Морел Смит

Родена е в Единбург, Шотландия, където живее, когато не пътува; възпитаник е на Единбургския университет, където пък учи английски и френски. Израства едновременно в градска и провинциална среда, а движението между двете е обичайният й начин на живот. Постепенно обаче пътуванията стават все по-далечни и все по-дълги. Другата й страст е писането и повече от 20 години е професионалист - пише поезия, романи, есета и разни други неща, които качва в личния си блог. Там впрочем ще прочетеш и част от впечатленията, натрупани от мотаенето й у нас - не са много, но виж как изглежда София в нейните очи.

Здрасти, Морел, и добре дошла. Кажи сега какъв вятър те довя?
(смее се) Отдавна исках да видя България; трудно е да кажа защо, но понякога човек има предчувствие за някои места и просто трябва да отиде там. Преди нещо като месец внезапно разбрах, че е назрял моментът да дойда тук.

Ти си ходила къде ли не по света, къде обаче най ти харесва?
На Балканския полуостров. Мисля, че България и Румъния са единствените в региона, които не бях виждала. Живях известно време в Албания и се оказа, че особено ми допада.

Добре, Балканите са ясни, но извън тях?
Преди много години имах възможността да отида до Турция, а после - през Афганистан и Пакистан - стигнах до Индия. И се почувствах у дома си. Днес би било трудно да се направи такова пътуване. Харесвам също Франция, прекарах доста време там.

Как се отразяват пътуванията на писането?
За мен тези две неща са така здраво свързани, че е невъзможно да се отделят едно от друго. Когато пътуваш и виждаш непознати места, те ти помагат да гледаш на света със свеж поглед, защото не си подвластен на навиците и всекидневния си живот.

И какво става тогава?
Не само със зрението си възприемаш дадени образи, мозъкът ти също ги обработва. Например хората, които не виждат по рождение и след операция проглеждат, първите им впечатления са за безформена маса от цветове. Те не разбират какво виждат, не са развили способността да го тълкуват. Пътуването по непознати места е нещо подобно. Не знаеш как да интерпретираш всичко наоколо си. Липсва ти контекстът. Затова не се опитваш да тълкуваш или да даваш оценки, просто гледаш и възприемаш. Смятам, че това наистина е важно, защото през живота си ние натрупваме камари от излишни предразсъдъци и предубеждения кое какво е и как трябва да стане.

Пишеш ли повече, докато пътуваш?
Водя си бележки. Трудно е да оформиш нещо цялостно, защото куп неща те разсейват. След като се прибера, преглеждам записките си и опитвам да създам нещо от тях. Ако имам късмета да ме поканят някъде като писател резидент и там нищо не смущава концентрацията ми, също бих мога да работя.

Когато те попитат откъде си и кажеш, че си от Шотландия, какви са реакциите?
Добър въпрос! В Щатите веднъж ми казаха: „Това не е ли някъде до Полша?". Отговорих - да, всъщност не е много далеч оттам. Понякога питат и: „ Шотландия? Това не е ли част от Англия?". Ми не, не е. Една от причините да се чувствам добре във Франция е, че там наистина правят разлика между шотландци и англичани. Ние, шотландците, сме свързани с французите.

Четеш ли, докато пътуваш?
Да, винаги си взимам книги, но купувам още по пътя. Особеното е, че това, което четеш, става част от преживяването ти. Обичам да чета книги на автори от страните, в които пътувам.

Какво разлистваш в София?
Една, която няма нищо общо с България - The Water Theatre на британския писател Линдзи Кларк.

Морел ще прочете няколко парчета на живо тази вечер - 30 юни от 20:00 часа във Fans (на "Васил Левски" 114), където е премиерата на Когато се завръщат еднорозите - новата стихосбирка на Петър Чухов

Текст Петър Чухов / Фотография Васил Танев

Родена е в Единбург, Шотландия, където живее, когато не пътува; възпитаник е на Единбургския университет, където пък учи английски и френски. Израства едновременно в градска и провинциална среда, а движението между двете е обичайният й начин на живот. Постепенно обаче пътуванията стават все по-далечни и все по-дълги. Другата й страст е писането и повече от 20 години е професионалист - пише поезия, романи, есета и разни други неща, които качва в личния си блог. Там впрочем ще прочетеш и част от впечатленията, натрупани от мотаенето й у нас - не са много, но виж как изглежда София в нейните очи.

Здрасти, Морел, и добре дошла. Кажи сега какъв вятър те довя?
(смее се) Отдавна исках да видя България; трудно е да кажа защо, но понякога човек има предчувствие за някои места и просто трябва да отиде там. Преди нещо като месец внезапно разбрах, че е назрял моментът да дойда тук.

Ти си ходила къде ли не по света, къде обаче най ти харесва?
На Балканския полуостров. Мисля, че България и Румъния са единствените в региона, които не бях виждала. Живях известно време в Албания и се оказа, че особено ми допада.

Добре, Балканите са ясни, но извън тях?
Преди много години имах възможността да отида до Турция, а после - през Афганистан и Пакистан - стигнах до Индия. И се почувствах у дома си. Днес би било трудно да се направи такова пътуване. Харесвам също Франция, прекарах доста време там.

Как се отразяват пътуванията на писането?
За мен тези две неща са така здраво свързани, че е невъзможно да се отделят едно от друго. Когато пътуваш и виждаш непознати места, те ти помагат да гледаш на света със свеж поглед, защото не си подвластен на навиците и всекидневния си живот.

И какво става тогава?
Не само със зрението си възприемаш дадени образи, мозъкът ти също ги обработва. Например хората, които не виждат по рождение и след операция проглеждат, първите им впечатления са за безформена маса от цветове. Те не разбират какво виждат, не са развили способността да го тълкуват. Пътуването по непознати места е нещо подобно. Не знаеш как да интерпретираш всичко наоколо си. Липсва ти контекстът. Затова не се опитваш да тълкуваш или да даваш оценки, просто гледаш и възприемаш. Смятам, че това наистина е важно, защото през живота си ние натрупваме камари от излишни предразсъдъци и предубеждения кое какво е и как трябва да стане.

Пишеш ли повече, докато пътуваш?
Водя си бележки. Трудно е да оформиш нещо цялостно, защото куп неща те разсейват. След като се прибера, преглеждам записките си и опитвам да създам нещо от тях. Ако имам късмета да ме поканят някъде като писател резидент и там нищо не смущава концентрацията ми, също бих мога да работя.

Когато те попитат откъде си и кажеш, че си от Шотландия, какви са реакциите?
Добър въпрос! В Щатите веднъж ми казаха: „Това не е ли някъде до Полша?". Отговорих - да, всъщност не е много далеч оттам. Понякога питат и: „ Шотландия? Това не е ли част от Англия?". Ми не, не е. Една от причините да се чувствам добре във Франция е, че там наистина правят разлика между шотландци и англичани. Ние, шотландците, сме свързани с французите.

Четеш ли, докато пътуваш?
Да, винаги си взимам книги, но купувам още по пътя. Особеното е, че това, което четеш, става част от преживяването ти. Обичам да чета книги на автори от страните, в които пътувам.

Какво разлистваш в София?
Една, която няма нищо общо с България - The Water Theatre на британския писател Линдзи Кларк.

Морел ще прочете няколко парчета на живо тази вечер - 30 юни от 20:00 часа във Fans (на "Васил Левски" 114), където е премиерата на Когато се завръщат еднорозите - новата стихосбирка на Петър Чухов

Текст Петър Чухов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители