че Фаулз внася в английската литература френските търсения от следвоенния период - като почнем от Сартр и Камю и стигнем до „новия роман" на Ален Роб-Грийе. Само че той е по британски четивен и привързан към хубавото разказване. Нормално е да го слагаме до останалите големи от неговото поколение като Айрис Мърдок и Антъни Бърджис. А още по-близо до книгата пък е едноименният филм от 1981-ва, чийто сценарист е Харолд Пинтър, а в главните роли са Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс. Не толкова успешна обаче е лентата по друг негов роман - когато Уди Алън пита Фаулз в интервю какво би променил в живота си, ако можеше да се върне назад, писателят отвръща: „Само едно - не бих гледал Магът".

Момичето на френския лейтенант на Джон Фаулз е в близката книжарница, струва 16 лв.,
издава
Сиела, а преводът от английски е на Мариана Екимова-Мелнишка

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Някои книги наистина трябва да се преиздават от време на време. Особено ако при първото си появяване по някакви причини са излезли с променено в превода заглавие. Момичето на френския лейтенант е категорично най-успешният роман на Джон Фаулз, който го поставя сред големите английски писатели на XX век. Историята уж е проста и традиционна: един джентълмен се оказва фатално привлечен от тайнствена фатална жена, следват страсти и раздели на фона на живописното крайбрежие.

Да, ама не. Фаулз разказва въпросната случка така, че обръща с хастара навън не само нея, но изобщо представите как се пише роман. И освен това рисува толкова впечатляваща картина на викторианската епоха, че и самите викторианци биха му завидели, дори биха се почувствали леко обидени. В тази книга има много култови моменти: главата, в която авторът се намесва и обявява, че разказва въображаема история; главата, в която вече се появява като персонаж, седнал във влака до собствения си главен герой; и може би най-запомнящата се сцена на платен секс в английската литература.

 

Авторът! Авторът!
Джон Фаулз (1926-2005) е писател с мащаб и истински британски чешит. Книгите му са малко на брой, но сред тях се нареждат още страхотни попадения като Колекционерът и Магът. Повечето пише на същото място, където се развива действието в Момичето... - Лайм Риджис, градче, от което почти не мърда цели 37 години. Именно оттам ехтят неговите радикални изказвания за политиката, религията и британското общество, които допринасят за могъщото му присъствие. Повече ще научиш от хубавия фийчър на Антони Георгиев, писан някога за датски вестник, а сега поместен в новото издание на книгата.

Нещо подобно
Казват, че Фаулз внася в английската литература френските търсения от следвоенния период - като почнем от Сартр и Камю и стигнем до „новия роман" на Ален Роб-Грийе. Само че той е по британски четивен и привързан към хубавото разказване. Нормално е да го слагаме до останалите големи от неговото поколение като Айрис Мърдок и Антъни Бърджис. А още по-близо до книгата пък е едноименният филм от 1981-ва, чийто сценарист е Харолд Пинтър, а в главните роли са Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс. Не толкова успешна обаче е лентата по друг негов роман - когато Уди Алън пита Фаулз в интервю какво би променил в живота си, ако можеше да се върне назад, писателят отвръща: „Само едно - не бих гледал Магът".

Момичето на френския лейтенант на Джон Фаулз е в близката книжарница, струва 16 лв.,
издава
Сиела, а преводът от английски е на Мариана Екимова-Мелнишка

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители