Очи в слънцето

Когато разказва дете, романът винаги е особен. Очи в слънцето не прави изключение: историята на седемгодишната Клои те вкарва в директна, сетивна среда, която и без това навярно ще ти се види необичайна - изолирана ферма дълбоко в австралийската провинция. Би могло да е чудесно детство, ако бащата не загиваше твърде рано в нелеп инцидент. Оттук нататък Клои се оказва свидетел как семейството и стопанството се разпадат, и как майка й героично се опитва да се бори за тях. Звучи мрачно и потискащо, но всъщност не е. По-скоро влиза в тоналността на естествената детска мъдрост, която не се страхува да вижда нещата каквито са - иначе казано, да гледа право в слънцето. Този нетрепващ поглед и късите, безизкусни изречения правят книгата много кинематографична, като усещане, и безпощадно точна в прицела си. При това, дори да не си в детско (или родителско) настроение, чете се с шеметна скорост.

Авторът! Авторът! Очи в слънцето не е за деца, но белгийката Ане Провост (1964) по принцип пише тъкмо детски книги. Изглежда е станала писател почти неусетно. Обградена от още три деца в семейството, все си пишела някакви истории, и не щеш ли, в училище от само себе си започнала да печели награди. Така че, след като се жени и се мести в Щатите, тя приема писането сериозно и издава първата си книга с прекрасното заглавие Леля ми е делфин. Следващият й роман за деца - Пропадане - жъне страхотен успех отвъд Белгия и Нидерландия. Това е книга за неонацизма и за влиянието му върху децата - Провост пише за малки читатели, но без да им спестява големите проблеми. Освен това, всяка година праща по едно писмо до Ханс Кристиан Андерсен, преразказва митове и библейски сюжети, и веднъж се кандидатира за сенатор от фламандската Зелена партия.

Нещо подобно Да използваш детска перспектива в книга за възрастни си е достопочтена традиция. Правили са го писателки като Харпър Лий, Алис Мънро, Арундати Рой, Луиз Ърдрич. Определено мога да твърдя, че Ане Провост се вписва с лекота в този списък с големи - и все женски - имена. А в линията на сериозното, реалистично писане за деца белгийката също си има престижни учители като Кристине Ньостлингер или Улф Старк (ето и един мъж).

Очи в слънцето е в близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Алтера, а преводът е на Мария Енчева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата), Patrick De Spiegelaere (втората)

Когато разказва дете, романът винаги е особен. Очи в слънцето не прави изключение: историята на седемгодишната Клои те вкарва в директна, сетивна среда, която и без това навярно ще ти се види необичайна - изолирана ферма дълбоко в австралийската провинция. Би могло да е чудесно детство, ако бащата не загиваше твърде рано в нелеп инцидент. Оттук нататък Клои се оказва свидетел как семейството и стопанството се разпадат, и как майка й героично се опитва да се бори за тях. Звучи мрачно и потискащо, но всъщност не е. По-скоро влиза в тоналността на естествената детска мъдрост, която не се страхува да вижда нещата каквито са - иначе казано, да гледа право в слънцето. Този нетрепващ поглед и късите, безизкусни изречения правят книгата много кинематографична, като усещане, и безпощадно точна в прицела си. При това, дори да не си в детско (или родителско) настроение, чете се с шеметна скорост.

Авторът! Авторът! Очи в слънцето не е за деца, но белгийката Ане Провост (1964) по принцип пише тъкмо детски книги. Изглежда е станала писател почти неусетно. Обградена от още три деца в семейството, все си пишела някакви истории, и не щеш ли, в училище от само себе си започнала да печели награди. Така че, след като се жени и се мести в Щатите, тя приема писането сериозно и издава първата си книга с прекрасното заглавие Леля ми е делфин. Следващият й роман за деца - Пропадане - жъне страхотен успех отвъд Белгия и Нидерландия. Това е книга за неонацизма и за влиянието му върху децата - Провост пише за малки читатели, но без да им спестява големите проблеми. Освен това, всяка година праща по едно писмо до Ханс Кристиан Андерсен, преразказва митове и библейски сюжети, и веднъж се кандидатира за сенатор от фламандската Зелена партия.

Нещо подобно Да използваш детска перспектива в книга за възрастни си е достопочтена традиция. Правили са го писателки като Харпър Лий, Алис Мънро, Арундати Рой, Луиз Ърдрич. Определено мога да твърдя, че Ане Провост се вписва с лекота в този списък с големи - и все женски - имена. А в линията на сериозното, реалистично писане за деца белгийката също си има престижни учители като Кристине Ньостлингер или Улф Старк (ето и един мъж).

Очи в слънцето е в близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Алтера, а преводът е на Мария Енчева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата), Patrick De Spiegelaere (втората)

Гласували общо: 1 потребители