Смях в мрачно време

Да, тъкмо хрян - защото хуморът в тази книга е колкото приятен, толкова и остър, пикантността му подхранва апетита, но рано или късно ти залютява на очите. Обслужвал съм английския крал разказва за сервитьор, който успява да бъде хем хитър, хем простодушен, и предизвиква по равно насмешка и симпатия. Сервитьор - ама не какъв да е, както подсказва самото заглавие. Времето, в което е попаднал, също не е кое да е. Мюнхаузеновските му истории започват в невинността на процъфтяваща Чехословакия, но фонът се сменя: първо кошмарът на Втората световна война, а после планомерното нашествие на комунизма. И макар че всичко започва със смях и жива телесност, направо с бурлеска, то накрая не свършва точно така. Да не забравяме и запомнящия се стил на Храбал - майсторски постигнатата разговорност и тези толкова дълги изречения, които, вместо да те отегчат, постоянно те дърпат напред. Историята на самия роман също е показателна - написан сред суровата цензура, последвала Пражката пролет, той циркулира потайно из читателите от 1971 нататък, а чак през 1989 излиза в официално издание.

Авторът! Авторът!
Подобно на своя герой, Бохумил Храбал (1914-1997) е незаконнородено дете и този факт го преследва през целия му живот. Само че не става сервитьор, а един от най-уважаваните чешки писатели, макар че около името му витаят и противоречия. Първо след 1968 му забраняват да публикува, той пък си спечелва ъндърграунд слава чрез упорития самиздат; няколко години по-късно публично си прави самокритика, властта го приласкава обратно, а неколцина млади дисиденти горят книгите му. Той самият отказва да се занимава с политика, а предпочита да седи в любимата си пражка кръчма „При златния тигър" и да разказва истории на сътрапезниците си. И в крайна сметка загива, падайки от прозореца на болничната си стая, докато храни гълъбите.

Нещо подобно
Чехите имат подчертано своя си традиция на ирония и буфонада в литературата. То няма и как иначе, ако в канона ти стои такъв весел крайгълен камък като Хашековия Швейк. Храбал определено се нарежда до Хашек и Чапек в тази линия. Така че, ако го сравняваме с добре познатия ни Кундера, може и да изглежда някак несериозен, но е значително по-непосредствен. А и общите неща между двамата са повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Киното го обича, в частност режисьорът Иржи Менцел го обича. През 1967 неговата адаптация на Строго охранявани влакове отнася Оскар за чуждоезичен филм, а колкото до Обслужвал съм английския крал... през 1998 Менцел публично нанася побой с бастун над продуцента, който продал правата за филма на друг. Но в крайна сметка Менцел засне тази лента - с българина Иван Бърнев в главната роля.

Обслужвал съм английския крал е в близката книжарница, струва 12 лв., издава Колибри, а преводът от чешки е на Васил Самоковлиев

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Да, тъкмо хрян - защото хуморът в тази книга е колкото приятен, толкова и остър, пикантността му подхранва апетита, но рано или късно ти залютява на очите. Обслужвал съм английския крал разказва за сервитьор, който успява да бъде хем хитър, хем простодушен, и предизвиква по равно насмешка и симпатия. Сервитьор - ама не какъв да е, както подсказва самото заглавие. Времето, в което е попаднал, също не е кое да е. Мюнхаузеновските му истории започват в невинността на процъфтяваща Чехословакия, но фонът се сменя: първо кошмарът на Втората световна война, а после планомерното нашествие на комунизма. И макар че всичко започва със смях и жива телесност, направо с бурлеска, то накрая не свършва точно така. Да не забравяме и запомнящия се стил на Храбал - майсторски постигнатата разговорност и тези толкова дълги изречения, които, вместо да те отегчат, постоянно те дърпат напред. Историята на самия роман също е показателна - написан сред суровата цензура, последвала Пражката пролет, той циркулира потайно из читателите от 1971 нататък, а чак през 1989 излиза в официално издание.

Авторът! Авторът!
Подобно на своя герой, Бохумил Храбал (1914-1997) е незаконнородено дете и този факт го преследва през целия му живот. Само че не става сервитьор, а един от най-уважаваните чешки писатели, макар че около името му витаят и противоречия. Първо след 1968 му забраняват да публикува, той пък си спечелва ъндърграунд слава чрез упорития самиздат; няколко години по-късно публично си прави самокритика, властта го приласкава обратно, а неколцина млади дисиденти горят книгите му. Той самият отказва да се занимава с политика, а предпочита да седи в любимата си пражка кръчма „При златния тигър" и да разказва истории на сътрапезниците си. И в крайна сметка загива, падайки от прозореца на болничната си стая, докато храни гълъбите.

Нещо подобно
Чехите имат подчертано своя си традиция на ирония и буфонада в литературата. То няма и как иначе, ако в канона ти стои такъв весел крайгълен камък като Хашековия Швейк. Храбал определено се нарежда до Хашек и Чапек в тази линия. Така че, ако го сравняваме с добре познатия ни Кундера, може и да изглежда някак несериозен, но е значително по-непосредствен. А и общите неща между двамата са повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Киното го обича, в частност режисьорът Иржи Менцел го обича. През 1967 неговата адаптация на Строго охранявани влакове отнася Оскар за чуждоезичен филм, а колкото до Обслужвал съм английския крал... през 1998 Менцел публично нанася побой с бастун над продуцента, който продал правата за филма на друг. Но в крайна сметка Менцел засне тази лента - с българина Иван Бърнев в главната роля.

Обслужвал съм английския крал е в близката книжарница, струва 12 лв., издава Колибри, а преводът от чешки е на Васил Самоковлиев

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители