Старият крал и неговото изгнание

Ако започна с това, че в тази книга писателят разказва съвсем истинската история как баща му бавно гасне от Алцхаймер, сигурно ще решиш, че е адски мрачна. Всъщност не е. Мъдра - да, тъжна - да, но в същото време просветлена. Тук няма вълнуващ сюжет или бляскав стил, това е сурова, безизкусна хроника на всекидневието под знака на деменцията. Личността постепенно се разпада и в известен смисъл синът опознава баща си едва когато той престава да бъде себе си. Да напишеш за това без никакъв ужас, а със спокойствие, с обич и с изумително мъжество, определено не е по силите на всеки. И още нещо: откровеният разказ на Гайгер се посреща с огромна благодарност от хора, които имат близки, поразени от болестта, защото показва и на тях, и на другите, че в нея няма нищо срамно. Ударите на съдбата трябва да се понасят с достойнство и с разбиране: това е един от уроците на Арно Гайгер. Друг един урок ще ти дам в цитат: Когато веднъж се стигне дотам, че бащата няма на какво повече да научи децата си, тогава остава поне да ги научи какво означава да си стар и болен.

Авторът! Авторът! Арно Гайгер (1968) е роден в същото австрийско селце близо до Брегенц, което ще видиш в тази книга. Но, за разлика от баща си, не остава там, а учи литература и древна история в Инсбрук и Виена. Макар да е писател на свободна практика, известно време съвместява това с работа като техник на оперния фестивал в Брегенц. Носител е на толкова награди, че няма смисъл да се изброяват, но все пак да обърнем внимание, че през 2005-а отнася току-що създадената Награда за немскоезична книга на годината (Deutscher Buchpreis).

Нещо подобно Дневник ли е това, или дълго есе? Трудно е да се каже, но макар да не е фикция, със сигурност е литература от висок ред. По стил и усещане книгата смътно напомня за двама други знаменити австрийци, които се споменават вътре: Кафка и Бернхард. Но все пак не е нито зловеща, нито невротична. А на моменти ме отнасяше и към трети чудесен австриец, когото премълчава: Райнер Мария Рилке, чиято проза е не по-малко възхитителна от поезията му. И да не забравя: невероятният филм на Ханеке Любов от тазгодишния София филм фест също е доста добър ориентир.

Старият крал и неговото изгнание на Арно Гайгер е в близката книжарница,
струва 14 лв., издава Колибри, а преводът от немски е на Жанина Драгостинова

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата), www.badische-zeitung.de (втората)

Ако започна с това, че в тази книга писателят разказва съвсем истинската история как баща му бавно гасне от Алцхаймер, сигурно ще решиш, че е адски мрачна. Всъщност не е. Мъдра - да, тъжна - да, но в същото време просветлена. Тук няма вълнуващ сюжет или бляскав стил, това е сурова, безизкусна хроника на всекидневието под знака на деменцията. Личността постепенно се разпада и в известен смисъл синът опознава баща си едва когато той престава да бъде себе си. Да напишеш за това без никакъв ужас, а със спокойствие, с обич и с изумително мъжество, определено не е по силите на всеки. И още нещо: откровеният разказ на Гайгер се посреща с огромна благодарност от хора, които имат близки, поразени от болестта, защото показва и на тях, и на другите, че в нея няма нищо срамно. Ударите на съдбата трябва да се понасят с достойнство и с разбиране: това е един от уроците на Арно Гайгер. Друг един урок ще ти дам в цитат: Когато веднъж се стигне дотам, че бащата няма на какво повече да научи децата си, тогава остава поне да ги научи какво означава да си стар и болен.

Авторът! Авторът! Арно Гайгер (1968) е роден в същото австрийско селце близо до Брегенц, което ще видиш в тази книга. Но, за разлика от баща си, не остава там, а учи литература и древна история в Инсбрук и Виена. Макар да е писател на свободна практика, известно време съвместява това с работа като техник на оперния фестивал в Брегенц. Носител е на толкова награди, че няма смисъл да се изброяват, но все пак да обърнем внимание, че през 2005-а отнася току-що създадената Награда за немскоезична книга на годината (Deutscher Buchpreis).

Нещо подобно Дневник ли е това, или дълго есе? Трудно е да се каже, но макар да не е фикция, със сигурност е литература от висок ред. По стил и усещане книгата смътно напомня за двама други знаменити австрийци, които се споменават вътре: Кафка и Бернхард. Но все пак не е нито зловеща, нито невротична. А на моменти ме отнасяше и към трети чудесен австриец, когото премълчава: Райнер Мария Рилке, чиято проза е не по-малко възхитителна от поезията му. И да не забравя: невероятният филм на Ханеке Любов от тазгодишния София филм фест също е доста добър ориентир.

Старият крал и неговото изгнание на Арно Гайгер е в близката книжарница,
струва 14 лв., издава Колибри, а преводът от немски е на Жанина Драгостинова

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата), www.badische-zeitung.de (втората)

Гласували общо: 1 потребители