Да не пропусна и присъствието на храната. Ароматна и пикантна, тя се носи като музика из разказите. Код, който не дразни и може да мине незабелязано, но точно в него е алегорията на живота. 15 лв., изд. Жанет 45, превод Зорница Христова, редактор Иглика Василева
За първи път чухме за Джумпа Лахири покрай екранизацията на романа й Името, с който режисьорката Мира Наир направи името. По този повод романът излезе и на български чрез Обсидиан.
Лахири е родена в Лондон през 1967-а в семейство на индийски имигранти, но израства в Америка, на североизточното крайбрежие.
Не бърза да публикува - предната й книга е от 2008-а. Непривикнала земя я извежда на първо място в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс, а критиците възкликват, че не помнят „кога за последен път истински сериозна, добре написана литературна творба - особено пък сборник с разкази - се е изкачвала директно на първо място". Нещо подобно
Един от първите възторжени отзиви за Преводачът на болести е от американската писателка от китайски произход Ейми Тан, авторка на преведения и у нас роман Дъщерята на лечителя. Ейми Тан също е голям познавач на любовта и сблъсъците между хората от различни религии, народности и поколения.
Близки по дух са и разказите на британеца от японски произход Кадзуо Ишигуро.
Книгата на Лахири излиза в Индийската поредица на Жанет 45, в която са великите Белият тигър на Аравинд Адига и Богът на малките неща на Арундати Рой. Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев
Българите не вярваме особено в литературните отличия и този факт едва ли ще спечели мнозина. Сбъркана работа, защото и тук наградата е отишла където трябва.
В една от първите рецензии - за Ню Йорк Таймс - Кейлъб Крейн вижда фокуса на книгата в брака дотам, че нарича Лахири „потомка на Самюъл Ричардсън". А един от читателите индийци, изказали мнение в Amazon, твърди, че следи внимателно заглавията с индийска „екзотика" за Запада, но разказите на Лахири са съвсем друга история. „Индия винаги е в задния план, но героите и емоциите им са общочовешки". Добавя също че са силни и деликатни едновременно, под което се подписвам и аз. Както и под мнението, че стилът е невидим, няма пресилени стилистични игри, всичко е в сюжетите, които са като взети от реалността. С тази разлика, че детайлите могат да бъдат видени само от голям писател като Лахири.
В разказите става дума за жестоката игра, която млада двойка си организира, след като съпругата ражда мъртво бебе („Временно положение"), за неизпълнените обещания („Преводачът на болести"), за любовта, загубата, смъртта, щастието - универсални усещания, които или ти късат сърцето, или те утешават.
Повечето от героите на Лахири принадлежат към онази социална група, която в
Щатите наричат intellectual upper middle class - жителите на заможните предградия
в Бостън и другите градове по Атлантическото крайбрежие. Емигрирали заради
университетите или по политически причини. Или останали в Индия, Пакистан и втората
индийска столица - Лондон. Лахири очевидно ги познава добре, щом разказва дълбоки
истории, които критиката не се свени да сравнява с тези на Карвър, Хемингуей и Ишърууд.
Да не пропусна и присъствието на храната. Ароматна и
пикантна, тя се носи като музика из разказите. Код, който не дразни и може да
мине незабелязано, но точно в него е алегорията на живота.
15 лв., изд. Жанет 45, превод Зорница Христова, редактор Иглика Василева
За първи път чухме за Джумпа Лахири покрай екранизацията на романа й Името, с който режисьорката Мира Наир
направи името. По този повод романът излезе и на български чрез Обсидиан.
Лахири е родена в Лондон през 1967-а в семейство на индийски имигранти, но
израства в Америка, на североизточното крайбрежие.
Не бърза да публикува - предната й книга е от 2008-а. Непривикнала земя я извежда на първо място в списъка с бестселъри
на Ню Йорк Таймс, а критиците възкликват,
че не помнят „кога за последен път истински сериозна,
добре написана литературна творба - особено пък сборник с разкази - се е
изкачвала директно на първо място".
Нещо подобно
Един от първите възторжени отзиви за Преводачът
на болести е от американската писателка от китайски произход Ейми Тан,
авторка на преведения и у нас роман Дъщерята
на лечителя. Ейми Тан също е голям познавач на любовта и сблъсъците между
хората от различни религии, народности и поколения.
Близки по дух са и разказите на британеца от японски
произход Кадзуо Ишигуро.
Книгата на Лахири излиза в Индийската поредица на Жанет 45, в която са великите
Белият тигър на Аравинд Адига и Богът на малките неща на Арундати Рой.
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев